Казват, че истината боли

 

Подминеш ли Истината

Казват – Истината боли… Болката е признак, че си жив и следва да приемеш казаната Истина в очите. Само така можеш да осъзнаеш, къде и какво си сгрешил. Подминеш ли Истината, подминаваш себе си. Тя – Истината се казва право в очите в противен случай в душата зейва дълбока яма наречена празнота. Казвайте истината в очите, а времето ще излекува болката и не оставяйте човек да бъде погълнат от празнотата… Чест и почитания!

Ти умря ли вече?…
Знаете ли, кой не може да живее? А знаете ли, кой всъщност умира?…
Умират тези, които наистина умират, тези, които са живели в лъжи… Тези, които се чувстват репресирани от живота, защото се страхуват от неортодоксални изяви като “какво ще кажат хората”….
Умират тези, които извършват предателство към щастието, сякаш този акт ще им даде по – достоен статус пред общество, лишен от истинността и заробен от цифрите по разни банкноти… Умират тези, които винаги държат на една и съща гледна точка, без да калибрират мисленето си…
Умират тези, които смятат, че любовта е клетка с ключ, а главните герои са две самотни птици и че крилата служат само за подслон, а не за летене… Умират онези, които знаят как да искат, ала не знаят как да дават… Умират тези, които продават душите си в замяна на своят интерес…
Има ли живи?

Ценете себе си – вие сте важните!…

Скъпи приятели, всеки желае да поддържа позитивен имидж, било на работното си място, сред съседите си или особено в социалните мрежи, където критиката лесно процъфтява. Поддържането на позитивен образ ви принуждава да бъдете някой, който всъщност не сте, тогава е по-добре да спрете да се “преструвате”. Така или иначе не ще допаднете на всеки… Ако има някой в който трябва да бъдете сигурни, че ще ви харесва, това сте вие самите и никой друг.(вероятно това ще ви прозвучи себично…)

Не забравяйте, че стойността ви не се увеличава или намалява въз основа на това, което другите казват за вас. Спрете да търсите валидиране от други хора и не се оставяйте да ви контролират. Бъдете от онези хора, които знаят и ценят своята стойност. С благопожелания за спокоен ден!

Настъпиха дни, които ни карат да треперим…
Дни в които стресирани стоим под ключ изпълнени с неспокойствие… Дни през които се опитваме да се усмихваме със страх… Чувството на празнота, което измести ритъма на човешките мисли, паниката, която преобърна нашите надежди…
Липсва ми онзи блясък в очите, че за миг може да се върне спокойствието на хората…
Остана ми само Вярата, която тихо се приближава към мен, за да не изплаши моята мълчаливост, която знае как да разтърси страховете ни и да ги превърне във весела глъч…
Вярата, която подготвя сърцата ни за непредвидени нахлувания, способни да разрушат основите на радостта ни, които бяхме построили през годините… Отнеха ни правото на свободно летене, затова пък ни предоставиха катинари с които да заключим свободният си дух и да броим дните, когато някой ден отново ще ни върнат свободата… А може би Вярата ще ни припознае утре, в променящото се лице на света…

Когато прочетох този пасаж, осъзнах, че десетки години съм бил под наркоза… и съм се превърнал в човек, който не може да плаща…
Грант Кардон: „Ако прекарвате цялото си време с хора, които не могат да ви платят, ще свършите като човек, който не може да плаща. „Кой държи парите ми” е една от най-мощните концепции в създаването на богатство и време. Независимо дали предлагате услуга, продукт или идея, въпросът, който трябва да си зададете, винаги е: „Кой държи парите ми?”.
***
Ако сте един от онези, който не обича да говори с хора, защото си казвате, че сте интровертен или срамежлив, преодолейте го. Напомнете си, че не искате просто да оцелявате или да сте разорени. Когато целите ви са достатъчно големи, ще престанете да се залъгвате с подобни неща и да си намирате неубедителни оправдания.
***
Не трябва да правите пари, трябва да се свържете с онези, които вече са събрали пари, които имат пари, и да обмените това, което имате (умения и знания) срещу това, което те имат (пари).
***
Ако не ви достигат пари, това е защото инвестирате времето си в грешните хора и не се съобразявате с принципа „Кой държи парите ми?”. Няма недостиг на пари на тази планета, така че, ако нямате никакви пари, то е заради някаква липса при вас по отношение на парите“.

Благодаря ти
Когато се молим с “Господи, дай ни…” е искане за още, когато изречем “Благодаря на Бог” е даване – угодно жертвоприношение. Даден ни е даром живот, дадено ни е здраве, дадени са ни флора е фауна, за да се препитаваме и живеем в благодат. Какво да искаме друго, освен опрощение, ала без да повтаряме едни и същи грешки… Ние нямаме право да искаме повече, без да сме дали. Нима като убием животно, кръвта на това творение ще ни изцели или ще измие греховността ни? Моля ви, това е нелепо.!… Превода на “Искайте и ще ви се даде” е погрешен, правилното е “Благодарете и ще получите”. Всичко това, скъпи приятели го пиша от личен опит, да – бях алчен и вечно исках – “Господи дай ми”, егото ме прелъстяваше… и трупах греховце…

Това, което се е случило в миналото ни, на практика ни накара да бъдем такива, каквито сме днес, но това не означава, че трябва да си вменяваме вина, страх, тъга, чувства на загуба, копнеж или съжаление през целия си живот … Никога!… Грешките от наследството на уроците, това е всъщност, което поставя основите на нашата личност …
Трябва да се опитаме да приемем миналото си по удобен начин, така че да ни задвижва, да спасяваме от него ценното, наученото от урока и с нови инструменти да гледаме напред … Осъзнавайки, че винаги можем да променим курса, и въпреки че понякога правим грешки, за които не могат да се предприемат палиативни изменения, не трябва пропуските да се превръщат в тегоба на живота ни… Не би следвало да натоварим греховете си от миналото и да ги носим като камили през цялото си житие и битие, нека се стремим да бъдем същества без тежки товари … Трябва да бъдем свободно пътуващи… Да не изпитваме колебания, а да определим кога да кажем Да, и кога Не… Така може да тръгнем към новите житейски хоризонти, затваряйки отминалите ни грехове в бляскави кристали, които да ни навигират и отклоняват от залитанията…

Знаем ли, че – Щастието е начин на пътуване – преживяване, а не дестинация ….. че една капка любов прави много повече от океан лицемерни ласкателства… че във всеки човек, който познавате, живее друг, който не познавате. … че светът е във вашите ръце – или го правите рай, или го превръщате в ад… че всеки човек, който влиза в живота ви, винаги ще ви научи на нещо, ако е постъпил зле ще се научите да не вършите това, ако е постъпил добре, ще следвате неговият пример…

“Страхът изглежда епидемичен в нашето общество. Боим се от началото, страхуваме се от края. Изпитваме страх от промяната, но и от “застоя”. Боим се от успеха, както и от провала. Страх ни е да живеем, страх ни е да умрем!” – Не, просто Вярвай!

Преди всичко – благодаря!
Благодаря на онези, които ме забравиха – Защото ми показаха, как да не забравям за хората.
Благодаря на онези, които ме мразят – Защото ми помогнаха да осъзная, че греша и преди всичко да не мразя.
Благодаря на онези, които ме подминават – Защото ме научиха, че хората не са декор.
Благодаря на онези, които вече не ме търсят – Защото ме научиха, че човек трябва да бъде търсач.
Благодаря на онези, които ме ограбиха – Защото се научих да съхранявам себе си.
Благодаря на онези, които ми нанесоха обиди – Защото се научих да оценявам качествата човешки.
Преди всичко благодаря на онези, които ме уважават – Защото ми доказаха, че има за кого да живееш!

Тъжно е да нямаме приятели, дори и те да не са копия на нашите виждания…понякога досадни в своята добронамереност или излишни в прекалената си загриженост… Най-тъжното нещо е, когато нямаме врагове, защото те са онези, които ще ни кажат в злобата си неприятни неща, ала истински… Враговете не мрънкат, те са безпощадни и безмилостни… Нашите врагове ни служат, за да бъдем смели и достойно да се справяме със злото… Вие как мислите , скъпи приятели?

Преди да се спусне завесата…
Скъпи приятели, както вече споменах в един от многото си постове, на път съм да напусна езотеричното като цяло… Остават три месеца, за да взема окончателното си решение. Да, трудно ще взема решение, защото отдадох четвърт век за езотериката. Преживях, какво ли не, обиди, хули, зловредни атаки, дори се стигна и до прокуратура, за да отговарям на въпроси: Защо се занимавате с езотерика и какво е това езотерика?… Мина и това зло, излязох с чест и достойнство по волята на Всевишният.

Не търся подкрепа от вас или уверение да продължа, това ще го преценя сам. Бих желал да знаете, че езотеричното не е окултизъм, а е посвещение към духовното, именно това ми помогна да се очистя малко от малко и да се върна към истинския човешки облик, макар и твърде късно… Искам също така да ви уверя, че не съм ясновидец, гадател, медиум, нямам вълшебна пръчка и прочие, и прочие. Разкрих много тайни и скрити послания, овладях и доста техники. Тъжното е, че ще си останат #Алетея… Много е вероятно да ги върна на “Онзи свят”, може би така и трябва.

В заключение, пазете се, границата между езотерика и окултизъм е онази тънка червена линия, която е незрима, прекрачите ли я излизане от ямата на сатанизма няма… “Жертви няма, има само доброволци”… Чест и почитания!

Мълчанието
Не забравяйте, че който не иска да ви чуе или да ви изслуша, никога няма да го направи, дори и да викате, дори и да крещите… Дори да говорите на хиляди езици… да подавате хиляди знаци… не чакайте да бъдете чути, сякаш сте погребани в мълчанието на най-добрите си намерения… Защото не се интересуват от вас…

Въпреки това, който наистина се интересува от вас, който иска да чуе от вас, какво казвате, какво мислите и как се чувствате, който иска да ви разбере наистина, дори ако не говорите и мълчите, той ще ви разбере, защото ще усеща, какво всъщност казвате… Той знае езика на паузите и въздишките …

Дори да говорите чрез своята чувствителност, той ще ви слуша, душата му ще поглъща всяка ваша дума извираща от сърцето, ще ви чуе във всяка една секунда на мълчаливата компания, без да е необходимо да превеждате, той не би си позволил за миг да интерпретира неизказаните ви слова… Защото го е грижа за вас…

Живей дори да си попаднал в мрака!…
… Живеят смелите, които се изправят пред всякакви трудности, растат, и се движат напред въпреки всичко… Живеят тези, които са лоялни не само към хората, но отстояват собствените си принципи, въпреки че осъзнават предела на силите си… Живеят тези на които последната им дума е: „Аз мога и ще продължавам напред“…
… Живеят тези, които побеждават себе си, прегаряйки в името на ближният…
Живеят тези, които искат да те убедят в правотата ти, въпреки, че си грешник… Живеят тези, които вдъхват вяра в бога…
Живеят тези, които като заговорят всъщност те прегръщат, поглъщайки сълзите ти и те въвеждат въвеждат в покой без да трепериш…
Живеят тези, които ще ти пожелаят успех и щастие, въпреки че си ги намушкал жестоко в гръб… Живеят онези хора, за които няма бял флаг и не се предават… Живеят тези, които винаги ще ти благодарят…
Живеят тези, които имат достатъчно смирение, за да разберат, че са съгрешили и поискат опрощение… Живеят тези, които знаят как да се радват и на най-малките неща, целувайки дори мравките без да ги наранят…

Живеят тези, които могат да те вдъхновят да видиш доброто дори и в най-свирепият звяр…
Живеят тези, които няма да пуснат дланта ти, докато не те извадят от ямата…
Живеят тези на които можеш безрезервно да разчиташ!…
Живи ли сте?… Ако ли не опитайте да живеете – Струва си!…

Емпатия – влез в обувките на другият…
Вероятно всички знаем теорията за така наречената емпатия, тази красива дума, която ни възвисява теоретично… Когато говорим за емпатия ние сякаш се изкачваме до най-високите върхове, а всъщност стигаме до каменистото дъно, накуцвайки с думата емпатия…
Психологът Едуард Титченер, който е обединил две понятия: английското “симпатия” и немското “съпричастност”, навярно е бил идеалист или не е знаел, че човечеството ще деградира до ужасяващи размери…

Всички съжаляваме за тези, които страдат в лош за тях ден… Боли ни и споделяме в социалната мрежа, пишейки, как живота е безмилостен… и все ще се намери някой да отрони с присъщата си глупотевина – „ами така му било писано“ или идиотското „дошло му времето и пукнал“… каква емпатия само…

Емпатия и егоизъм … Крием своят егоизъм като чисто голи пред паравана, а не зад него… Емпатикоегоизмът може да ни доведе до там, че онзи който ни е отделил часове наред да ни насърчава, а ние дори „не можем“ да му отделим и ТРИ минутки… Господи, колко сме заети, видиш ли…
Емпатично невежество…. ах, колко е заразна, чумава дори… Готови сме да оплюем и слепеца, само и само, защото ни обърква… хулим и знаещите, защото не искаме да приемем, че някой знае повече от нас и е над нас… Крием срамните си части с прозрачен воал наречен Морал, иначе не бихме допуснали и Бог да бъде над нас… Печално тъпо!…

Завистливата емпатия… Всъщност това е основната ни „човешка ценност“, вродена ни или пък сме закърмени с нея… Завиждаме яростно на успелите и в същото време се възрадваме на същите, когато се сринат… „или пък този има много, а ние нямаме“ – ще пропищи някой… Господи , прибери си вересиите!…
Съчувствие …. звучи красиво на теория, а на практика е изгубено в мъглата… Далай Лама казва: “Емпатията – това е най-ценната човешка способност.”

Как мислите, дали е прав?. „Емпатията е инструмент, който трябва да се използва не само, за да се оцелява, но и да се живее качествено и с удоволствие“…
Нека влезем в обувките на другият – „Ко речИ?! Ами, ако обувките му вонят?