Езотеричното знание е духовна традиция

Езотеричното знание е духовна традиция

Езотерично за езотеричното. Вглъбен към съкровеното поглед, езотериката се разграничава от окултното, което в същината си се чуждее спрямо свободната човешка воля, натрапвайки й неведоми и непроницаемо самовластни сили.

Езотериката е Алетея

Всъщност езотериката е онова, което старите гърци наричат Алетея, истина, която колкото повече се открива, толкова повече се скрива.

Езотеризмът (от гр. ἐσωτερικός „вътрешен“) в най-общ смисъл е онова учение, даващо се при положено усилие на онзи кръг хора, благонасочени към възвисяващо ги надграждане.  За непосветени разгласата му е нежелателна и неуместна. Тайно препредавано от поколение на поколение, подобно учение разполага мистериално със знание от всевъзможно естество, неизменно засягащо изворите на вярата.

Езотеричното знание съвместява разнородни съдържания от философско, етическо и мистично естество. Езотеричните учения нямат топоса си на определено географско място, а по своята атопична същност съставляват ядро на коя да е духовна традиция.

Езотеричност – Що е вещност, що е свят?

Известният писател Любомир Милчев – Dandy пише: Едно е мост да свърже чрез обтега си два бряга, друго е на брега да има водноелектрическа централа. Мостът свързва, а електроцентралата превръща реката в източник на енергия. Мостът скрепява извечните връзки на земно и небесно, богове и смъртни в квадрат, а извечната им взаимообърнатост в кръг, а електроцентралата изтръгва от взаимообърнатостта и уединява зависимост, за да я превърне в производствен процес и предмет. В първото имаме крепкост на четверенето, а във второто принудително поставяне в разположение…  Хайдегер ги противопоставя като Geviert и Gestell, четверене и поставяне… Четворица и Постав…

Всякое място  позволява във вместилище безискусността на небе и земя, божествени и смъртни в  местоположение и така съгражда местоположения в пространства. Мястото допуща четворицата и я съгражда – едно двукратно разпростиране, закрила на четворицата, неин дом. Нещата от подобен род задомяват  човешкото пребивание, макар и да не са жилища в тесния смисъл на думата.

Произвеждането на подобни вещи наричаме съграждане. Като съгражда места, съграждането учреждава пространства, разпростира за четворицата място. Напътствието за своето изграждане на места, съграждането получава  изот безизкусността, в която си съпринадлежат небе и земя, божествени и смъртни. Оттам е и мярката за цялото премерване и всяко измерване на пространствата, разпрострени чрез учредените места. Съградите предпазват четворицата, щадят я.

Да щади четворицата, да спасява земята, да приема небето, да очаква божествените, да съпровожда смъртните, това четирикратно щадене изпълва живеенето в неговата същност и задомява тази същност. Съграждането е позволяване в обитание. То ще рече – подирено е съответствие с речението на четворицата. Чрез възмогата на живеенето смогваме да строим. Само което е от света обручено в кръг и четворица, смогва да бъде вещ…а не предмет…