Коронавирус – Страх, невежество и арогантност

Красимир Куртев

 

Пандемията „корона вирус“ с гръм и трясък се появи изневиделица през 21-век… И изведнъж се събудихме, събудихме се сред кошмар … Събудихме се в ден, когато всичко се ненадейно се промени … И докато, във фантазиите на детския свят бушуваха глъч и радост, то магията на увеселителните паркове като Дисни магията угасва … Китайската стена престава да бъде толкова силна … Повечето градове са се превърнали в призрачни или подобие на бал с маски… Вече не всички пътища водят към Рим… За Триумфалната арка няма победители… Житието ни се превърна в домашен арест…

 

И изведнъж един вирус бе коронясан, превръщайки се в собственик на света, а ние осъзнахме своята наивна крехкост … Господи, колко незначителни сме на този свят след като страхът ни се превърна в трънлива корона… Не знаем дали сме мишени на тайнствена цел или сме станали безотговорни спрямо самите себе си… Ала този страх не ни обединява, превърна ни в егоисти…

 

Презапасяване, сякаш всеки един момент ще изберем извън земна дестинация… Станахме толкова егоистични и ехидни, че казваме “няма проблем този вирус отнема живота само старите хора” или с подли подмятания ги осмиваме, че щъкат смело…, сякаш нямаме родители или възрастни роднини, сякаш никога няма да остареем – Печално!…

 

И изведнъж искаме да отстояваме правота – да решаваме, кои да умират и кои да оцеляват… И сега осъзнаваме, че дори не можем да решим нищо за живота си, планетата, която днес си слага маска не само за вируси, но и за да покрием нашата уязвимост, смесена с арогантност, и да си измием ръцете, за да не признаем веднъж отговорността си като Пилат Понтийски …

165