Анализирай с Красимир Куртев

ЧЕРЕН ОНИКС – ЛЕГЕНДИ

ЧЕРЕН ОНИКС – ЛЕГЕНДИ

Оникс може да бъде многопластов черно-бял камък, обикновено с черна основа и бял горен слой. Но той може да бъде и кафяво-бял, като сардоникса, или червено-бял като карнелиановия оникс. Тези видове оникс традиционно са се използвали за гравиране и дълбаене на скъпоценни камъни, където многобройните пластове в камъка са се използвали за образуване на интересни ефекти.

Черният оникс се използва поне от 5000 години. Някога го наричали „нокътен камък”. Древните египтяни познавали различни техники за оцветяване на оникса, за да подобрят или променят багрите му.

В Близкия Изток хората го използват от векове като антистресов камък, защото вярват, че поема негативните енергии и облекчава напрежението. Печатите от оникс били много популярен сред древните римляни, които харесвали минерали на разноцветни пластове.

Той бил използван за инкрустации, камеи, малки статуетки и мъниста. Отначало всички камеи служели за амулети; думата идва или от арабски- кемея /магия/ или от иврит- кемея /амулет/. В една английска църква от години използват оникс за лечебни цели; върху него дори е гравирано името на гръцкия лечител Асклепий /латинският Ескулап/.

В един средновековен арабски текст пише, че в Китай рудокопачите много се страхували от оникса; те незабавно го изнасяли от страната и го продавали.

Вероятно оттам идва и вярването, че понякога той предизвиква неприятни преживявания. Навремето хората окачвали оникс на шията си, за да охладят сексуалните си страсти и да получат духовна сила и вдъхновение. И до днес в Индия и Персия го носат като зашита срещу уроки.

На Изток се използва и за противодействие срещу вредните аспекти на Северния възел на Луната. Според една много древна легенда, вътре в оникса има затворен демон. Това зло същество можело да излиза оттам само в полунощ. Но докато стои заключено там, трябва да изпълнява волята на притежателя на камъка.

Повечето хора смятат, че ониксът е черен скъпоценен камък, но това е подвеждащо. В гемологията терминът „оникс” се отнася до наслоени камъни, които се характеризират с различни цветове в многобройни слоеве. Обикновено този материал се изрязва от ахати или други халцедони с равномерни успоредни слоеве, най-често с по-светъл слой над по-тъмния. Тогава какво представлява черният скъпоценен камък, който днес познаваме като оникс?

Обикновено това е ахат или халцедон, който е бил боядисан, за да придобие равномерен черен цвят. Най-често се изрязва под формата на кабошони или мъниста, макар че напоследък се среща и фасетиран. Тъй като от черните скъпоценни камъни могат да се изработят елегантни бижута, черният оникс е придобил голяма популярност. Всъщност сравнително малко скъпоценни камъни се срещат в черен цвят. Ониксът е най-разпространеният и най-евтин от всички черни скъпоценни камъни. Сред другите разновидности на скъпоценни камъни с черен цвят спадат диамантът, сапфирът, шпинелът, гагатът и турмалинът. Черният турмалин е най-широко разпространен от по-фините камъни и все пак се продава на много достъпни цени.

Наименованието оникс понякога се използва – доста погрешно – за други материали на ивици, като например калцита, открит в Мексико и Пакистан. Този материал е много по-мек от истинския оникс и много по-често срещан. На практика повечето гравирани камъни, които днес се продават като „оникс”, всъщност са този карбонатен материал.

В много култури на оникса се гледа като камък на лошия късмет, който предизвиква неуспехи, раздори, спорове между приятели и нощни кошмари. Може би това вярване идва не само от легендата за затворения демон, но и от факта, че не е препоръчително за човек с неблагоприятен Сатурн да носи оникс.

Теми #летенди #лечение с минерали и кристали #минерали и кристали