Що е душата? Под думата „душа “ аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре ще види, че не умира….

„Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа… Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое може да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.

Душата принадлежи на висшите светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна.

Някои пита има ли душа човек, или не. Душата е която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не можеш да живееш. Само че тази душа се различава. Има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-не напреднала.

Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и питате – защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпрати на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство, една малка постъпка…

Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Като казваме че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце.

… Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък в небесното царство. Тя е излязла от Божественото Дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога е чиста. Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате!

Дойдете до някое противоречие кажете: „Моята душа е чиста. Ако аз се опетних, то е външно, не се отнася до душата.“ Следователно ще мислите, че грешката ви е в постъпката, а не че вашата душа е станала по-добра или лоша. Аз мога да ви кажа, че някой път сте постъпили разумно, а някой път неразумно, но то не се отнася до вашата душа.

Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот…

Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.

Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува рани, от които страда съвременното общество.

В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят.“

„Родилни мъки, нов живот, в чистилище с подли същества. Бродираме живота бод след бод,
тъчем пътека, собствената си съдба. Изграждаме света. О, не – рушим!
Дали със сила или със слова… уж с намерения добри, а все грешим, живеем… А какво остава след това?

Душата си не чуваме, не се поглеждаме не търсим красивата, пречистена частица в нас.

В живота глупост и суета отглеждаме и няма Ние, има само Аз!“

източник: Енцикплопедичен речник (с мисли от Беинса Дуно), изд Астрала, 2002, ISBN 954-562-078-1; раздел Душата, стр. 184-191