Минерали и Кристали

Човешкото тяло съдържа Живак

Човешкото тяло съдържа  Живак

Човешкото тяло съдържа Живак – Може би на много от вас елемента Живак звучи някак стресиращо, заплашително поради неговите отровни свойства и има защо. Поради тази причина реших да потърся за вас повече информация относно този елемент – Живак.

Живакът е считан в алхимията за майка на всички метали

В нашите тела и в неодушевената природа химичните елементи пребивават в състояние на непрестанна активност. Тази тяхна дейност освобождава тялото, енергията, светлината и онова, което наричаме физически живот. И както правилно отбелязва същият този Уилям Дауър, «нашето здраве и добро самочувствие – както умствено, така и физическо – зависи от това, дали имаме в нашите физически обвивки достатъчно количество от тези химически реагенти. Да, в нашите нервни и мозъчни клетки трябва да има достатъчно количество фосфор; в червените кръвни телца – достатъчно количество желязо; в белите кръвни телца и в щитовидната жлеза – съответното количество йод.

За нормалната жизнена дейност на нашите клетки и органи е необходимо в нашата кръв и в тъканите ни да присъства натриевият хлорид (обикновената готварска сол). В черния дроб и жлъчката трябва да има мед; а във външния кожен слой, косите, ноктите и т.н. трябва да има съответното количество арсеник. В други наши течности и тъкани трябва да се намират сяра, калий, магнезий и т.н. Оказва се, че нашите тела са истинска химическа лаборатория, в която се труди цяла армия от химици (клетките на различните органи и тъкани), която избира, смесва и довежда до съвършенство разнообразни най-сложни химични и алхимични съединения, общият сбор от действието и взаимодействието на които образува онова, което наричаме жизнена дейност.

По достигналите до нас отломки от системата на посвещение на алхимията за някои химически елементи може да се каже следното: смятало се е, че определени химични елементи се намират в определени взаимовръзки с различни природни обекти – части от тялото на човек или животно, растения, минерали, планети и т.н.

В човешкия организъм живакът циркулира с кръвта, свързва се с протеини, частично се депозира в черния дроб, бъбреците, далака и мозъчната тъкан. Съединенията на живака лесно проникват в плода през плацентата и в майчиното мляко, затова са изключително опасни за кърмачета. Живакът се отделя от организма чрез бъбреците, червата и потните жлези. Характерен белег на живачно отравяне е синьо-черна линия на границата на венците.

Много гъбични инфекции и алергии се свързват с натрупване на живак в организма. Живак се съдържа в някои средства за растителна защита, козметични продукти, омекотители за тъкани, морски храни, фунгициди, във водопроводните отлагания, дори в някои медицински продукти. Живакът води до депресия, раздразнителност, тремор, замаяност и диария. С натрупването му в организма прогресивно се развиват и дегенеративни заболявания на мозъка, черния дроб, бъбреците и червата.

Освен арсеновите съединения, живакът и неговите съединения са едни от основните вещества, използвани от алхимиците. Много разпространено е било медицинското приложение на алхимията – получаването на различни еликсири за здраве.

През XV-XVI век в Европа са се прилагали “живачни вани”, тъй като се е считало, че когато в обикновената вода е престоял за кратко време живак, тази вода придобива силни лечебни свойства. Такива вани са били популярни в царските дворове.

Нека да разгледаме в кои растения е концентриран Живак:

В “Бън цао ту дзин” (“Илюстриран канон на корените и тревите”), съставен през 1061 г. от китайския учен и високопоставен сановник Су Сун има сведения, че растението Portulaca oleracea, израстнало на места, където има живачни минерали, съдържа известно количество метален живак, който може да бъде извлечен чрез внимателно счукване и изсушаване на растението или при неговото естествено разлагане. От 6 kg изсушено растение Portulaca oleracea може да се получи около 250g живак (това е твърде висока концентрация).

Растението Portulaca oleracea расте и в България, нарича се тученица (или тлъстига). Тученицата е едногодишно растение с месести листа, което може да се използва за храна (салати).

Свръх концентратор на живак, е брезата Betula papyrifera Marsh., Betulaceae. В пепелта от листата на брезата може да се съдържа до 1% живак.

Растението весларка (Holosteum umbellatum L.), когато расте на почви, съдържащи живак, го отделя на листата си във вид на неголеми капчици.

Лекарственото растение глухарче (Taraxacum officinale Webb, Asteraceae) също съдържа живак (в корените си).

Живак в човешкия организъм

Човешкото тяло нормално съдържа около 13mg живак. Живакът в течна форма практически не е токсичен. Проблемите възникват от това, че периодът на полуизвеждане на металния живак от човешкия организъм е 70 дни, а на парите – 50 дни. Това означава, че за да се изведе напълно живака от тялото, е необходимо много дълго време – 700 дни за течния живак и 500 дни за парите (10 периода на полуизвеждане). Ако през това време в тялото постъпва отвън още живак, резултатът може да бъде натрупване и превишаване на безопасната доза.

Ако говорим за съответствие на някои химични елементи на седемте основни планети, известни в древността, то «златото символизирало Слънцето, среброто – Луната, медта – Венера, желязото алхимиците посвещавали на Марс, калая на Юпитер, а оловото – на Сатурн. Майката на металите – живакът – поради необикновената му подвижност алхимиците наградили със символа на Меркурий – най-подвижния, ловък и деен римски бог. Наричали го седми, завършващ класическата седмица метал. Алхимиците, както току що научихме, са смятали живака за майка на всички метали. В това има своя логика. Живакът се отнася към метала, както водата към леда. Ако водата е течен лед, то живакът е течен метал, а ако бъде уплътнен до краен предел – ще се получи желаното злато.

Като отглас на алхимичната връзка на метала живак с древноримския бог на търговията и покровител на пътешествениците и планетата Меркурий останало названието на живака в съвременните западноевропейски езици: фр. mercure, ит. mercurio, исп. mercurio, англ. mercury и др. Някои езиковеди обясняват произхода на староруското «рътуть» като заимстване от арабски език при тюркско посредничество: ср. араб. ‛utаrid – название на планетата Меркурий.

Други са склонни да предполагат връзка на названието «рътуть» в руския език с литовските лексеми risti, 1 ед. ritu («търкалям»), също riesti («гъна; сгъвам; завивам») и rieteti («търкалям се»). Индоевропейският корен може би е *ret(h)- («бягам; търкалям се»).

В таблицата на Менделеев живакът е наречен «хидраргирум», тоест «течно злато». Такова наименование му дал още през 1 в. от н. е. гръцкият лекар Диоскорид. И наистина, този сребрист метал, единствен измежду около 80 метали, известни понастоящем, остава течен при обикновени условия. Не просто течен, а необичайно подвижен. Подвижността на живачните капки е толкова голяма, че на чешки живакът така се и нарича: «жива вода»

Живакът е силно отровен и оглавява списъка както на най-токсичните тежки метали, така и на техните соли. «Алхимиците често използвали живак. Неговите пари са отровни и хроничното отравяне предизвиква помътняване на разсъдъка». Живакът е бил използван поради това, че е необикновено активен с металите. Живакът е считан в алхимията за майка на всички метали вероятно защото притежава способността да разтваря в себе си всички метали и дори такъв химично инертен метал като «царя на металите» – златото.

Живакът е толкова близък до златото, колкото Меркурий – до Слънцето. Смятало се е, че ако бъдат достигнати определени знания за материята, от живака може да бъде получен всеки желан метал: той съдържа в себе си тайната на всички метали. Подобни знания алхимиците се опитвали да достигнат освен с изучаване на окултни трактати, още и с това, че непосредствено работели със самия живак и на практика се опитвали да установят контакт между своето съзнание и духа на «майката на металите».
(Из записките на алхимик, превод на Н. Морозов) .

Теми #алхимия #жива вода #Живак #майката на всички метали #съдържа #човешкия организъм #Човешкото тяло
You cannot copy content of this page