ЧОВЕК САМ СИ ПРОГРАМИРА СЪДБАТА

Демон

Човек сам програмира съдбата (кармата) си чрез своите желания, емоции, чувства, мисли, думи и действия. Да разгледаме как става това психогенетично програмиране.

При отрицателни емоции и чувства, негативно вербално (словесно) или мислено програмиране се разрушават енергийно-информационните матрици на Съзнанието (матриците-дискети на паметта в аурата и енергийните връзки между тях. Аурата на такъв човек е изкривена и има многобройни пробиви. Негативната енергия блокира основните енергийни центрове (чакрите) и меридианите, свързващи го с 13-те зодиакални съзвездия и с целия Космос. Например, за да работи нормално, панкреасът трябва да се подхранва от всичките 13 зодиакални знака (за сравнение – на черния дроб му е достатъчен един от тях). Затова при лечението на диабета трябва да се изплатят кармичните дългове и да се възстанови енергийното захранване от всичките знаци, което е твърде сложно.

Блокирането на чакрите и меридианите нарушава нормалното енергийно захранване на психичната и нервната система, което неизбежно се отразява отрицателно върху целия организъм (енергиен глад). Този дисбаланс се записва на фини нива в хиперсвръхфокалните структури на душата, духа, монадата или свръхмонадата (в зависимост от степента на развитие на индивида) и във вълновите матрици на ДНК в хромозомите на всяка клетка от организма (вълнов геном). Той се предава генетично като вродени и наследствени болести (хемофилия, туберкулоза, психични болести, церебрална парализа, предразположеност към рак и други) или като негативни енергийно-информационни програми (наркомания, алкохолизъм, други пагубни страсти, склонност към агресия, насилие, жестокост и т. н.).

Поради нарушения в енергийно-информационните матрици на Съзнанието първоначално се образува енергийният скелет на болестта – системата от прекъснати енергийни връзки на фино ниво. Това води до блокиране на енергийния поток към различните органи и дисбаланс в енергийно-информационните им матрици, след което в резултат на физическо равнище възниква заболяване.

Древната мъдрост гласи: „Няма болести, а само неправилно мислене”. Дори съвременната медицина започна да осъзнава, че всички болести са психосоматични, тоест в основата на нарушенията в тялото (сомата) лежат дълбоки психологически причини. Тази проста истина, открита още от средновековния лекар Парацелз в началото на XVI в., намира все повече потвърждения и в наше време. Психологическите причини за болестите могат да се разделят на следните групи: свързани с различните нива на Съзнанието (безсъзнателно, подсъзнание, съзнание, осъзнаване, знание и т.н.); вродени и придобити; вътрешни и външни и т. н.

Тази идея беше потвърдена напълно от В. М. Бронников и неговия метод за възстановяване на енергийно-информационните структури на двигателните функции. Същността му се изразява в активиране на функциите на дясното мозъчно полукълбо, отговарящо за образното мислене, творчеството, интуицията и връзката със свръхсъзнанието. След обучение по метода на Бронников хората установяват, че и двете им полукълба са започнали да работят и да хармонизират дейността на целия организъм. Разработените на тази основа технологии ги превръщат в скенери (биорентгени) – те могат да изучават живи и неживи обекти с помощта на свръхсетивно зрение. Хората се превръщат в резонансна система, в основата на която лежи свръх съзнателното възприятие на биосигналите от живите организми.

В основата на всяка болест са залегнали психологически причини, водещи до нарушаване на биополевата структура на фините тела, т. е. на енергийно-информационните процеси в аурата. Това води най-напред до функционални дисбаланси, а по-късно и до физически поражения на органите и системите в тялото.

Психологически причини за соматични заболявания

Взаимовръзката между негативните мисли, думи и постъпки и соматичните заболявания може да се демонстрира нагледно чрез примери – хроничните болести на престъпниците, свързани с характера на престъпленията им. Такива изследвания са правени от доста медицински институти и научноизследователски центрове както в чужбина, така и в Русия.

Разговорите с много престъпници, проведени от специално подготвени лекари в различни затвори, довели до изключително интересни научни изводи.

Невритите, частичната или пълна парализа на ръцете, са специфично заболяване на крадците. Повечето обирджии, тръгнали по пътя на престъплението, се оплакват от непрекъснати спазми в ръцете, нечувствителност или слабост на китките. Как да не си спомним старото проклятие към крадеца: „Да ти изсъхнат ръцете!”… и те наистина „изсъхват”. Механизмът за развитие на болестта е прост. Съвестта, дори натикана в най-скритите кътчета на съзнанието, продължава да измъчва престъпника и това вътрешно противоречие (макар и неосъзнато) скоро се отразява върху здравето му. Най-напред се поразяват онези органи и части на тялото, които действат най-активно при осъществяване на престъпния замисъл. При крадците това са преди всичко ръцете.

НАРУШЕНИЯ СЕ ПРЕДАВАТ ПО НАСЛЕДСТВО

Известен е случай, при който на един крадец била отсечена лявата ръка от лакътя и при всичките му деца, родени след това, тя също липсвала. При зачатието бащата е предал на децата си на енергийно-информационно (вълнов геном) и генетично ниво нарушената си физическа матрица (липса на енергийно-информационната матрица на лявата ръка).

Всички престъпници живеят в непрекъснат страх. А той разрушава бъбреците. Надбъбречните жлези излъчват в кръвта повишено количество „хормони на страха” – адреналин и норадреналин. Те бързо се разлагат на отровни вещества и бъбреците трябва да ги пропускат през себе си. Като следствие възникват нефрити, пиелонефрити и дори туберкулоза на бъбреците. Страхът според учените е сигурен път към язва на стомаха или дванадесетопръстника.

В края на 80-те и 90-те години на XX в. руските затвори се напълниха с крадци от нов тип – престъпници от търговската мафия или осъдени за финансови афери. Те са трупали пари, без да си цапат ръцете, а „професионалното” им заболяване се оказало варикозно разширение на вените и упорит запек, предизвикан от риска, хазарта и лицемерието, в резултат от които се нарушава нормалното кръвоснабдяване на долните крайници. Тези емоции водят и до сериозни поражения на нервната и психичната системи, проявяващи се в постоянно раздразнение, изблици на ярост, чести нервни сривове (дори истерична невроза) и т.н…

По принцип лицемерието е много опасна черта на характера. По наблюдение на лекарите тя води до тежки нарушения в обмяната на веществата – захарен диабет, поражения на щитовидната жлеза, хипофизата и надбъбречните жлези. Такива хора доста напълняват или отслабват до състояние на дистрофия.

Лошите мисли предизвикват силно главоболие и остеохондроза. Лекарите в затворите разказват, че убийците буквално се гърчат от болки без видима причина.

Надменните, алчни и тщеславни хора страдат от хипертония. Скъперничеството води до тежки сърдечни заболявания – стенокардия, исхемична болест и дори инфаркт. Вечното недоволство от живота и от околните предизвиква мигрена.

Съвременната медицина все повече се убеждава, че всяко психично отклонение може да бъде заразно за околните. В средните векове, например, сред жените във Франция и Испания избухнала истерична епидемия. Женското население в някои села, градове и дори области страдало от безпричинна истерия. В „заразените” райони денонощно се разнасял многогласен женски вой. А в наши дни – в началото на 90-те години на XX в., когато обществото доста отчетливо се раздели на бедни и богати, в Русия се разрази истинска епидемия от завист. И както виждаме, това чувство не е само лична работа.

Завистта е заразна по природа. Сигурно и вие познавате семейства, които се състоят от злобни завистници. От този вирус могат да бъдат поразени цели села и градове!

В наши дни е нещо обикновено да се побъркаш от завист. В психиатричните клиники е пълно с „двойници” на звезди от руския и световния шоу бизнес, на политици, общественици и писатели. Много престъпления се извършват също поради завист, като започнем от първото известно в историята на човечеството, описано в Библията. Както знаем, Каин жестоко се разправил с Авел, защото му се сторило, че Бог е по-благосклонен към брат му.

Дори и да води здравословен живот, завистливият човек често страда от сериозни заболявания на вътрешните органи, като гастрит, язва, панкреатит, камъни в бъбреците, стенокардия, инфаркт и др. Други примери за заболявания, предизвикани от завист, обиди, клевети и осъждане, са хроничните екземи и псориазис.

Дори съвременната ортодоксална медицина е стигнала до извода, че особеностите на психиката, качествата на характера и най-вече душевните недъзи оказват силно въздействие върху физическото здраве на човека.

Из “Веселенските Матрици 2”