Анализирай с Красимир Куртев

Числата на Кабала

Числата на Кабала

Числата на Кабала е продължение от публикацията „Какво говорят числата според Кабала”. Днес ще ви представя посланията на числата 4,5,6 и 7:

Числата на Кабала

Четворка – груба материализация, примитивната, ограничена форма, препятствие и импулс за развитие.
Коментар. 4 = 3+1- четворката означава разрушаване хармонията на тройката и излизане отвъд плоскостта на нейното съществуване. Четворката символизира изходната точка на еволюцията на дадения план, когато материално той е създаден, но процесът на просветление на материята все още не е започнал.

С други думи, тя въплъщава ситуацията, когато духът, заключен в дадената форма, все още е напълно потенциален, непроявен, а формата – напротив – е толкова материална, че по никакъв начин не е съгласувана с него и е негов затвор – 4 (квадратът) е символ на затворническата решетка. Друг вариант за символ на четворката е кръстът: разпятие на духа в материята, тоест одухотворяване на неподготвената материална форма или въплъщаване на неподготвения дух.
Четворката символизира мъчителното състояние, когато духът мъждука във формата.

Той вече (както винаги, от самото начало) е там, но някакси не успява да се устрои, формата не съответства на съдържанието, целта е непостижима с наличните средства. Обаче четворката е стимул за разрешаване на проблемите: духът в първоначалната фаза е прекалено страстен и прави различни опити да отстрани несъответствието.

По този начин четворката съхранява спомена за разрушената хармония на тройката и съдържа в себе си източник на енергия, насочен към нейното възстановяване. И дори практически тази цел да е недостижима, много от усилията на четворката се оказват конструктивни, макар тя да достига не точно онова, към което се стреми. По пътя ще има много сривове, понеже за първоначалния импулс към вертикален пробив четворката се оказва неподготвена – средствата й са негодни.

4 = 2 + 2- към неразрешимия антагонизъм, присъщ на дадения материален план, се добавя и противоречието между него и no-висшето равнище, а именно -антагонизмът дух-материя. В резултат се получава ус-тойчива конструкция (триъгълна пирамида), която символизира абсолютната липса на свобода.

4 = 1 + 3- хармоничната изява на Абсолюта винаги е опошляване и затормозяване на неговите творчески възможности: царицата в стъклен замък. Казано по друг начин – на високо ниво четворката символизира вселява-не на висш йерарх в плътните материални слоеве.

4 = 3 + 1- четворката е преодоляване затвореността на тройката, изход с цена – разрушаване на нейната хармония в следващото измерение, към което ще се наложи дълго и трудно да се приспособява.
Четворката е ръбеста, грозновата, агресивна, способна на спонтанност, тя не се страхува от трудностите, асоциална е, но със своята сила и специфично страстно обаяние увлича след себе си.

Петица – оживление, изобретателност.
Коментар. 5 = 4 + 1- петицата символизира преодоляването на невъзприемчивата материалност на четворката като първа видима изява на духа в материята, с други думи – нейното съживяване. В известна степен този живот може да бъде отрицание на формата, в която се е зародил, и да послужи като начало за нейното разрушаване – така пораства мъх върху камъните, увеличавайки техните цепнатини, но в действителност това е първа фаза в развитието на духа, обвил се в плътна материална обвивка.

Петицата може да се тълкува като първа творческа изява на формата, прохождане в адаптацията на духа към материята или начало на просветлението на материалния план, или първа крачка по пътя на съгласуването на формата със съдържанието. Петицата е принципно непредсказуема, нейните прояви приличат на появата на светлината над пустата Земя в първа глава от книгата Битие.

Обаче нейните творчески идеи увисват във въздуха, защото й липсват сили да ги реализира – с това се занимава шестицата. Изобщо нечетните числа (освен тройката) са по-оригинални и творчески, отколкото четните, които, наследявайки двойката, са в известна степен затворени в себе си – както двата полюса на магнита. Нечетните числа преодоляват тази непроницаемост чрез творческата енергия на Абсолюта (2n + 1 – единицата символизира Абсолюта).
Петицата на ниско ниво – това е паразитен живот, чиято основа са не еволюционно низшите изостанали форми, а напротив – по-високо развитата материя.

5 = 1 + 4 – материализация на Абсолюта, тоест животът в материална форма, символизирай от петицата, в действителност е модел на цялата одухотворена Вселена, а не някаква особена изява на творческото й начало.

5 = 2 + 3 – петицата символизира непримиримия антагонизъм на двойката. С други думи – животът отстранява или смекчава най-дълбоките противоречия, появили се още в момента на първата изява на Абсолюта (вж. описанието на двойката).

5 = 3+2 – петицата преодолява затвореността на тройката, като я поляризира. Това отчасти нарушава хармонията (разбира се, не както при прибавяне на единица – т.е., в четворката), но така тройката получава допълнително напрежение от енергийното поле и се съживява.
Петицата е обаятелна със своята непосредственост, изобретателна е, не уважава авторитетите, нетактична е, обича свободата и независимостта, хитрува, за да се изплъзне от натиска на императива по най-неочаквания начин. Тя е интересна на всички, но не се задържа там, където й е скучно. Въпреки всичко не й достигат сили и има нужда от подкрепа.

Шестица – оформяне на живота, хармония на материално-жизнено равнище; дом.
Коментар. С шестицата завършва второто ниво – на материализацията. Тук става окончателното оформяне на материята, създадена от четворката и съживе-на от петицата. Символът на шестицата е пчелен кошер с пчелите и медените пити. Шестицата представя хармонията на завършения съживен материален план. Това е идеалът на първично възникналия живот, неговото идеално оформление.

По такъв начин, ако тройката представя хармонията на равнище идеи или общи принципи, то шестицата символизира хармоничното равновесие на първия, най-примитивен материален план, който е минимално одухотворен, тоест просто съживен.

Хармонията на шестицата – това е красотата на функционалната форма, предназначена да поддържа живот: красотата на ядивната гъба, на добре направената къща, на удобния стол, на добре защитения мравуняк.

6 = 5 + 1- шестицата решава основния проблем на петицата -беззащитността, създавайки в живота комфортни условия, но и силно ограничавайки творческото й начало. В крайна сметка, за безопасността се налага да се заплаща със загуба на непосредствеността и непредсказуемостта.

6 = 4 + 2- проблемът с дисхармонията на четворката се решава с въвеждане на силна поляризация в изостаналата материя и съпътстващото я силово поле: в него се образува някакъв живот и получава адекватни форми.

6 = 3 + 3- животът възниква и се оформя при взаимодействието на две различни фини, хармонични – всяка за себе си – реалности. Такива са примерно своеобразните ефекти, възникващи при опит да се обединят теорията с практиката, всяка от които може да бъде хармонична сама за себе си, но не и от гледна точка на другата. Шестицата е числото на инженерите и изобщо на приложниците.

6 = 2 + 4- материализацията на противоречието го изглажда. Заключената в него енергия създава живот и условия за съществуването му. В този случай антагонизмът между полюсите се превръща в конструктивно сътрудничество.

6 = 1 + 5 – съживяването на Абсолюта е и негово опошляване, макар и не толкова силно, както хармонизацията му в четворката (4 = 1+3). При това творческото начало на Абсолюта е значително ограничено. Шестицата дава възможност за оформяне на нещо вече съществуващо: също един вид творческа работа, но в доста ограничени практични рамки.

6=1 + 2+ 3 – Абсолютът се проявява чрез поляризацията, която се оформя хармонично: шестицата завършва второ ниво – съживяването. Тя е необикновено устойчива и нейната материално оформена хармония изглежда непоклатима и неразрушима, и на нивото й това действително е така. Оттук и ограничеността на шестицата, която обаче е по-малка от тази на тройката.
Шестицата е красива със своята функционалност, устойчива е; тя разбира смисъла на живота, непробиваема е за „висшите материи”, снизходителна е към недостатъците на другите, понеже лесно може да ги поправи; изобретателна и трудолюбива в практически полезните работи.

ТРЕТО НИВО ОДУХОТВОРЕНИЕ

Седмица – одухотворение, вертикална връзка, практически духовен учител; период на вертикално разгръщане, характеристика на духовното измерение; висш смисъл, преобразяване.
Коментар. Седмицата символизира излизането на следващото (трето) ниво на изява на Абсолюта. Ако второто равнище означава материализация в най-плътните форми и тяхното оживяване, то третото е одухотворение, тоест непосредствена връзка с по-висшите планове в Космоса. Седмицата символизира канал във финия план.

Тя също така представлява периода на вертикално разгръщане на Космоса или основната характеристика на духовното (вертикалното) измерение. 7-те цвята на дъгата и 7-те основни музикални тона символизират периода, който е характерен при повишена честота на енергийните колебания. По аналоги-чен начин духовното развитие на човека става по седемте чакри (вж. Приложение 1), във вибрацията на всяка от които има 7 характерни обертона – плановете на дадена чакра, а във всеки от тези 7 плана може да се разграничат на свой ред още 7 подплана.

Духовното ниво на човека се определя от неговата основна честота (на чакрата), определена от нейният план и съответните му подпланове – т.е, тризначно седмично число. При това практическият духовен учител може да бъде човек, чиято чакра е едно ниво по-нагоре – тогава между тях ще има взаимно разбиране, основано на тъждеството на обертоновете. Например за човек от нивото на манипура-анахата (план) – муладхара (под-план), естествен учител би бил човек (или вибрация) от ниво анахата-анахата-муладхара. На ниско ниво седмицата може да символизира черен духовен учител, който изкушава другия да слезе на долен план или една чакра по-надолу.

7 = 6 + 1- седмицата означава преодоляване на материалната ограниченост на шестицата, а именно непосредствено включване на духовния канал – енергия, идваща директно от по-високо стоящия фин план.

7 = 5 + 2- поляризацията, възникваща в живота на материалните форми, се оказва способна да създаде непосредствен вертикален канал.

7 = 4 + 3- хармонизацията на строгата форма става чрез включване на канал за връзка с предходния план, което е духовно оправдание за дисхармонията на четворката.

7 = 3+ 4- материализацията на хармонично устойчива идея води до създаването на одухотворена форма.

7 = 2 + 5- материалното оживяване на непримиримия антагонизъм го извежда на нивото на връзка с духовно висш план, смекчава го и го изпълва с висш смисъл.

7 = 1 + 6- Абсолютът, оформяйки се в жизнена форма, й дава допълнителен духовен канал.
Седмицата не е съвсем от този свят. Тя свети с духовна светлина, но не потиска и съвсем не е догматична – тя не отрича земната реалност, а осветява нейната фина природа и дава усещане за висшия й смисъл: в нейно присъствие по-често се случва (предимно чрез медитация) преобразяване на рутината.

Източник: Авесалом Подводни Кабала на числата

Следва

Теми #анализирай #езотерика #Кабала на числата #кабалата #красимир куртев
You cannot copy content of this page