Църквите разпъват Исус

църквите, разпъват, исус, религиите

Религиите в битка за разпъването на Исус

Църквите разпъват Исус, в исторически план това се оказва факт, колкото и да се приема за ерес. Борба за власт, борба за надмощие, борба за манипулации – Власт и пари. В крайна сметка самите църкви постоянно окачват Исус на разпятието. От хилядолетие насам се търси отговор на библейският персонаж относно разпъването на Исус.

Има ли закодирано послание в стиховете библейски, израз на една жестокост?

Задавайки си този въпрос се впуснах в едно задълбочено разследване от исторически фрагменти, анализи на теолози, семантика и разбира се езотеричното.

Какво установих?

Самото понятие „разпъване на кръст” описано в Библията е всъщност предсказание, какво ще се случи с Исус от Назарет, символ на християнството като Спасителят-Син божи. В евангелието от Йоан четем:

”А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;”– Йоан 19:23. Тълкованието на този стих дава следната картина:

„Войниците” – епископите на църквите, духовните водачи.
„Четири дяла” – четирите основни религии. Римокатолицизъм, Източното православие, Протестантството и сектантските течения.

„А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;”– Забележете – Истината не е била предназначена за пришиване, а е била цяла-Истината за Един Бог, Една Велика Енергия.
В библейските стихове постоянно се набляга на „разпнаха Исуса” – Схизма, източно – западният разкол на църквите. Този разкол всъщност ще „разпъне” ( Вярата в Христа под различни религии) човечеството в четирите посоки на света. Така и става.

 


Всичко започва от отпадането на гръцката митология от лидерството в йерархията.

Император Константин разбира напълно, че без боговете на Олимп силата на Гърция се строполява. Амбициозният император е твърдо решен да унищожи моноистичната религия, каквато е била в изначалието си християнството, превръщайки я в многобожие – езичество.

 

Император Константин, син на Елена, влиза в остър сблъсък. Най-ожесточена битка за налагане на диктатура чрез религията води именно император Константин, който губи гласове в първият вселенски събор, за своята кауза, че Исус е син божи. Негов противник е Арий, който отстоявал арианството.

 

“Арианството е хистологически възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Исус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред християните.

 

Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните:
Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
Световете („вековете“) са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.”

 

След загубата на необходимите му гласове „за“ Син Божи и светии. Императора не се предава, свиква друг събор в който не присъстват онези, които са против неговата догма, а присъстват само поддръжниците му.

 

На вторият събор вече, император Константин I Велики в Никея, взима 20 решения, осъжда Арий (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която Иисус Христос не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Отхвърля се първоначалният символ на християните Риби и се заменя с Кръст.

 

Майката на Константин, Елена построява храм в Йеросалим , чиято мозайка е била извезан знакът Риби. Император Константин влиза на бял кон в този храм и забивайки своят меч в следата на храма, върху знакът с двете риби с думите:

 

„От днес този ще бъде знакът на християнството. Мечът вече става символ на кръстът и християнството. „В името на Христа ще бъдат избити три пъти повече хора от всички войни на земята”, пише шведския учен, и теолог – Емануел Сведенборг.

 

Така вече Исус е обявен официално за Син Божи. Ала забележете това: „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.“ – (Римляни 8:14). Много да такива отправки, които с течение на ще бъдат заличени от Библията, нещо повече цели евангелия. Библията дава ясен знак, че няма понятие като син божи.

 

След грехопадението на така нареченият сатана, който не е ангел, а херувим (но все пак творение) завлича една трета от Божиите ангели/синове в грях и в последствие те са изгонени на Земята.
Именно това вече дава повод за разкол в църквите и връщане към Египет-Бог Хор. Така на власт стъпват тъмните сили – илюминати.

„Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054. Източно-западния разкол (схизма), позната и като Великата схизма (този термин по-късно се използва за Папската схизма) е политическо разделение на християнската църква на два основни дяла – Римокатолицизъм и Източно православие.

Разколът между Рим и Константинопол бележи началото си от 1054, когато папа Лъв IX и патриарх Михаил I Керуларий се отлъчват един друг от църквата.

Разколът е следствие от един по-дълъг период на разделяне между двете църкви. Основната причина за него е нежеланието на константинополския патриарх, патриарх на „Втория Рим“, да приеме върховенството в Църквата на римския папа. За разделянето спомогнали и вече съществуващите разлики между Западната и Източната църква в догмите, обредите и организацията. В този смисъл, една от причините за започналото разцепление са културните различия между изтока и запада.”

 

И така, самите обезкръвени църкви са разпънали Исус.

 

Следва продължение…

 

Източници: Barry, John F. One Faith, One Lord: A Study of Basic Catholic Belief. 2001. Bokenkotter, Thomas. A Concise History of the Catholic Church. Doubleday, 2004. Duffy, Eamon. Saints and Sinners, a History of the Popes. Yale University Press, 1997. Eberhardt, Newman C. A Summary of Catholic History, Ancient and Medieval History. B. Herder Book, 1961.