ТРЯБВА ЛИ КАЖЕМ СБОГОМ

Трябва ли кажем Сбогом.

Трябва ли кажем Сбогом. Това е едно от най-сложните неща в живота. Да сложиш край. Да поставиш точка. Да прекратиш. Да спреш. Да се сбогуваш. А след това да продължиш напред.

Не казвай “довиждане”, когато трябва да кажеш “сбогом”!

Когато го направиш на правилното време и по правилния начин, сбогуването носи освобождение, мир, спокойствие, отваря нови врати и показва нови хоризонти.

Отложеният край е причина за много повече нараняване, болка, мъка и стрес. Знаеш, че ще дойде краят и го очакваш всеки ден, а така правиш идването му още по-неизбежно.

Виждали сте колело за хамстери. Това е край без край, самозаблуда, фалшиво усещане, че вършиш нещо. Само се изтощаваш. И каниш депресията на гости. Защото тази въртележка те кара да се чувстваш безпомощен, неспособен, безсилен, виновен към себе си и към другите. Въртенето замъглява погледа ти и губиш смисъла на нещата.

Слез и по-добре стой на място. Така поне ще знаеш къде си.

Трудно е да кажеш “не”, още по-трудно е да кажеш “край”! Но трябва да се научим да го правим. Кой каквото и да ви казва, няма готови рецепти за това. Всеки случай си е уникален. Важното е отношението.

Не си мислете само за взаимоотношения мъже-жени. Не. Става въпрос за целия живот, в пълното му многообразие.

Когато поставите “край” на време, няма да има омраза, непоносимост, отвращение, затръшнати врати, безкрайна агония с предизвестен край.

Това може да означава край на спортна кариера, смяна на работното място, промяна на местоживеенето, прекратяване на взаимоотношения от всякакъв характер, развод. Може да означава да помогнеш на някой да посрещне смъртта достойно, без болка и страдание. Това означава да преодолееш страха от края.

Когато поставиш край и се сбогуваш, трябва да го направиш и в ума си, и с чувствата и емоциите си. Защото иначе не можеш да продължиш напред. Ще живееш със спомени, потънал в миналото, ще бъркаш в старите рани и няма да им позволиш да заздравеят.

Нали знаете глаголното време “минало свършено”? Трябва да го приемем в мисленето и говоренето си. Не “минало несвършено”, нито “бъдеще време в миналото”. Свършено. Край. Минало. Живеем в настояще и имаме бъдеще. Да си наложим да гледаме в тази посока.

Въпреки че всичко това е азбучна истина, много хора бягат от нея. Опитват се като Сизиф да избутат камъка на миналото към настоящето, но то е свършено и камъкът се връща назад. Животът е пълен със Сизифовци, макар че те не осъзнават, че са такива.

Могат с постоянни хвалби за минали постижения да се опитват да спечелят признанието днес. Но и Айнщайн е казал: “Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред за да не изгубим равновесие.”

Не трябва да живеем с мисълта, че сме “бивши”. Бивши шампиони, бивши отличници, бивши приятели, бивши колеги, бивши съпрузи. Ние сме това, което сме в момента и можем да бъдем това, което решим сега.

Колкото повече любов, чувства, емоции, време, средства или усилия сме вложили в нещо или в някого, толкова по-трудно бихме го пуснали да остане в миналото, но трябва да се научим да прерязваме въжетата, с които го държим. Миналото тежи, когато се опитваме да го носим на гръб цял живот.

Днес спрете, слезте от колелото за хамстери и се замислете.

Може да имате бизнес, който трябва да оставите.

Може да има взаимоотношения, които трябва да прекратите.

Може да има спомени, които трябва да приберете в скрина на тавана.

Разчистете и кажете: “Сбогом”!

Източник: „когато трябва да кажеш “сбогом”