ТОВА ЛИ СА РАДОСТИТЕ?

женска фигура постамент

Това ли са радостите? Или е единствено желанието и надеждата за нещо по добро. Кое крепи човека все още жив и да има желание за живот след като цял живот е изпитвал страдание?

РадоститеИскрицата надежда, мечтите или?

Да се промени дори и малко еднообразието му към по добро е достатъчно да бъде благодарен, че е жив. Да види как децата му стават хора, растат, започват работа, създават семейства и тръгват да изпълняват собствените си мечти. Но дали и при тях не е същото?

А ако не съществува “достойнството, разума, човещината, сдържаността”, а са само илюзията за самите термини създадени за контролирането на вярващите в тях. Има ли човещина? Нима тези войни постоянното доминиране на егоизма и израстването на този, който “рита” малките, отстъпчивите, слабите добри хора и ги контролира. Това ли е човещината или тя се отнася само до по средното общество. Прилагат я само хора, които с почти никакви средства помагат на тези с никакви. Тя не е присъща за властелина, той е божество, а не човек.

За какво достойнство става дума след като всеки по силен (физически), ще те пречупи само с едно стискане или с един удар. Ще те унижи пред хората само ако иска. Това ли е достойнство? Нима разума не се губи? Дори и след няколко чаши вино вече разума се е променил, размътил или съвсем го няма. Сдържаността малко хора я притежават особено сега, когато няма никакви задръжки и норми в поведението. А не е ли най трудното да се сдържиш?

Точно “стремежът да види и да знае” и мен крепи и ми дава сили да живея. Това може и да е нищо, може и да е нещо. Какво точно искам да видя? А има ли какво да видя? Или всичко е илюзия и няма нищо съществено, нито в книгите, нито в природата, нито където и да е по света. Но желанието за откриването на не обузданото, не видяното, просветеното дори. Какво е – тепърва ще разберем, а може и да се разочароваме, но нима не е това живота? Надежда и след това нова надежда.

П. Теодосиев