Творението и Аз-ът се срещнаха

Както си вървях из задушливите улици се натъкнах на един човечец, бе на моята възраст, а можи би и много повече. Около него сбрала се тълпа от дузина люде, които зяпнато го слушаха.  Погледите ни се засрещнаха  на мига. Той ме призова да застана и да слушам неговото слово. Сторих го, макар и неохотно.

Редуваше думите си равномерно, ала нещо ме прободе в ребрата, подобно на Исус пободен от копията на римските двама войни описани в библията. Човекът не пропускаше мантрата за свръх човека, за Аз-ът, за Аз съм и прочие подобни описани в „Тъй рече Заратустра“.

Водачът засече съмнението в мен и рече: Ти си онзи, който си, в теб е бога, защото ти самият си бог.

Отвърнах мрачно: Ти от къде знаеш кой съм аз? Отговорът бе светкавичен: Аз съм този, който съм!

На свой ред: Нима знаеш кой си, от къде си дошъл и кой ще си в отвъдното?

Със сключени вежди: Да, знам! Знам и ти кой си също.

Отговорих смирено: Аз съм онзи, който нищо не знае и научава, какъв следва да бъде чрез Словото.

Настъпателно рече: Словото не значи нищо за мен, аз получавам словото!

Попитах: Добре, какво означава следното – Червеното роди бялото, бялото уби черното за да се роди синьото?

Последва дълга тирада гарнирано с празнословия… Всъщност човека „Аз съм този“   видимо не разбра метафората за Сътворението.

А тълпата продължи да го зяпа…

7