СЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ РАЗДЕЛЯ

Съзнанието може да се разделя. То може да се намира на различни места едновременно. Това означава, че съзнанието може да обитава едновременно различни енергийни реалности.

Вашето съзнание може да участва в различни измерения едновременно.

планетарни-идеи

От гледна точка на Земята придвижването ви от точка А до точка Б е линейно. Например, стъпка по стъпка вие преминавате през четирите етапа на вътрешното развитие, което обсъждаме. Обаче от гледна точка на вечността и много измерността, всъщност не се развивате във времето. В действителност вие само изследвате времето. Всъщност не се нуждаете от развитие. Чрез своя свободен избор той позволява да се случи това вътрешно преживяване. Този избор е мотивиран от дълбокото знание за огромната важност на изследване на дуалността.

От перспективата на вечността, вашият духовен АЗ във всеки момент свободно изследва всяка точка на линията от точка А до точка Б и така до точка АЗ. По всяко време можете да активирате за себе си която решите реалност на съзнанието, защото идеята за онова, към което сте привързани на определен етап от вашето вътрешно развитие, не е нищо друго, освен една илюзия.

Причината, поради която искаме да привлечем вниманието ви към такава гледна точка е, че това може да ви помогне да преодолеете вътрешните бариери. Това може да помогне да пробиете воала на илюзиите и да влезете в непосредствен контакт с вашия Светлинен АЗ – енергията на ангела, който в действителност е вашата същност.

За да разберете правилно тази гледна точка се налага малко да разширим понятието време.

Време

На най-високото ниво на единството времето не съществува. Това е нивото на Духа, на Бога, на чистото битие. На това ниво няма нито развитие, нито “случване”, има само “битие”.

В най-ниското ниво на единството, където разделението се усеща най-силно, се въвежда илюзорното понятие линейно време. Под “илюзорно” имам предвид научно, абстрактно понятие за време, напълно лишено от субективност или чувствено съдържание. Такова понятие за времето е обективна структура, съществуваща извън вас; то е като някаква външна рамка, наложена върху вашите преживявания.

Например “резюмето”, което изпращате при кандидатстване за работа, често се базира на обективна, времева линия от факти. През тази година съм правил това и това, миналата година съм завършил училище и т.н. Вие подчертавате видимата външна страна на нещата. Вътрешната страна – мотивация, значимост, субективност – не се включва.

На енергийните нива в диапазона от единството до разделението времето се явява реалност, “променяща се” в зависимост от усещанията. Времето е понятие, основано на усещанията – начин за тяхното сегментиране. На тези нива то съществува, но не е нещо, което съществува независимо от вашите усещания или извън тях.

Например в астралния план, където пътешествате по време на сън, няма “часовници”. Часовникът е най-крайния опит за разделяне на времето от субективността, т.е. от вас и вашите усещания. Това е една голяма илюзия. На астралните планове времето е ритъмът на вашите преживявания. Понякога почивате, след това се срещате с някого, после учите и т.н. Моментът на приключване на един етап и на началото на друг не се определя от часовници – нещо външно, а от вашия вътрешен поток на усещанията, от онова, което е присъщо на самите вас.

Това естествено чувство за време или ритъм може да присъства и в земния живот. Субективността на времето или фактът, че при различни обстоятелства времето се усеща по различен начин, ви е добре познато. Казвате, че времето “лети”, когато се забавлявате, и че е застинало, когато сте в приемната на зъболекаря или на опашка в супермаркета.

Тук скептикът във вас може да отбележи – възприема се, че времето тече бавно при обстоятелства, които се възприемат като негативни и че върви бързо, когато обстоятелствата са позитивни. Но всъщност времето винаги е едно и също и тече най-безмилостно, но ние го усещаме по различен начин. Това е представата за времето като за „обективната рамка”, наричана също линейна представа за времето. Тя произлиза от рационалния научен подход към времето.

Представете си, че няма часовници, няма дни и нощи, няма естествени влияния като слънцето, луната, приливи, по които можете да измервате времето. Тогава бихте могли да се разчитате единствено на вашето субективно усещане за него.

Обективното средство за измерване на времето – часовникът – като такъв не е основан на нещо външно. Той е производен на човешкия ум, желаещ да разделя и класифицира. Човешкият ум е взел определен брой неща и ги е отделил от естествените явления на Земята. Но “времето само по себе си”, независимо от човешкия фактор, не съществува. Това е илюзия, която е продукт на съответния вид съзнание, хванато в капана на вярата в разделението.

По своята същност времето е субективно. То е начин за моделиране на опитностите, за да можете да ги осмисляте. Например, казвате за някого: „Той е стара душа”. Какво имате предвид – броя на годините или броя на преживените животи? Или с думата „стар” изразявате по-скоро определени качества като мъдрост, уравновесеност и спокойствие, а не някакво количество време? Всъщност във фразата „стара душа” понятието време се отнася за опитност.

В пълния смисъл на думата, времето е “динамиката на случването” на вътрешно ниво. Ето защо то може да служи само като спомагателна концепция, тъй като това помага да различаваме естествения ритъм или движението на нещата. Но когато го приемаме за нещо обективно, стоящо над и по-високо от нас, то ви ограничава и отклонява. Вие не сте ограничени в конкретна времева линия. Вие не сте линейни същества. Съществуват нива от вашето същество, намиращи се извън контура на времето, което възприемате в този момент. Именно към този ваш аспект, т.е. към вашата многоизмерността, бихме искали да привлече вниманието ви.

Многоизмерност

Съгласно линейната представа за времето, вие не можете да бъдете едновременно на повече от едно място. Под думата “вие” линейната представа разбира вашето тяло, мозъка и съзнанието, което по някакъв е привързано към тялото/мозъка. (Науката все още не може да обясни как точно са свързани тялото и съзнанието, но в общи линии тя се придържа към идеята, че съзнанието не може да съществува без физическо тяло.)

Съгласно “завършената” субективна концепция за времето, вие присъствате там, където е и вашето съзнание. Местоположението във времето и пространството се определя от фокуса на вашето съзнание, а не от местоположението на тялото ви.

Например: на гарата сте и очаквате пристигането на влака. Дотогава има още малко време затова просто си седите зяпате и незабелязано влизате в леко изменено състояние на съзнанието. Мислите си за някого, с когото сте говорили вчера. С лекота си припомняте разговора и ярко си спомняте как ви е повлиял. Преживявате отново определени части от разговора като ги изтегляте от миналото в момента на вашето Сега. И ето какво реално се случва – вие пътувате в миналото и отново посещавате енергиите на онзи момент. Енергията на вашето Сега взаимодейства с енергията на Миналото, като е възможно да създаде промяна в усещанията ви за онзи момент и следователно, променя миналото.

Под изменение на миналото нямаме предвид, че променяте някакви физически факти, а внасяте в тях друга интерпретация или гледна точка. Но променяйки съдържанието на чувствата на конкретното минало събитие, вие го променяте по определен начин.

Помислете върху следващия пример. Разговаряли сте с някого, който искрено се е обидил от някаква ваша забележка, макар че сте не сте имали никакво намерение да го критикувате. Човекът, с когото сте разговаряли е започнал да ругае, а след това си е тръгнал. Сега, на свой ред, вие се чувствате обиден и едновременно с това неразбран, ядосан и шокиран. Когато се връщате у дома, в продължение на няколко часа се чувствате разстроени, но след това позволявате на всичко това да си отиде и вечерта спите добре. На сутринта, докато стоите на гарата и чакате влака, изведнъж си спомняте този конкретен разговор, в който всичко тръгна в грешна посока. Сега го разглеждате от друга гледна точка и изведнъж осъзнавате, защо човекът така се е обидил на вашата забележка.

Сега можете да погледнете неговата емоционална реакция в абсолютно друга светлина, и по-специално, че тя няма нищо общо с вас. Разбирате, че не вие сте го наранили, а просто сте докоснали негова стара рана. Тази гледна точка задейства във вас различна емоционална реакция. Изпитвате чувство на облекчение, разбиране и разбира се на прошка. „О, ясно… Сега вече разбирам… Бедният човечец!”

В този момент вие пресътворявате миналото. Изпълвате го с нова интерпретация на фактите, което изменя първоначалната ви реакция. За да бъдем точни, трябва да отбележим, че това не означава, че първоначалната ви реакция не се е състояла. Това означава, че енергиите на гнева, шока и неправилното разбиране са трансформирани в разбиране и прошка. Посредством взаимодействие между минало и настояще се е извършила „духовна алхимия”. Всъщност физическите факти не са толкова важни. Чувственото съдържание на ситуацията и енергийната реакция спрямо нея формират вашия живот и вашата реалност. Затова с пълно право можем да твърдим, че можете да променяте миналото, пътувайки през времето в неговите енергии, които се нуждаят от изцеление.

Докато стоите на гарата и пътувате във времето, определен аспект от съзнанието ви все още се намира в тялото ви. С “крайчеца на съзнанието си” може да усещате, че ръцете ви стават по-студени или че децата зад вас говорят твърде силно.

Съзнанието може да се разделя. То може да се намира на различни места едновременно. Това означава, че съзнанието може да обитава едновременно различни енергийни реалности.

Това е значението на многоизмерността. Вашето съзнание не е ограничено в пространството и времето. Макар че в периода на земния ви живот съществува условието, че някаква част от съзнанието винаги се привързва към физическото тяло, вашето съзнание не е ограничено в определена точка във времето. Вие не сте ограничени от миналото и бъдещето, тъй като те не са фиксирани. Те са подвижни полета от преживявания. Те могат да бъдат променяни и вие можете да взаимодействате с тях от момента Сега.

Съзнанието ви е многоизмерно, макар и да си мислите, че то се намира в затвора на вашето физическо тяло. Известен ли ви е израза: „Тя е заседнала в миналото?” Това се казва, когато някой не може да позволи на миналото да си отиде и затова съзнанието му е изпълнено с емоциите и усещанията от миналото като съжаление, разкаяние или просто тъга. Този човек „не е тук”. Той е в миналото. Както и в предния пример, той взаимодейства с миналото от момента Сега, но не по освобождаващия, алхимичния начин. Неговото тяло се намира тук и сега, но той е заседнал в миналото. За него времето е спряло, макар часовникът да тик-така и да отмерва изминаващите седмици и месеци. И всичко е така, защото този човек не променя преживяванията си.

 Тя не тече в синхрон с естествените процеси на живота и усещанията. Това е още един пример за многоизмерност. Даже когато ограничавате себе си до един толкова тесен фокус на съзнанието, вие сте многоизмерни. Под това имам предвид следното – вие не ставате многоизмерни, вие просто сте такива. Това е вашата природа, вашето естествено състояние на битие.

Истинският въпрос е следният – как е възможно да усетите себе си многоизмерен по един освобождаващ и трансформиращ начин? Как да се възползвате от многоизмерността, за да се придвижвате свободно по измеренията без да губите връзката с вашия божествен дух? Вашата духовна участ е да бъдете многоизмерни, мъдри и осъзнаващи се. Вашата съдба е да станете напълно съзнателни многоизмерни творци.

Да бъдете многоизмерни съзнателно означава да се освободите от илюзията за линейността на времето, както и да се освободите от разбирането, че вие сте ограничени единствено до вашето тяло.

Да бъдете многоизмерни съзнателно означава да се отъждествите с Духа (Бога) вътре във вас, който е напълно свободен да навлиза във всяка сфера на опитността (измерение) по негов избор.

Да бъдеш многоизмерен съзнателно е съществена част от реалността на Новата Земя.

Причината, поради която непрекъснато се борите с концепцията за многоизмерността е следната: вие разглеждате “пребиваването на две различни места едновременно” от физическа гледна точка. Физическото тяло не може да се намира на две различни места едновременно. Измеренията обаче не са физически места, те не са части от материята. Измеренията са царства на съзнанието или сфери на съзнанието, които се подчиняват на определени енергийни закони.

Вашето съзнание може да участва в различни измерения едновременно. Това се случва в СЕГА. Съществуват реалности на миналото, на бъдещето, астрални планове, минали животи, ангелът вътре във вас и още много други, които се пресичат и се срещат вътре във вас точно тук и сега. Вие сте многоизмерни, но дали сте многоизмерни осъзнато? Позволявате ли на измеренията да навлизат и да преминават през вас, приемате ли енергиите, които те носят и осъзнавате ли тези енергии като ваши?

През цялото време взаимодействате с другите измерения, част от които сте, но когато правите това съзнателно и с приемане, вие трансформирате реалността на тези измерения. Като изтегляте от тези измерения заседналите или задържаните енергии и като ги задържате в Светлината на вашето съзнание, вие освобождавате и интегрирате части на вашия АЗ и с това променяте вашето настояще. Вътре във вас се срещат много сфери на съзнание и всъщност вие сте техния господар, който избира коя от тях да изследва. Свободни сте да пътувате във всяка от тях, бързо или бавно, далече или близо. Докато се отъждествявате с Духа вътре във вас, вие запазвате съзнанието, че сте свободни.

Когато зациклите в ограничаващи мисли от рода на „това е невъзможно”, „това не е разрешено”, „това няма да доведе до добро” и т.н., вие затъвате в илюзиите на разделението. Тогава сте в плен на илюзиите на линейното време, на това, че сте тялото, в илюзията за отделеност от Бога. По този начин душата временно се „привързва” към конкретни сфери на усещания. Тя забравя за своя истински произход, за своята божественост и свобода.

Тази привързаност, още се нарича карма.

Процесът на „развързване” и „отлепяне” преминава през редица стъпки или етапи, които наричате „вътрешно израстване”. От човешка (линейна) позиция вие „освобождавате кармата” и бавно се трансформирате в съответствие с четирите етапа на вътрешното развитие, които описваме тук. От позицията на Духа, обаче, вие просто се връщате към вашето естествено състояние на божествено осъзнаване. От тази гледна точка освобождаването на кармата не е нищо друго освен припомнянето на собствената ви божественост.

Pamela Kribbe

www.jeshua.net