СЪДБАТА НА ДЕТЕТО

Детски сълзи

Как се държим с нашите деца? Как ги възпитаваме? Къде остава свободната им воля? Родителите трябва да възпитават децата си отговорно. Възпитанието е едно такова нещо, което изисква да мислим за нуждите на детето си, а не за своите. Между двете най-често стои бездна, в която детският дух лесно може да падне и да се пребие. Наблюдавам как мнозина родители хвърлят върху детето си своите очаквания.

От самото раждане на рожбата, родителите измислят неговата бъдеща съдба и всякак утвърждават, че то ще изживее живота си така, както те искат (често както те не успяват да изживеят своя). Кръщават децата си с имена, носени от велик човек (всяко име е носено от велик човек) и чакат същия подвиг от младия живот. Подобно възпитание отнема свободния избор на детето и му вменява, че то трябва да изпълни очакванията на мама и татко.

Измъкването от този капан е неимоверно трудно и по-често отколкото рядко съдбата на детето е твърде печална. В много и много случаи мама и татко полагат допълнителни усилия да унищожат волята на детето си и да го превърнат в безпрекословно подчиняващ се роб на всяка тяхна, а по-късно и чужда прищявка. Тези усилия се изразяват в подклаждане на чувство за вина. Вероятно няма нищо по-недостойно в отношенията родители-деца от това първите да се самосъжаляват пред вторите и да им втълпяват, че жертват щастието си в тяхно име.

Изказвания от типа “Ако знаеш само какво ми струва да имаш хляб на масата!” предизвикват усещането, предшестващо повръщането, във всеки, който има най-малко понятие какво е чест и отговорност пред живота. Родителите трябва да възпитават в себе си разбирането, че децата не са им длъжни за нищо.

Деца, научени да изпитват вина от най-ранна възраст, само в изключително малобройни случаи се освобождават от тази смъртоносна за волята отрова. Дори тогава страданията им са продължителни и особено жестоки.

Казано е, че тъмните най-първо се стремят да отнемат свободната воля на човека. Изумително е колко родители правят същото с децата си, за да си осигурят контрол над тях. Подобно възпитание е по-близо до омразата, отколкото до любовта. Любовта не заробва човека, а го освобождава и вдъхновява сам да избере пътя си.

Автор: Евгени Николов