Справедливостта на Твореца

Творецът и неговата справедливост е чутовата. Мнозина от вас си задават въпроса – След като има Бог, защо допуска лоши неща да се случват, бедствия, войни и най-вече смърт на невинни деца? Поради тази причина реших да поставя публикация за да потърсим заедно отговор на този и други подобни такива въпроси. Всъщност никой никога не е успял да намери прост, еднозначен и пълен отговор на този въпрос. Библията ни разкрива няколко подхода за разбиране на различните причини за злото и страданието и  каква да е нашата реакция към тях.

От Бог идва и добро, и зло – Теодицея

(от гръцки theos = θεός = бог + díke δίκη = Справедливост)

    Страданието не е част от Божия първоначален план (Бит.1-2), то е външен, привнесен фактор в Божието творение. Любовта на Бога към човека е видима от това, че го е създал със свободна воля да избира. Бог е могъл да ни направи машини, но това би ограбило скъпоценната свобода на избора и ние нямаше да бъдем истински хора. Първородният грях на Адам и Ева е основна причина за навлизането на смъртта и страданието в света. В този смисъл отговорността носи човекът, а не Творецът.

    Злото е остатък от едно несъвършено пробно сътворение на Бога (Съгласно Кабалата). Съгласно представянето на генезиса според книгата Сохар (Sohar) Бог е сътворил преди нашия свят други светове и поради несъвършенството им ги е разрушил (до този момент има съответствие с интерпретацията на Мидраш (Midrasch = тълкуване на религиозни текстове в равинското еврейство). Остатъците от тези светове са се съхранили според Сохар като “шушулки” (на еврейски qlipot), които продължават да съществуват и причиняват злото в света (“обратната страна”, на еврейски sitra achra). Но тъй като и те първоначално са сътворени от Бог, съдържат все още “искрици от святост” (на еврейски nizzozot schel qduschah).

   Понякога Бог активно осъжда греха в този свят. Потопът е пример за страдание на глобално ниво, когато грехът предизвиква Божията присъда: „И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите му въобръжаваха, беше само зло – огорчи се в сърцето Си” -(Битие 6:5,6). Бог изпълни подобна присъда и в случаите със Содом и Гомор (Бит.19 гл.), което доведе до обществена трагедия, а в други случаи Божията присъда бе над личния грях…

   От различните библейски примери става ясно, че ако бедите на някого са справедлива награда за лоши дела, страдащият никога не остава в неведение за причината  на своите беди. Освен това, основен принцип е, че Божието осъждение винаги се предшества от настоятелни призиви и предупреждения  за съд и то идва едва, когато предупреждението е многократно отхвърляно. Господ казва чрез пророк Езекиил: „Аз не благоволя в смъртта на нечестивия …отвърнете се, отвърнете се от лошите си пътища, защо да умрете, о доме, Израилев?” –(Езек.33:11)

      Ако Бог реши с един размах да сложи край на злото, ще трябва да унищожи и всички нас. За щастие, Той е не само справедлив, но и дълготърпелив, и много милостив и ние трябва да сме благодарни, че „не е постъпил с нас според греховете ни, нито ни е въздал според беззаконието ни. Както баща жали деца, така жали Господ онези, които Му се боят, защото познава строежа ни и помни, че ние сме пръст.” (Пс.103:10,13).

„Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.” – (Йоан 5:14)

   Очевидно причините за злините и страданията в живота ни могат да са различни, да се припокриват или да останат непонятни за нас. Трябва да сме много внимателни, когато преценяваме причината за страданието на друг човек. Да обвиняваме несправедливо някого, който боледува, че е и голям грешник, означава да добавим на болката му и вина, и осъждение, и изкривяване на Божия образ.

   Когато ние самите преживяваме страдание, важно е да не бързаме да обвиняваме Бог или другите, но да изпитаме първо сърцето си и да прегледаме делата си. Ако съвестта не ни осъжда – трябва да положим цялата си надежда и упование в Бога да ни преведе през това трудно време и да го използва за наше добро – като ни приближава до Твореца, като ни води към зрялост в нашия живот, като ни прави по-състрадателни и чувствителни към чуждата болка.

   Ние не винаги можем да прозрем Божите намерения зад това, което ни се случва. Много често Бог ни възвръща много повече, отколкото страданието ни е отнело. В историите на Йосиф или Йов библейските автори не се занимават толкова с въпроса, защо Бог е допуснал те да страдат, а ни напътстват как да реагираме на болката.

 „Какъв е произходът на самото зло?” – Може до безкрай да се разсъждава за това, но никой няма пълен отговор – той е в категорията на „Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон”-Втор.(29:29).

„Как може един добър Бог да праща хора в ада?”- Всъщност Бог не праща никого в ада. Всеки човек праща сам себе си. Бог е направил всичко необходимо, за да бъдем простени, изкупени, очистени и да получим достъп до небето. На нас остава само да приемем този дар. Ако го откажем, за нас няма друг вариант освен да ни даде това, което сме избрали.

Лайбниц различава три вида злини:

  • malum metaphysicum, метафизичната злина (Творението е по необходимост несъвършено, тъй като в противен случай би било идентично с Бог);
  • (malum physicum, физическата злина (Болката и страданието са необходими, тъй като предпазват от вредното и стимулират към полезното);
  • malum morale, моралното зло (Грехът, който води до отказ от Бог);

Може би някой ще махне с ръка и ще рече: Глупости, този е луд! Бих им отговорил с цитат, до колкото паметта не ме лъже е от Елвис Пресли – „Хората си мислят, че си луд , ако говориш за неща, които не разбират.“

Използвани източници:  ТУК и ТУК

Снимка: Lee Jeffries

АМУЛЕТ ПАУНОВО ОКО – Хризолит