Словото изгражда съдбата

Креативното Слово може да ви се струва,че изглежда критично насочено и осъждащо,но ако заедно с “критиката” са дадени конкретни и ефективни идеи и/или примери,то всъщност е изпълнило “мисията” си.

Слово и Съдба

Словото е това,което изгражда Съдбата на всеки човек-мисловното Слово, изговореното Слово, а те привличат към себе си мисловните махала,които са индивидуални или колективни. Повличайки след себе си и създаването на бъдещите мисловни потоци,които ще бъде склонен човек да възприема в съзнанието си като желани, а оттам и да ги допуска в реалността си.

Важно е да се съзират фактите такива каквито са,но е необходимо погледът и Словото да са прогресиращо напред,а не осъждащо назад и с това застиващо Сега. Най-лесно е да се “творят” критикуващо-осъждащи категории за хората, явленията, защото това е видно за болшинството, фактите са си факти и тяхното предназначение е единствено фактологично, създавайки единствено разните категории за тип “човек” например,тип “характер”, дори и нова “болест”, ако хората се вглеждат в тези неща. Така се създават обществено-матричните страхливи корени на Колективното подсъзнание.

Всичко е Тук и Сега,няма Време и Пространство,създадени единствено за възможността,хората да анализират грешките си,ако се замислят защо нещо се случва и ако това нещо не се харесва.

Дух, Душата и Тяло

Духът, Душата и Тялото са свързани на Земен План като съвкупен образ,който показва степента на проявление на качеството на свързаността между тях, чрез бодростта на Духа най-вече, който влияе на Душата и Тялото, според желанието да Бъде Проявен. Каквото е отвън,такова е и отвътре, и каквото е горе,такова е и долу. Всички езотерични науки не са създадени от прищявка,каквато е и Физиогномиката и Френологията, а възможност  човек,сам наблюдавайки се, да вижда и Духът си наяве.

Като се прибавят и реалните способности човек,променяйки генетичните си кодове на ментално ниво, а оттам и на формата,тъй като мисълта е винаги преди формата, да се влияе и върху излъчващата се от него Хармония в пространството чрез контролирани от самия него движения, жестове, мимики,поза на тялото,но не изпълнявани с доза фалшива артистичност,която винаги личи и излъчва фалш.

Това се възприема за част от мирогледа на един човек не отведнъж,а с поредица размисли върху самата структура на формата защо е именно такава, а не друга, и то дълго време размишления и наблюдения,за да постигне накрая един абсолютно естетически вкус към формата и да започне да се прилага. Тази свещена Троица-Дух, Душа и Тяло не би могла да съществува отделно на Земята,чрез нея се изразява живота.

Но до каква степен ще има израз на основното-Духа,зависи от грижата за трите неща едновременно. Не може да се отрича кое и да е от тях или да се влагат различни степени на усилия за развиването им и усъвършенстването им,защото това води до аномалия,тоест нехармоничност и в трите едновременно,която се проявява на физическо ниво. А това ще доведе до дисбаланс и в Цялото.

Тъй рече Монна Лиза Ренесанс.

АМУЛЕТ ЖЪЛТИЯТ ВОИН – Жълт яспис

22