Секс – Разврат и Похот

Секс-Разврат и Похот

Често използват секса за да абсорбират другите, за да ги подтиснат и за да си предадат важност. Когато са пре-задоволили сетивата си търсят нови стимули като начин да възбудят наново сексуалния си нагон, като честа смяна на партньора, да прибягнат до извратени форми за практикуване на секс като садизма и мазохизма или да включат в оргиите си други хора против волята им.

Пристрастеността към секса може да се манифестира в първите два етапа, но мотивите са различни. Затова ще ги разглеждаме в две различни прояви на разврат за суетните и на похотта при горделивите и високомерните.

Секс през парада на  Разврат и Похот

Разврата е силната склонност към сексуалните удоволствия като така се изпитва необходимост от признание от страна на другите. Суетния очаква да получи признание и адмирации чрез секса. Силната им склонност към секса е провокирана от желанието да задоволят самите себе си и почти никога не мислят за необходимостите на другите.

секс-разврат-похот

Често използват секса за да абсорбират другите, за да ги подтиснат и за да си придадат важност. Когато са пре-задоволили сетивата си търсят нови стимули като начин да възбудят наново сексуалния си нагон, като честа смяна на партньора, да прибягнат до извратени форми за практикуване на секс като садизма и мазохизма или да включат в оргиите си други хора против волята им.

В случая на горделивия пристрастеността към секса е по-скоро емоционална празнота от това че не намерил любимия човек и не си го признава или от нежеланието да признае чувствата си към определен човек. Иначе казано това от което има нужда горделивия е да бъде обичан и да обича, но не признавайки тази своя необходимост се крие зад секса и го използва като изпускателен клапан.

– Как се преодолява похотта?
– Относно похотта единствения начин да се преодолее е да се приеме, да се осъзнае, че тази вътрешна празнота която се запълва със секс идва от липсата на чувство и само чувството е способно да я запълни.

– И разврата?
– Трябва да се разбере, че това е една манифестация на суетата и че по този начин никога не може да се постигне щастието. За съжаление в много от случаите обикновено отзвучава когато премине младостта, физическата атрактивност и сексуалната активност, когато тялото вече не отговаря на сексуалните желания на мозъка. Като следствие на това се изпаряват феновете, а също така основната мотивация на живота им до момента.

Тогава се срещат с жестоката истина, че са живели един повърхностен живот, че са били заобиколени с хора които са били с тях само заради физическа им атрактивност и че веднъж загубили я, са изчезнали и „приятелите”. Може би са останали някои приятели които са го обичали истински въпреки егоизма му, на които със сигурност е обръщал малко внимание преди това. При отсъствието на външната красота, оръжието което е използвал преди това за да задоволи суетата, си се изправя пред един нов етап от живота си, много по-истински, когато трябва да положи усилие за да извади някаква красива черта от вътрешността си за да може да привлече някой до себе си. По тази начин ще се научи да различава какво изгражда връзките които е имал преди и след това.

разврат-и-оргии

– Искаш да кажеш, че само суетните са красиви и атрактивни?
– Не, но това е едно голямо изпитание за тези които са външно атрактивни, да не се подадат на влиянието на суетата. Когато става въпрос за хора които физически не са толкова привлекателни суетата може да предизвика чувството на завист. Незадоволеното им желание да постигнат красотата които другите имат и те не я виждат в себе си, обикновено се вманиачват с теглото си и да си хиляди козметични операции. Много хора, които са физически атрактивни, също често попадат в капана на вманиачването да имат перфектно тяло, една проява която се нарича нарцисизъм или култ към тялото.

– Можеш ли да ми обясниш разликата между нарцисизъм и култ към тялото?
– Както казах това е още една манифестация на суетата, където се подсилва физическата красота като най-голямата ценност която може да се предложи. Неприемането на собственото тяло и непрекъснатото търсене на перфектното тяло се превръща в мания, една психологическа болест, която кара човек да изпадне в отклонения като например да спре да яде, да консумира всякакъв вид разслабителни, ободрители, възбудители и т.н., подлагането на всевъзможни операции, които понякога дори застрашават живота му.
Личността, която се намира под влиянието на нарцисизма, никога няма да бъде доволна от физиката си.

Влага всичките си пари, воля и време да я модифицира мислейки, че това е той самия като реално не е нищо повече от една дреха, която използваме за да можем да оперираме във физическия свят. Смята, че ще постигне перфектното тяло и ще бъде щастлива, стимулирана също от естетичната и козметична индустрия. Но тази илюзия е само един капан, защото щастието не се постига по-този начин.

Достига се само прогресирайки в любовта. Затова неудовлетворението расте все повече и повече. И докато биологичния часовник върви неумолимо към старостта, се губи постигнатото с толкова усилие. И така минава живота и идва окончателния момент да оставим за винаги това красиво физическо тяло, неумолимо осъдено да се разложи натурално.

Когато духът се върне във духовния свят осъзнава колко време и усилие е пропилял да разкрасява нещо толкова далечно от него, едно тяло което се разлага сега в един гроб и колко малко е вложил в развитието на това което в действителност е. Но нищо не е непоправимо, живота на духа продължава и ще има още възможности за инкарнация за да свърши това което в този живот не е могъл, вярвайки че е само едно физическо тяло.

– Изглежда, че физическата красота създава пречки за духовното развитие?
-Не си вади погрешни изводи, тя е само един атрибут, който сам по себе си не е лош, напротив с напредването на духа всяка нова инкарнация е всеки път във все по-перфектно тяло, по-красиво, в съзвучие с вътрешната красота. Но в по-примитивните светове може да бъде нож с две остриета. За тези които са в първия етап може да отприщи цялата суета и да се съсредоточи върху тялото.

Знаят, че дори да се държат като капризни деца, лошо възпитани, груби, надменни физическата им красота ще им осигури почитатели и хора които да им угаждат. Защо да полагат усилие да бъдат добри хора, когато постигат каквото искат с красотата на тялото си? Докато дойде старостта и останат сами, тогава губят единствения актив който имат и се давят в собствената си морална мизерия. Тъй като са били достатъчно заети с поддържане на физическото си тяло не са се борили за своето вътрешно израстване.

– Как се преодолява нарцисизма?
– Когато се осъзнае, че в действителност не е физическо тяло и за това не бива да се притеснява толкова много за него. За да бъдеш щастлив трябва да работиш над себе си, над твоя вътрешен свят. Много духове, които са попадали в капана на красотата го знаят. Затова избират по-грозни тела за следващите си прераждания за да не пропилеят времето си в съзерцанието им, а да израстват като хора и да работят върху дефектите си. И ако едно красиво тяло може да ги изкуши предпочитат да го нямат за момента.

– Горделивия не може ли да изпадне в капан на тялото си, не може ли и той да се почувства недоволен от него и да желае горещо да бъде красив за да подсили атрактивността си?
– Разбира се, но мотивите са различни. Горделивия търси повече любов отколкото адмирации. И грешно вярва, че ако е по-красив ще го обичат повече.

-И защо се идентифицираме толкова с тялото ни и толкова малко с духа ни, като в действителност сме второто, а не първото?
– Защото това се учи във вашия свят, че не съществува духа и че сте само физически тела. Във вашия хедонистичен свят се ценят качествата на материята физическата красота, богатството, властта и се обезценяват духовните качества като чувствителност, благородие, скромност, смирение. В духовния свят става точно обратното и най-ценена е скромността. Всички останали от физическия свят, които не са част от духа, нямат никаква стойност, те са като косвени аксесоари защото се променят от един в друг живот.

Така, както един актьор сменя сценичния си костюм когато започва да играе друга пиеса. Можеш да бъдеш красив в един живот и грозен в другия, богат в един и беден в следващия. Духът, когато е неинкарнирал са му много ясни разликите и знае, че се преражда за да напредне духовно. Но когато се прероди, връзката с тялото, забравянето на духовното минало и влиянието на културата където е инкарнирал правят волята му за духовно израстване много слаба, той се идентифицира напълно само с физическото си тяло и мозъка му отхвърля всякакви духовни проявления.

– Какво имаш в предвид под духовни проявления?
-Всички тези които демонстрират наличието на духа и неговите качества, както контакта със неинкарнирали същества, астралните пътувания, интуицията, свръхчувствителното възприятие и т.н. Много хора, които са имали тези преживявания ги определят като умопомрачени. И ако не е някой достатъчно развит дух, който вярва много на собствената си интуиция, може да повярва че е луд и че има нужда от лечение.

„Духовните закони“
Автор: Висент Гилем Примо