Разумът ретрограден спрямо чувствата

Разумът е тази целенасоченост, която ни кара да се развиваме, докато разнообразието от чувства е толкова голямо, че несъмнено една немалка част от тях могат да са ни пречка!

Заслужава да се отбележи, че чувствата се простират почти навсякъде. Когато хората не знаят какво да правят, те често се уповават на вътрешния си повик. Въпреки че не винаги това им помага, те продължават да прибягват към подобни методи, за да решат проблемите си!

Разум срещу чувства*

Вечна е борбата между разум и чувства – две мащабни понятия така различни едно от друго. Двоумение между грубия съвет на суровата логика и мимолетния повик на чувствата. Прекомерната сигурност в опозиция на слепия, но и щедър риск! Дилема на спокойния живот или на плаване в бурно море от емоции! Къде са хората в тази пъстра гама от действия? Дали им прилягат повече коравосърдечните размишления или предпочитат да се поддават на първичните си желания? Доколко това оказва влияние на цялото човешко общество?

Човешките индивиди не спират да запечатват впечатленията си под клеймото на чувствата. Правят си класации, в дълбините на които поставят омразата, а най-горната позиция отреждат на любовта и добротата (или други за съжаление правят точно обратното). Чувствата се оказват мерило (или мерна единица), според което те оценяват отделните ситуации.

Тези „впечатления“ са един вроден еталон сравняван с всеки елемент от живота ни. Нашият поглед към съществуването ни е съвкупност от всичките ни възприятия. Той до голяма степен наподобява един бинарен код, в който единицата означава ‘харесва ми’, а нулата отговаря на ‘не ми допада съвсем’! Винаги едно от двете числа надделява и това преимущество се оказва решително за нашето мислене.

Хората уважават най-вече тези, чийто характер им е ясен. Затова твърдя, че независимо от това колко сложни са чувствата те продължават да са съвкупност от множество по-малки фактори. Тогава с какво се различава разумът?

Разумът се простира там където ‘не ще намерите’ чувства. Неговата система също е подобна, с важната разлика, че при него нещата се преценяват с отговорите ‘възможно и „невъзможно“. Докато чувствата съблюдават предимно нашите интереси, разумът ни позволява да се гледаме отстрани и да мислим от каква полза сме за огромното общество.

Отвъд егоистичната насоченост на чувствата, разумът ни позволява да отчетем не само броят на факторите, а и техните размери. Докато при чувствата сравняваме всичко с една готова матрица, при разума ние тепърва започваме да оформяме своя такава като не губим възможността си да я коригираме по всяко време.

Все пак влиянието на чувствата не може да се пренебрегне, защото от него постоянно зависи нашето душевно състояние. В момента, в който спрем да се къпем с амброзия от ароматни (или не чак толкова) чувства неминуемо ще бъдем разядени от едва-разтворимата киселина на реалността!

Разумът остава този, който почиства мътните ни мисли от благоуханните парфюмни примеси, за да не се отровим докато се наливаме с питието на живота! Определено той е важен за развитието на човешката цивилизация.

Колкото и да задълбочаваме и разширяваме анализите си, не бихме могли да опровергаем твърдението, че “Разумът е точна наука, а чувствата – богата философия!” В крайна сметка всеки ще избере един от двата начина на живот – всеки със своите недостатъци. Напрежението между разума и чувствата:

“Това е сблъсък между титани, в една ограничена вселена!”

Автор: Калин Кръстев

*Тази публикация поставена в otkrovenia.com, е поставена без редакция и със съкращения.