РАЗМИСЛИ НА ПО ЧАШКА ДУХОВНОСТ

Размисли в чашка духовност

Размисли в чашка духовност, седнали на масата просто така, вдигаме наздравици за онази духовност, която все повече ни липсва. Все повече ме обзема едно странно чувство, че употребата на духовност повече и още повече намалява, все едно ни е наложен онзи познат сух режим.  Мислим все повече меркантилно, къде ще ходим на купон, съседите са си купили това, а ние не, избираме идиоти, които ни управляват и сетне се бунтуваме, че се гаврят с нас и прочие подобна мисловна баластра. И в този ред на мисли реших да ви споделя следното:

 Чашки за размисъл и духовност

Както си пием от нашето духовенство, се вглеждам в ляво от мен на масата. Втренчил поглед в мен този събеседник сякаш ми задава въпрос. И все пак, защо съм с толкова силни диоптри? Отговарям с поглед – Такъв си се родил, друже, усмихни се . Красиви, грозни има ли значение? Нима в утробата на майките ни, някой ни е предложил каталог на суетата, да си избираме визия?!

Да избираме родители, роднини, цвят, пол, раса, вероизповедание, не нали. Замислете се, приятели мои, ние сме тук такива, каквито се създадени. Нека потърсим красивото в нас, онова, което ни прави харизматични и да се радваме на това, че все още сме живи и имаме право на избор. Да се оставим да ни погали дневната светлина, да ни прегърне нощта и гушнати в нея да заспим щастливи с онази прекрасна мисъл, че след като се събудим отново ще се радваме на… днес. Приятели, нека вдигнем духовна наздравица и вместо тост ще ви из рецитирам една поема написана на санскритски език “ Калидаса” :

“ Погледни този ден! Та той е живот, животът на живота.В краткият му ход лежат всички истини и реалности на твоето съществуване: блаженството на растежа; славата на действието ; великолепието на постижението; защото вчера е само сън, а утре е само визия; но днешният ден, добре изживян, превръща всяко вчера в мечта за щастие, а всяко утре – в изпълнена с надежда визия. Затова се вгледай добре в този ден!”

Нека   се   усмихваме,   да   “заболеем”   от   Атараксиа,   онова психическо състояние в което не изпитваме притеснения.

Веднъж   посетих   стар   мой   приятел,   австриец,   който   бе   в панаирното градче в Пловдив. Той ме посрещна разтревожен :

– Хер Куртев, искате ли да ви покажа нагледно, какво всъщност представлява вашият народ? Знаех, че не се шегува, защото бе живял в България близо осем години.

Той взе един снежно бял лист копирна хартия, смачка го жестоко, сетне го изглади с длан. Извади втори лист, но не го смачка.

–  Ето, хер  Куртев този сбръчканият лист са вашите ежедневни лица, а този не докоснатият е това, което трябва да изглеждате.

Колко бе прав, наистина, ние гуляем, но не празнуваме, ние пиянстваме, но не се радваме, ние псуваме живота, а не му се радваме… този смачкан лист никога не ще го забравя.

Никога не се отчайвайте, вие не го заслужавате! Предайте си самочувствие, независимо от нахлулите обстоятелства, защото всички сме синове и дъщери Божи.

Защо отритвате животинчетата, защо тъпчете болезнено тревицата, защо поминавате троснато дърветата?

Дайте им любов, за да ви се даде благодат.

Вместо жълтите страници на вестник изпълнен с меркантилност, прочетете псалм от Библията, книга или просто поговорете с храстчето до вас. Ще получите много повече, от лъхащите на канализация страници от клюкарски вестници и мазни физиономии от лъскави списания.

Нима се събудихте за този ден да вършите това, което утре ще бъде забравено?!

Оставете следа, прегърнете любимото си същество, пийте наслада от залеза, посмейте се с приятели, потопете се в музиката, нарисувайте картина, моделирайте идеи, прегърнете дървото в ден на жар, защото ви дава прохладната си сянка, целунете кученцето, припомнете си красивите спомени .

Не приемайте нещата, като нещо лично, например ви казват – това не ти отива, или ах, колко си напълняла, или – защо си толкова блед…

Приемайте нещата като даденост, този, който ви се подиграва е загубил своята идентичност, той е вече затънал до гуша в изрезки от несбъднати мечти, помогнете му с усмивка и подминете. Онзи, който ви иронизира е възприел живота като частна собственост и едва ли някога ще излезе от едното си полукълбо на мозъка, не го съдете. Не можете да съдите човек, който вече е осъден с доживотна присъда за своите димящи страсти.

Подарете му нещо, нека остане доволен , че все пак е отнел нещо от вас, нека заживее с тази си мисъл илюзорна. Другият, който ви е наранил, не го сочете с пръст, защото показалецът ви е насочен към него, но останалите три са към вас, тоест ще се върне на вас и то тройно. Нека не излиза от вас омраза и жажда за мъст, защо да цапате себе си, когато сте чисти пред съвестта си?!

“Бройте това, с което сте благословени, а не онова, което ви е неприятно. Бройте печалбите, а не загубите. Бройте радостите, а не неволите. Бройте приятелите, а не враговете. Пазете здравето си, а не богатството“ /пословица/ не желаете ли ? Тогава, какво искате, за да ви върви?!

За въпросното не ми върви, още си спомням думите на един равин:

Тези, на които не им върви ги има, за да знаят останалите, че им върви. За нещастие, човек не разбира, че не му върви докато не стане късно. Вчера сте били по – добре от днес, ала го разбирате едва днес, а това вече е твърде късно. Хората не се радват на това, което имат. Винаги искат нещо, което са имали или което имат другите и от тук тръгва това – не ми върви…

И така глътка след глътка от чашките на “Духовното” заедно отпихме, кой мъдрост, кой поука, кой нещо друго. Ще станем от масата, но оставяйки нашите размисли да продължат да мъждукат, да поддържат огънчето на духовната връзка, за да няма повече – защо не ни върви…

Из книгата „Защо не ни върви” © 2010, © Красимир Куртев-Алеф – автор,

От автора: Красимир Куртев