Анализирай с Красимир Куртев

Пясъчните чувства отлитат

Пясъчните чувства отлитат

Пясъчните чувства – трактати. Понякога си мисля (само понякога), какво стои зад „Обичам те“ ? Кого обичаш, как го обичаш и като какъв го обичаш-на тези въпроси би следвало да си дадеш отговори. Не казвай на някой, че го обичаш и в същото време, че надграждаш чувствата си…Чувствата не се изграждат, не се раждат, те са безкрайност.

Пясъчните чувства – трактати

Можеш да градиш кариера, мечти, да градиш характера си и още, и още, ала да градиш туй що е Сътворено, това ти, земни човеко Не можеш! Казваш „Обичам те“ и в същото време отказваш да бъдеш поставен във Върха на пирамидата, Висшето, това, което е връзката с Творецът … Тогава ти не обичаш , чувствата ти остават без пълнеж, без съдържание. Все едно да предложиш бонбон на едно детенце с широко отворени очички и вместо бонбон, то да получи само опаковката…а пълнежа, пълнежа остава единствено за теб – Егоистично…

Колко е тъжно да превърнеш един човек в пясък, само и само да нахраниш себе си с химери…Ти искаш само, земни човеко, а даваш ли частица от себе си или се превръщаш в шепнеща раковина, а другият в пясъчна фигура…Това са пясъчните чувства.

АХ, ТОЗИ ПАУЛУ КОЕЛЮ…
Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай

„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.“ — „Алхимикът“ (O Alquimista), 1988

ПЪТЯТ НА ЕДИН САМУРАЙ…

„Има мъртви, има и наистина мъртви“
Болката е нещо ужасно, ала трябва да свикнеш с нея – Мисията на един самурай е да спасява, да пренася всеки от единият бряг към другият – това е чест за един самурай. Самураят отдава постоянно любов, разтваря сърцето си и то блика не кръв, а алтруизъм. Самураят няма право на любов, той дава единствено такава. Той може да се влюби знаейки, той че ще бъде пробождан постоянно от егото на обикновените хора и в замяна нищо не търси. Когато нечий меч се впие ледено в душата на самурая, той топло се усмихва и с гореща длан отдава безусловна любов към своят „убиец“. Болката всъщност е Пътят на Един Самурай…

ШЕПОТ ОТ ГОРСКИ ТЕМЕНУЖКИ
„Ще те вдигна от този мръсен и студен мраморен под, вонящ на голи обещания. Отнасям те в моята градина, засята с мека трева, шепнеща нежно и тихо – Обичам те Взимам те в шепите си, за да те стопля от мразовитите разочарования.
Ето,полегни тук, сред ухаещите нежни горски теменужки. Вдъхни любовта им, усети техните ласки и разтвори твоите очи за нов свят,светът на щастието.

Твой за винаги, рицар на печалният образ.

P.S. Такива писма, пропити с искреност и нежност би следвало да получаваш ти – моята последна песен. Нищо, вече имаш едно.Ще имаш и други, и от други, това е само първото…от шепота на горски теменужки“

Теми #болката #любов #обич #обичам те #Пътят на Един Самурай #чувства