Просветлените хора и фуража

Молещ се човек на колене,просветлените хора

Просветлените хора са осъзнали, че съвремието ни поднася различен вид фураж, смесен, червен, оранжев и прочие. Този фураж наричам невежество за съжаление.

Кои са просветлените хора?

Просветлените хора, някои от тях са мъже, а някои жени. Можете да ги видите в манастир или в крайградска къща, в гората или в малко провинциално градче. Вярно, че просветлените хора не са много, но все пак са повече, отколкото си мислят хората. И това не е така, защото просветлението е нещо сложно. Печалната истина е, че повечето хора не искат да се затормозват, за да се измъкнат от блатото на невежеството и страстите.

Отначало няма да забележите просветлените хора в тълпата, защото са някъде зад кулисите на сивото ежедневие. Но когато започне ситуацията да се натяга, тогава те се откроява. Когато всички останали изпитват ярост,злоба или завист, просветлените хора разпръскват подсказки. Когато другите са смутени от някаква криза, просветлените хора ще са все така спокойни, както и преди.

Казано е – Бог дава на човек толкова, колкото може да носи. Докато консуматорите на фуражи се оплакват, че нямат време или се пренатоварени, просветлените хора приемат това като изпитание. Просветлените хора знаят, че колкото повече се оплакваш, толкова повече този товар се увеличава и тогава настъпват проблеми от различен характер.

В налудничавата борба, в която всеки иска да получи колкото се може повече, просветлените хора стоят като самурай – сдържан и спокоен в ъгъла. Те вървят плавно по ръба на острието, устойчиво сред паниката. А останалите са нарязани от бръснача, ближат рани и отново се оплакват.

Просветлените не искат да подчертават различието си, защото останалите не желаят да ги разберат, хулят ги , одумват ги, обвиняват ги дори, но просветлените са освободени от желания и това ги прави напълно само достатъчни. Неговото спокойно присъствие докосва всеки. Дивите животни чувстват душевната им доброта и не се страхуват от тях. Просветлените хора винаги оцеляват.

Просветлените винаги изказват своето мнение или отстояват гледната си точка, в действителност изглеждат така сякаш нямат никакво мнение и затова хората често го приемат за глупаци. Когато просветлените не правят това, което прави тълпата, същата тази тълпа негодува, консуматорите си мислят, че нещо не е наред с тях. Но на просветлените им е все едно какво мислят хората за тях. Сякаш са неми, това е така, защото те просто предпочитат да паят „мълчание“, сиреч анализират през своето мисловно сито.

Те провокират понякога, ала не и със зла умисъл, тези техни провокации са като шок, да възвърнат съзнанието на изпадналите в колапс. Действат така, сякаш е слепи, но в действителност виждат всичко, което става около тях. Хората си мислят, че просветлените са слаби, но в действителност те са много силни. Въпреки лъжливия си външен вид, техният мозък е остър като бръснач.

Просветлените може да имат дом, но ако днес изгори, утре ще отидат на друго място и ще се чувстват също толкова удобно. Навсякъде се чувстват като у дома си. Тези, които се опитват да намалят броя на собствените си вещи, винаги им се струва, че те са прекалено много. Не е важно колко му се дава на просветлените – винаги им се струва, че е напълно достатъчно. Разбира се, те също се стремят да удовлетвори жизнените си потребности, техния живот е изчистен и прост, просветлените са удовлетворени от това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е Радостта, най-доброто питие – Истината, най-добрият дом – Осъзнаването.

Умът на просветлените не е нито хаотичен, нито спящ. Когато имат нужда да мисля, те просто мислят, когато нямат притихват в сънят си. За тях това са инструменти, а не проблеми. Те и досега имат спомени, емоции и идеи, но са равнодушни към тях. За просветлените те са просто магична илюзия. Просветлените ги наблюдават по реда на възникването им – как идват и как си отиват. Техните умове са чисто небе – преминават облаци, но то си остава просторно, чисто и неизменно.

Тъй като просветлените хора са изпълнили своята задача и няма какво да правят повече, голяма част от времето си прекарват седейки спокойно изследват , наблюдавайки собствените си действия. Обикновените хора смятат това за много скучно. „Дайте ни вълнение, разнообразие“ – казват те. Но когато дойде вълнение или разнообразие от това, което не харесват – болест, неуспех, отказ или смърт – тогава изпадат в отчаяние. Ето тогава просветлените излизат тихо напред, за да помагат и изцеляват. И тъй като те имат предостатъчно време, могат да се отдадат изцяло на другите хора.

Те са щастливи да чакат така до самия край, а когато смъртта най-после дойде, я приемат без страх и вървят по пътя си без съжаление. Какво става с просветления след смъртта? Учените спорят за това столетия наред. Но вие не можете да видите къде са отишли просветлените както не можете да видите следи след летящите в небето птици. В смъртта, както и в живота, вървящите без пътеки не оставят следи.

От неизвестен просветлен

Просветлените, хора,