ПРИЯТЕЛИ, КАКВО СЕ СЛУЧВА НА ЗЕМЯТА

Приятели, какво се случва на Земята

Приятели, какво се случва на Земята? Една невероятна изповед на Ани Йорданова споделена в социалната мрежа – Фейсбук. Публикувам написаното от нея едно към едно, уверявам ви струва си да го прочетете.

Обичам Земята ни, но все по-трудно разбирам хората

„Когато вляза тук – виждам усмивки, щастие и радост.. когато съм по улиците виждам нещо страшно.. мъртви души.. тук таме някоя измъчена душа и много, много, много рядко очи и душа пълна с живот ??? Много ми е трудно последните месеци.. трудно преживявам липсата на без духовност и наистина засиявам, когато срещна дори искрица живот в нечия душа дори непозната .. трудно ми е.. трудно заспивам и много мисля защщщоооо.. защо хората спим.. защо ни е лесно да направим зло, но дори малкото добро е скъпоо???

 

Аз ли съм различна.. не мога да се пригодя към този живот ли.. Мислех, че всичко, което можех като зло да видя в този живот видях.. загубих най-близките си хора – сестра и баща, развод.. и когато мислех, че всичко съм изживяла разбрах, че единствения жив – моята майка не я е грижа за мен!!! ???? … Изцяло сама в този живот… Такъв парадокс.. тази прекрасна Земя, с тази чудна природа, с всичките великолепни души, които срещнах тук и рядко наяве..

Толкова въпроси и никакви отговори.. Обичам Земята ни, но все по-трудно разбирам хората.. в тълпа се чувствам самотна, неразбрана.. все забравям, че не съм прозрачна.. все си мисля, че хората виждат направо в душата ми.. Страдам по нещо изгубено, но непреживяно тук на Земята.. Всъщност има ли някой обяснение защо душата ми е толкова объркана.. Мисля напълно трезво, но вече в нищо не виждам логика.. Какво се случва.. Накъде вървим хората.. май вече нищо мило не остана.. а душата ми страдааа и плаче.. как да я утеша… Обичам ви и ми е все по-трудно да разбера този Свят.. какво се случва?

Тъжно ми е, дори болно искам щастливи хора, светли души, загриженост един за друг и за Земята като цяло.. но явно гледам с моите детски очи и когато реалността ме блъсне в челото ми е много трудно.. някак изживявам моята си мъка, но зная че не тъжа само за мен- малко е необяснимо, сякаш тъжа за всички неразбрани и неоправдани.. тъгувам за нещо или свят в който съм била и искам и сега да е така, тъга за нещо красиво, което съм усещала и искам и тук сред хората да е така, но осъзнавам че е химера…

Трудно е да разбера себе си и може би по-трудно е да бъда разбрана.. Има в мен стремеж за съвършенство, за хармония, за красота.. не гледам телевизия.. не приемам системата в която живеем.. парите.. чудя се те ли са коренът на злото, но всъщност осъзнавам, че са плод на нещо у човека.. чувствам, че съм творец поставен в рамка, в клетка или затвор.. доста трудно е да обясня, но съм сигурна много ще се познаят, да не кажа всички и все по-често мисля защо човечеството като цяло върви и вярва в тотално сбъркани “Истини”…

Понякога усещам Земята и страдам с нея.. много, много ни обича Това, което става усещам, че само хората си го причиняваме сами, Земята няма да ни отхвърли, напротив помага ни да свикнем с нов тип енергия, която последните месеци е осезаема за повечето хора.. но чувството си е мое – едни като, че заспиват, като в капсула.. други като мен се мъчат да се ориентират и благодаря, че има и светли души, които ни показват пътя и казват спокойно, всичко е наред.. това са си мои усещания. Наистина след тези коментари осъзнавам, че трябва да се успокоя и да потърся помощ и подкрепа от висшите си водачи.. може би затова и усещам самотата, а именно да ги потърся- надявам се това да е причината за моите изпитания.

Имам една душа, която е до мен и в синхрон с моя може би “труден” свят, за което съм безкрайно благодарна, но въпреки всички страдам.. болка.. .нефизическа, но реална и все по-трудно се справям.. Няма отчаяние,нито съм се предала.. въпроса е всички ли минаваме през труден момент или.. знам ли.. а защо ли избрах този труден живот.. защо ли.. и пак не успя да ме сломи, да ме озлоби, но копнежа за доброта в хората се засили многократно.. наистина ми е объркано.. рядко си позволявам да бъркам в душата си и всичко да извира тук, но и се чудя, защо ли и не споделяме и трудностите си в живота.. може би това ще ни направи по- толерантни и по- добри.. знам ? …

Ще спра, като си оставям искричката надежда, че скоро като цяло ще мислим по-друг начин за живота, защо все пак той ни е дар, а е твърде кратък.. дай боже всеки да го изживее пълноценно според разбиранията си.“

Автор: Ани Йорданова / Ani Yordanova