Покаятелните изрази на смирението

Пред изразите на смирението се смиряваме и не поради друго, а защото произшествието им ни подвъргва в онова втренчено внимание, без което тези скромни изяви не биха били въобще отбелязани.

К тебе прибегох…

Препятствеността на трудната им доловимост и осбеността разкритието да бъде всъщност мекият отказ на съкритието, бави и така ни прави търпеливо да изчакваме онова, което вече ни е обзело. Загубата на търпеливост съвсем не значи, че те са изчезнали – има ги и държат открито онова, което може би малко високопарно наричаме религиозно измерение на света.

Когато отварям дума за тях, не го правя, за да въведа във висок ранг значимостта на моето съгледвачество, имащо, струва ми се, тъжната особеност така да се разтваря в гледките, че да не може да разкаже самоутвърдително за тях, с което му се отказва вълнуващо съучастие, а за умиротворителен увод в тези произшествия.

Това въвеждане не се препоръчва като благополучен изход и трябва да се предупреди за безутешността на двоен отказ – не се препоръчва каквото и да било и не за благополучен изход става дума, а за шанса на смирението като овъзмездителна загуба.

dendy-shapka

Загубата, в която се придобива, без придобитото да се предоставя на удостоверителен оглед, е най-вече потресно вторачване в разкрития, които изтичат, и като се следи покаятелно тихият отглас на изчезването им, се умиротворява. Разбира се, това не са разкази, а разкрития, надмогнали разказността….

Посоката на тези случвания понякога по-добре долавяме, когато се смути, или пък дори предотврати следването на събитията. В така открилия се проник на непроизшествието произхожда онази вместителна, но неразобщителна по отношение на точния си контур силуетност, вътре в която се покои, спазвайки го, възможният развой на събитийността. Такива са молитвените пози в почти всички религии – с обща за тях непохватност и тромавина изтъкват уголемен, недеятелей телесен покой.

Така измолването, или пък дори още повече лишеното от конкретно искане обръщане, което ще да е същински молително, защото за кратко се лишава от себеустойна твърдина, прегъва тялото, за да го склони в смирено повиновение пред неведомата сила. Ала това телесно изражение остава неизразително, доколкото в символизацията му се пропусне крехкият, неопределен и неовладяем момент на изнемога, преди застиването му в коленопреклонна повинност (К тебе прибегох…)

Така в пропуска особена ценност добива краткотрайността на изражението, което инак може да се състои навсякъде, скромно уединено, самотно-разобщително, без засводяващата го висина на купола, а в простора на собственото възвишение.

Любомир Милчев – Денди

Лични хороскопи, Руни и Таро отговори