ПОГЛЕД ПРЕЗ СЧУПЕНИТЕ ОГЛЕДАЛА

Поглед през счупените огледала

Поглед през счупените огледала. Из поредицата „Ветрило от мисли“. Преди време ме беше страх от счупени огледала, мислех, че те действително носят еди-колко си години нещастна любов. И май наистина е било така, защото съм го вярвала. Тази сутрин счупих едно огледало. И се усмихнах.

Виждаш ли своите собствени белези през счупените огледала на другите?

“Сами създавате и сами гледате. Вие се разпореждате с драмата, която наричате свой живот. Вие сте и драматурга. Вие сте и актьора. Вие сте всичко, което се случва в нея. И публиката също сте вие. Повече нищо няма.” – Карл Ренц. Всъщност сами избираме, как да изглеждат огледалата ни…

 ОБРУЛЕНИ ЦВЕТОВЕ…

Човек често изпада в ролята на цвете в саксия… Един/а ще ви постави в сърцето си, сетне ще бъдете преместени някъде в пространството на “стаята”, като спомен съхранен. Или просто подменени… за повечето хора ще бъдете като ненужни за техният интериор, духовността винаги остава незабелязана…може би. Ще разказват за вас, колко щастие сте носили, но само ще разказват.

Така е устроен живота, егото не позволява да приеме дадено нещо като константа, егото е лишено от усещането за безусловен алтруизъм, именно и за това е его. Да, няма да ви поливат повече, но не се отчайвайте вашите сълзи са многократно по силни от всяка роса и дъжд. Друго цвете ще заеме мястото ви, това е парад на суетата, кръговрат на цветята. Ала вие винаги ще си останете онова цвете, което ще ухае на Щастие, независимо дали сте подменени, преместени, изместени или заменени – Бъдете!

СЛЕД 10 ГОДИНИ

“Как си представяте живота си след 10 години? Избягвам да си представям бъдещето, защото така изгубвам илюзията, с която живея сега. Мисля, че след 10 години ще съм такъв, какъвто съм сега и ще си мисля как преди 10 години съм бил млад и глупав. Това е поредната илюзия, която ще съм си създал. Нищо в мен и в хората като цяло не се променя, само дават различни имена на едни и същи неща, които им се случват. Така поддържат усещането за динамика на живота си. Без енергия, знаете, сме загубени, тя е причината да сме тук.”

fibra (Невена Григорова)

Има хора, които са на изчезване
“В един човешки живот има много срещи – не предполагани, умишлени, желани и не толкова, а понякога от онези “случайните”.

Има хора, които идват в живота ти изведнъж. Появяват се с рицарските си доспехи. Влизат плахо, но озаряват всичко на мига. Свалят бавно снаряжението си и виждаш следите от битките, които са водили. Виждаш своите собствени белези в тях като в огледало.

И макар да знаеш, че един ден ще трябва да си тръгнат ти си пожелаваш да не съществува такъв ден.

Тези хора те карат да се измъкнеш от дупката, в която се криеш. Да се покажеш на света без страх. Тези хора ти връщат вярата в собствените ти сили. Те измъкват скритите в теб таланти. Те успяват да върнат усмивката на лицето ти и да я задържат там.

Радват се с теб дори на “прашинките” и не използват незаздравелите ти рани, за да сипват сол в тях, а ги мажат с мехлем – вълшебен, лековит. Те те подкрепят в мечтите ти, в изборът ти да виждаш красивото и истинското наоколо. Те ти показват, че дъгата я има и без бури и дори можеш да я създаваш всеки ден. Че тя всъщност е вътре в теб и не е срамно да излиза от очите ти.

Тези хора не влизат с взлом в теб, не крадат от същността ти, не те унищожават. Те не се възползват от теб. Те влизат толкова дълбоко в душата ти и за първи път не е плашещо да се довериш напълно на някого, да допуснеш някого наистина близо до себе си.

Тези хора идват, за да ти покажат различните нюанси на любовта. Идват, за да разбият стереотипите и да ти покажат, че истинската обич съществува – онази от приказките и филмите с happy ending-а; онази вечната, силната, от нищо неразрушимата; онази, за която си мечтал в толкова много от тъмните си нощи.

Те отварят сърцето ти само за да строшат сковаващите окови от миналото ти.

Те не те изоставят, когато хаосът се опитва да те погълне, а те прегръщат силно и се певръщат в твоя гравитация, за да възстановиш реда си. Сълзите, които се раждат в очите ти са единствено от щастие, а вълшебствата стават част от ежедневието ти. И крилете, свалени и скрити дълбоко в килера, отново се озовават на раменете ти и страхът от летенето се превръща в мит. С тях споделяш абсолютно всичко и едновременно нищо. Те познават само по тона на гласа ти какво е стаено в душата ти.”

 

УДАВЕНИ ИЛЮЗИИ

“Какво ще пожелаете на хората, които се опитват да създават илюзии, но бързо се отказват и продължават да живеят с реалността? Пожелавам им да възприемат реалността като илюзия и да опознаят положителните страни на реалността и отрицателните на илюзията, докато разберат какво искат.”

fibra (Невена Григорова)

КЪМ ОНЕЗИ, КОИТО СА В РАЗУМНАТА ВЪЗРАСТ, А ВСЕ ОЩЕ ВИТАЯТ ИЗ ОБЛАЦИТЕ

“Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредственост. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та. Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни. Които не бягат от отговорностите си. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството…“

Хосе Микард Теиксейра

Когато Съдбата ни поднася нещо Даром, ние го делим на две, платно и лодка…И в крайна сметка?Красимир Куртев

 ОНЕЗИ ЛУДИ МЪЖЕ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ

Онези луди мъже, без които не можем – чрез Радослав Гизгинджиев. Знаеш за кои говоря. За онези мъже, за които всички твърдят,че не са за нас и без които не можем. Онези мъже, които живеят по собствени правила, които рискуват всичко и които ти разкриват света, онзи свят, за който само подозираш. Всъщност отдавна сме се затичали в обратна от тяхната посока. Защото тези мъже болят, защото техните правила не се връзват с правилата на другите, защото следват други пътища. Защото усещаме колко са невъзможни. Появяват се като светкавица в живота ти, която може да блести месец, година, две, три, а после да те изгори.

Така разцепва света ти, че после не си същата. Но си харесваш и тази другата. Различната, онази, която е видяла толкова много и която е обичала толкова много. Онази обичаната. Защото тези мъже, обичат по същия невъзможен начин, по който живеят. Защото за тях си закон, единствения, който няма да отрекат никога, дори сега, когато те няма. Защото грижата им за теб е толкова недоловима, че едва когато ги няма в живота ти усещаш колко си била обичана.

Колко невъзможно много си била обичана. Знаеш ги онези лудите мъже. Знаеш, че пътищата им се отделят от моя, от твоя, знаеш, че животът им е толкова луд, колкото луди са сега мечтите ти. Защото са те научили да виждаш различното, защото са ти открили тайните, защото са те направили боляща и истинска. Защото са родили хаоса в подредения ти свят и са те направили съзидателна. Защото си изживяла любовта, любовта без логика, любовта, която не може и не трябва…

На онези мъже, които срещаш веднъж в живота си и които никога не спираш да търсиш… “

Автор: Галена Маринова

ПС: Позволявам си да я цитирам, защото ми се струва много добро и няма как да не го споделя тук!

“Когато много искаш от хората не получаваш Нищо, когато искаш малко от тях, получаваш Самота”Krasimir Kourtev

СЧУПЕНИТЕ ОГЛЕДАЛА

Много често ни се случва да се опитваме да тълкуваме сами знаците, които ни съпътстват през целия ни живот, без обаче да си даваме сметка, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, че някои знаци си имат специално значение, което се отнася само за нас.

Сигурно много често ви се е случвало да пожелаете сами да разтълкувате сънищата си, например. Търсите ключовите символи, припомняте си какво е основното им значение, отваряте някой съновник и от прочетеното се опитвате да пригодите тълкуванието, което звучи най-реално и приемливо… аз поне така правех.

Замисляли ли сте се обаче, че това, което пише в тези книги, може и да не е вярно, че знаците имат по-различно значение. Обичам обърнатите знаци. Те ми вдъхват вярата, че нещата не са в постоянен застой, че не са такива, каквито изглеждат, че зад всяко от тях има нещо скрито, което трябва да бъде открито и разбрано.

В повечето примери от художествената литература обърнатите знаци демонстрират преобръщане в света, нарушаване на хармонията, но как може една хармония, моята хармония или вашата, да бъде разрушена, когато именно обратното значение я прави такава, каквато аз или вие я искаме. Страх ли ви е от черни котки, избягвате ли ги на улицата, внимавате ли да не ви “минат път”? Аз пък вярвам, че черните котки ми носят късмет, усмихвам се, когато видя някоя на улицата. И те действително ми носят късмет, защото аз съм повярвала, че е така.

Всъщност силата на вярата е много по-силна от отрицателното внушение на обърнатите знаци. Когато човек повярва, че нещо, било то хубаво или лошо, ще се случи, няма начин просто това да не стане. Защото ние сами предизвикваме и направляваме съдбата си. Така е и с обърнатите знаци, които носят значението, приписано им от нас. Моите обърнати знаци могат да ме направят много щастлива. Невероятно, но все пак факт…

Преди време ме беше страх от счупени огледала, мислех, че те действително носят еди-колко си години нещастна любов. И май наистина е било така, защото съм го вярвала. Тази сутрин счупих едно огледало. И се усмихнах. Вярвам, че е време да се вгледам в моя обърнат знак, защото моето счупено огледало, превърнато неволно на три парчета материя с произволна форма и различна големина, има много за казване, както за мен самата, така и за нещата около мен. Може пък това да е път към една щастлива любов. Кой знае…

“Хората се раждат със завист, а после я усъвършенстват” – Hasan Ali

 ЗАЩО СРОДНИТЕ ДУШИ УМИРАТ В ПЛИТКОТО ?

През целият си съзнателен живот ние изграждаме чрез своите мечти нашите принцеси и принцове. Те идват, навлизат бурно в сърцата ни, грабят с пълни шепи, отнемат ни най-святото и после, после си тръгват през задните порти на нашето наранено пространство. И ние отново и отново чакаме принцове и принцеси…Остаряваме с тези мечти. В крайна сметка Съдбата събира сродните души на едно място, те са нарязани от лъжи, унижени, с прекършени криле. Но те не искат да приемат тази сродност и така остаряват със своите блянове по фалшивото. Оказва се, че сродните са като вълните на морето, блъскат се една в друга и после умират пътувайки към плиткото…И там ги посреща диригента на Химерите.

РАЗКАЗ В НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ

Имало едно време…има и ще има едно Добро Сърце. То било като усмихнат изгрев, красиво и с толкова голяма душа, че би могъл цял един свят да се побере в него. Доброто сърце помагало на всеки във всяко едно отношение, не щадяло време и сили. Веднъж Доброто сърце срещнало една роза. – Моля те, увяхвам, помогни ми поливайки ме с твоите сълзи – проплакала Розата.

– Разбира се, че ще ти помогна! – усмихнато отвърнало Доброто Сърце и поляло розата с много сълзи. Розата разцъфнала и станала неистово уханна.

– Благодаря ти, Добро Сърце! Така силно ще те прегърна – и сграбчило в бодлива прегръдка Сърчицето. Бодилите на Розата жестоко се впили в Доброто Сърце, че потекла силна струя кръв , че залива ли розата със секунди. От алената кръв розата станала още по чаровна.

– Ах, колко съм красива – Сбогом! – възкликнала розата и подминала едва туптящото Сърчице. Умирайки Доброто Сърце едва промълвило и пак със широка усмивка :

– Заповядай! Винаги и по всяко време ще ти помогна…

ЧОВЕКЪТ С ФЕНЕРА

Той е само един санитар в мрака, осветява канавките и когато открие пропаднала душа, той я отвежда светкавично до параклиса Спасение. Човекът с фенера винаги ще ви попита – Как сте, имате ли нужда от помощ? Него не го питат, той длъжен, защото е санитар…единствено го търсят на телефоните по спешност. – Krasimir Kourtev