ПЕТТЕ НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИ ГРЕШНИ ВЯРВАНИЯ

Петте най-разпространени грешни вярвания, които ни възпират да преживяваме собствената си ценност

Петте най-разпространени грешни вярвания, които ни възпират да преживяваме собствената си ценност:

1. Не съм достатъчно добър – трябва да спечеля и да заслужа собствената си стойност

Това е най-голямата заблуда! Можем да изразходваме огромна част от енергията си за добри и успешни дела, но на едно ниво мотивацията ни продължава да проплаква „Моля те, кажи ми, че съм ценен!“. Искаме да изглеждаме по определен начин, за да можем да получим одобрение. Гледаме на живота като на поредица от изпитания, низ от препятствия, които трябва да прескочим, докато спотайваме страха си, че днес може и да не успеем. Тези от нас, които са минали по този път, знаят, че никакво външно признание не може да донесе пълно удовлетворение. И без значение колко високо сме били оценени, пак може да се чувстваме празни.
Ние не можем да заработим или да заслужим собствената си стойност, но можем да се приемем такива, каквито сме. Защото тя не подлежи на доказателство, а просто съществува.

Петте най-големи заблуди за собствената ни стойност

В съзнанието на много от нас се крият тъмни кътчета за изтезания, в които се презираме за това, че не сме достатъчно добри и измъчваме себе си заради ниското си самочувствие.
Нашата цел е да изпълним с любов, а не с презрение тези малки местенца вътре в нас. Работата, за която сме родени, е създадена от любовта ни към самите себе си, а не от омразата към нас самите. Тя не е компенсация на чувството ни за вина или страх, а е изградена върху основите на себеуважение и усещането за собствена стойност.
Ние не сме създадени недостойни. Научаваме се на това усещане. И след като повярваме в липсата на стойност, започваме да вярваме и в силата на страха, че не сме достатъчно добри.

2. Или греша, или нещо с мен не е наред – трябва да се усъвършенствам, за да бъда оценяван по-високо

Някога опитвали ли сте да се усъвършенствате? Купували ли сте си книга за личностното развитие, присъствали ли сте на такъв курс или семинар? Може би сте минали през много книги, аудиокасети, дискусии и семинари. Аз тръгнах по пътя на самоусъвършенстването и личностното развитие през 1986 г. с убеждението, че ако успея да намеря правилната книга, касета, семинар или учител, ще открия истинската си същност, която цял живот ми бе убягвала. Не само присъствах на всякакви такива дискусии и семинари, а станах и организатор на най-голямата лондонска седмична платформа за такива идеи! Докато напълно затънах в тях. А продължавах да не се чувствам щастлив. След което започнах да осъзнавам, че за да бъдем наистина щастливи и в мир със себе си трябва да се откажем от всички идеи за личностно развитие и усъвършенстване.

Собствената ни стойност е проекция на възприемане-то на Аз-а ни така, както е създаден. Поради натрупването на рефлекси и вярвания, насаждани в продължение на стотици, дори хиляди години, ние сме събрали толкова много отрицателни и безполезни убеждения и внушения за себе си, че почти сме забравили кои сме. Нашата истинската същност е духът или безусловната същност вътре в нас, която е недокосната и непроменена от нищо. Можем да променим молитвата си от Дефинирайте работата, за която сте родени:

„Помогни ми да бъда различен и да се променя“ на „Помогни ми да се приема и да живея с истинската си, създадена от Теб, същност.“ В действителност няма и никога не е имало нищо нередно в самите нас.“

3.Аз съм лош – трябва да изкупя вината си, за да имам собствена стойност

Като по-млади може да изживеем моменти, в които да се почувстваме отхвърлени, наранени или лишени от обич и по грешка може да решим и да повярваме, че щом ни се случват такива неща, значи сме лоши.
Това вярване може да се проследи чак до идеята за първородния грях и протестантското отношение към работата: ние не сме достатъчно добри в очите на Бог и трябва да добием ценност с тежък труд и трудна работа. Това вярване е проникнало в огромна част от Западния свят и изглежда по-силно от всякога. Все повече хора работят по-дълго и изглеждат мотивирани да го правят.

В източните култури не съществува мит за първородния грях като такъв, но пък я има вярата в кармата. Според нея, ако сме постъпвали лошо или егоистично в предишния си живот, идваме на този свят с наказателни точки. Мисията ни е да променим това, като бъдем добри, за можем да изравним резултата и да получим любовта на създателя ни. В действителност, между нас и създателя не съществува карма – той изпитва безрезервна любов към нас. Ние може и да вярваме, че сме лоши и непослушни, но той не го вярва, защото като погледне вътре в нас вижда само невинност.

4.Аз съм нищо – трябва да продължа да доказвам, че имам собствена стойност

Когато в сърцето си вярваме, че нямаме никаква стойност, ние непрекъснато се измъчваме като сме опитваме да бъдем полезни и да помагаме, като играем роли и се жертваме в полза на другите, за да им покажем всъщност колко сме добри. Вероятно ще продължим да се занимаваме с демонстрации на това колко сме полезни и ценни и ще позволим на хората да зависят от нас, за да можем да докажем, че притежаваме собствена стойност. Постоянната ангажираност не ни позволява да се изправим пред най-ужасния си страх, че в действителност сме нищо.

5. Аз съм различен – трябва да накарам света да осъзнае, че съм специален и че имам собствена стойност

Когато вярваме, че сме различни един от друг, от природата, от Бога и от всичко като в същността си не сме нищо специално – постоянно се опитваме да се изкараме специални и дори манипулираме хората, за да се отнасят по различен начин с нас. Конкурираме се, правим се на по-добри или на по-лоши от другите, изтъкваме уникалността на проблемите си, стремим се да бъдем „изключение от правилото“. Дълбоко в себе си обаче отчаяно искаме да бъдем който и да е, само за да избягаме от страховете си, които за нас са равносилни на смъртта – да бъдем скучни и обикновени.

Когато вярваме и живеем с някои от тези идеи, животът ни до голяма степен се превръща в компенсация, в опит да докажем нещо, в което всъщност не вярваме, че сме значими човешки същества. По същество в основата на работата, за която сме родени, стои идеята, според която собствената ни стойност вече съществува – тя не може да бъде спечелена, заслужена, доказана, изработена или пожертвана, а трябва да бъде открита, осъзната и възприета. Не можем да повдигнем или да изградим самоуважението си, както не можем и да бъдем накарани да го направим. Можем само да кажем „Да!“ на самите себе си вътре в сърцето си. Собствената ни стойност не се базира на поведението ни, а на самото ни съществуване.

Работата, за която сме родени, не е компенсация, а израз на пълноценния и истински живот. Свързана е с откриването на истинската ни стойност и с нейното изразяване. В следствие на това откритие осъзнаваме, че няма връщане назад. И продължаваме напред, докато не открием истинската си същност. Това, от което имаме нужда, е вдъхновение, а не компенсация.

Из книгата “Работата, за която сме родени” от Ник Уилямс
Селектирал за вас – Красимир Куртев

Кабала Тест – Магии, Демони, Проклятия