„Голямата непоследователност на човешките същества е, че осъзнаваме какво е наистина важно, когато вече е твърде късно“… И искаме да импровизираме и да го накараме да работи… Искаме да обвиним другите за своето пренебрежение… И искаме да натоварим нашата некомпетентност на дежурния глупак, този, когото знаем, че можем да стъпчем, или този, който имаме под наше командване… И искаме да се отървем от всякаква отговорност за вина, като се позоваваме на липсата на памет, напразни извинения, разни извинения, приказки за недоспиване…“
Тази фраза в началото в кавички, която не е моя, а от Густаво Адолфо Бекер, един от моите писатели на нощни шкафчета, е фраза, която ще сме чели или чували много пъти през живота си, ала забравили… Знаете ли какъв е проблемът? Защото ни се наложи да живеем в свят, който върви много бързо, всичко става много бързо, абсолютно всичко…толкова абсурдно, че повърхностното докосва най-важното…
Когато това се случи, приоритет става онова, което не заслужава внимание, онова, което не е важно, онова, което ни кара да си недоспиваме и недохранваме… И започваме да се спъваме, да преобръщаме света, да се връщаме назад и назад… И то е там, където, без да осъзнаваме, пропускаме това, което наистина има значение, това, което ни кара да живеем със страст…
Така че преди да спрете да ме четете, питам ви какво правите, така че важното да е наистина важно? Защото написаното до тук е да живееш с истински ентусиазъм, ако не пускаш живота да отмине мимоходом, когато е късно вече няма да различаваш абсурдното от истинското, суетата от пълноценното, несъщественото на прекрасното, ще останеш заседнал в миналото без хоризонта на бъдещето, където и най-малкото е от значение.
Без значение, че безхаберието ще доминира в живота ви до края на дните ви – без завръщане, защото мързелът и интересът винаги предизвиква незаинтересованост към промените, трудното и ценното винаги се отлага и комфорта се заплаща скъпо, когато вече имате само една опция – да се справяте с фекалиите, които сте избрали по собствена воля…
От моя шантава милост – Красимир Куртев… Въпреки, че съм титулуван Doctor honoris causa…
