Анализирай с Красимир Куртев

Ние сме най-жестокият вид изповядващ агресия

Ние сме най-жестокият вид изповядващ агресия

Ние сме най-жестокият вид изповядващ агресия – Агресията започва тогава, когато човек осъзнае, че е уязвим. А уязвимостта е свързана със загубата на самочувствие, с усещането на безсилие и страх, че няма как да се справиш. Попаднах на една интересна магистърска теза относно „Човешката склонност към агресия и насилие“ . Част от нея ви предоставям на тема Агресия.

 

„Продължавай да го удряш, всеки път, когато и той те удари!“

Татяна Христова: Бях свидетел как двама родители (особено майката) възпитаваха тримата си синове. Когато по-големият от тях понатупваше най-малкия си брат, а той разплакан тичаше при майка си да се оплаква, майка му го съветваше: “Вместо да плачеш, иди и удари брат си и го попитай хубаво ли му е да го бият?” Малкият брат следваше съветите на майка си. А тя му казваше: “ Видя ли? Продължавай да го удряш, всеки път, когато и той те удари!”

Живеем в най-агресивния свят от възникването на човечеството и сме свидетели на рафинирана, цинична и безскрупулна агресия, която по жестокост и изобретателност не се среща дори и в дивата природа. Когато човек мисли едва ли не само за физическото си оцеляване, когато болшинството от хората живеят на прага на бедността е много трудно да се спазват завещаните от предишни поколения морални ценности и норми.

Нещо повече -в днешно време човечеството като че ли се връща много назад в своята ценностна система. Събуждаме се с новини за грубо насилие, престъпления и убийства, а през деня изпитваме на гърба си агресията на работното място, по пътищата и у дома. Свидетели сме на масова агресия сред децата и младежите, на безмилостни побоища и брутални изнасилвания.
Когато се огледаме наоколо и видим свят, изпълнен с насилие и конфликти, ненавист и недоверие между хората, безсмислените кръвопролития и тероризъм, с основание започваме да се съмняваме в ролята на агресията за оцеляване.

Наблюдаваме тотален регрес по отношение на човешките взаимоотношения и в личностен и в цялостен социо – културен план.

Моделите на поведение все повече се променят в полза на насилието, целите оправдават използваните средства, цената на човешкия живот спада с такава скорост, с каквато се покачва цената на жадуваната цел. Агресията се поражда още в люлката, развива се в семейството, усъвършенства се в училище и на улицата и става неизменен спътник за цял живот.

Решаваща е ролята на възпитанието в семейството и заразителния пример на училището и улицата, тъй като формираната в този кръг агресивна личност много рядко може да промени агресивното си поведение. Агресията и насилието имат разнообразни форми на проява в най – различни области на живота. Не е възможно да се вникне в нейната същност, без да се разберат мотивите, които я предизвикват, и факторите, които могат да я провокират.

Съвременната наука има значителен напредък в изясняването на физиологията и психологията на агресията, ролята на социалните и икономическите фактори, предизвикващи индивидуалната и груповата агресия, както и редица механизми, генерализиращи насилие в човешкото съзнание.

Във връзка с това предложената дипломна работа няма да впечатли читателя с оригинални примери за агресия и насилие, защото основната цел беше да се вникне в корените на агресията в човешкото съзнание и влиянието на обществената среда за разрастването й. Независимо от изчерпателната литература в тази област все още липсва яснота по отношение на различните механизми, обуславящи емоциите и агресивното поведение, и етапите на възрастовата ескалация на агресията.

Най-големите трудности в опитите да се ограничи агресията идва от факта, че тя се копира и разпространява много бързо, докато всички средства да бъде канализирана в приемливи граници са твърде скъпи, трудно приложими и е необходимо много време за благоприятен резултат.

По своята същност агресията е сложен психоемоционален процес с многостранни изяви, като физическите й форми най – силно впечатляват обществото. Редица други нейни измерения остават незабелязани, но всъщност нанасят огромни и масови вреди както на отделната личност, така и на цялото общество.

Всеки човек с лекота открива чуждата агресия и се възприема като жертва, но много трудно осъзнава и още по-трудно признава собствените си агресивни прояви. Не трябва да се забравя, че агресията в определени, допустими, приемливи граници е двигател на прогреса и без нея светът нямаше да бъде такъв, какъвто е днес. Дори и в най-плахата и смирена личност се таят агресивни пориви, които мотивират творческите й амбиции.

За съжаление все още няма ясна формулировка на приемливата агресия, а неимоверната мащабност на тази, която ни заобикаля, има парадоксален ефект, защото вместо да бъде двигател на прогреса е причина за морален упадък и разруха на обществото. Срещу агресията няма и не може да има ефикасна борба, защото борбата по своята същност е агресивен метод.
Дълбокото проникване на насилието и агресията във всички сфери на живота у нас създава усещането за безпомощност поради липса на ефикасни и своевременни превантивни мерки. Остава единствено надеждата да положим максимални усилия да ограничим агресията в една приемлива форма на бъдещите поколения.

Весела Николова-психолог, пише: Агресия-от латински -нападам, пристъпвам или прокарвам със сила своята гледна точка; атакуване на другия. Агресивното поведение е нападателно поведение и е един от механизмите за психична защита на лимността. Агресията е поведение, което цели да причини загуба или вреда на друго живо същество, което се стреми да избегне едно такова отношение към себе си.

Агресията е израз на много голям енергиен заряд в човешката душевност. Тя носи в себе си огромен разрушителен потенциал, чиито последствия застрашават самото съществуване на цивилизацията. Понятието агресивност е социално качество на личността и означава нападателност с използването на сила с цел да се нанасят определени вреди. В широк смисъл това е всяко експанзивно, упражняващо принуда върху обекта или друго лице поведение, водещо до увреждания при недостатъчна защита.

Кои са причини за агресивността? Със сигурност, когато сме фрустрирани, няколко неща ни подтикват да бъдем „отворени” за агресивността:

Атрибуирането -ако припишем враждебност в действията на другите /стремеж да ни причинят болка/ , това ще предизвика у нас враждебност в отговор на чуждата враждебност; ако на тази враждебност припишем съзнателност, враждебността като отговор също ще се засили;

Емоциите, които изпитваме-ако при фрустрирането изпитваме гняв, вероятността от враждебност ще се увеличи, докато, ако изпитаме страх, тогава нашата реакция ще бъде оттегляне от ситуацията;

Качеството на самоконтрола -ако имаме силен самоконтрол, вероятността да понесем фрустрациите ще се увеличи и това би ограничило агресивността, ако имаме проблеми със самоконтрола, ние ще издържаме по- трудно на фрустрациите и това ще ни направи по – уязвими към агресивността -при слабия самоконтрол тя е по-често срещана;

Чувствителност към ценностите-загубата на чувствителност към ценностите, ограничаващи приемането на агресивността като модел за разрешаване на трудностите, ще засили агресивността;
Внушения на средата -предметите, които са свързани с агресивността в ситуации на фрустрираност, могат да подтикнат към агресия.

От векове се води спор между психолози и философи относно причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено, инстинктивно явление, а други – че този вид поведение се заучава. Според схващането на Жан Жак Русо например за благородния дивак (публикувано за първи път през 1762 г.) човекът е мило, щастливо и добро създание, а обществото със своите ограничения му налага да бъде агресивен и го покварява.

От другата страна на бариерата поддържат схващането, че в естественото си състояние човекът е звяр, чиито естествени инстинкти към агресивност могат да се обуздаят или сублимират само с прилагането на мерки за опазване на обществения ред. Към привържениците на второто становище принадлежи Зигмунд Фройд.

Фройд смята, че човек се ражда с инстинкт към смъртта – thanatos : насочен навътре и изразяващ се в наказание, което човек налага върху себе си, и в крайната си форма това наказание се превръща в самоубийство. Насочен навън обаче инстинктът към смъртта се проявява във враждебност, разрушителни наклонности и убийство. Фройд е убеден, че тази агресивна енергия трябва по някакъв начин да намери отдушник, за да не продължава да се натрупва и да причини заболяване.

Тази концепция може да се определи като „хидравлична” теория, т.е. по аналогичен начин нараства налягането на водната маса в контейнер : ако не намери отдушник за агресивността, тя ще доведе до взрив. Според Фройд обществото играе основна роля в регулирането на този инстинкт и помага на хората да го сублимират, т.е. да превърнат разрушителната енергия в приемливо или дори полезно поведение.

Така тези учени правят предположението, че за да се нарече човешкото поведение „зверско” е оскърбление за другите видове, различни от човека. Красноречив израз на това схващане дава Антъни Стор : „Най-отблъскващите примери на човешката жестокост обикновено описваме като зверски или животински и с тези определения подсказваме, че подобно поведение е типично за животните, намиращи се на по-ниско стъпало на развитие от нас.

В действителност обаче крайностите на „зверското” поведение се проявяват само у човека : свирепостта, която един човек може да прояви към друг човек, не може да се сравни с нищо в природата. Печален е фактът, че ние сме най-жестокият и безмилостен вид, който е стъпвал някога на земята, макар и да настръхваме от ужас, когато във вестника или в учебника по история четем за жестокостите, които хора са извършвали върху хора.”

Липсват убедителни или поне ясни доказателства по въпроса дали човешката агресивност има или няма инстинктивен характер. Голяма част от доказателствата всъщност почиват на наблюдения и експерименти, провеждани върху видове, различни от човека.

Дали хората, които са агресивни, ще продължат да бъдат такива или успешно ще заемат полагащото им се място в обществото?

Използван източник – Знанието

Теми #агресия #психоемоционален процес #фрустрациите