Не вдъхновяващи мисли от Красимир Куртев

Охлюв

Заем от Вселената – Ние живеем под наем, тялото ни е дадено под наем, визията е под наем, душата ни е под наем, безвъзмезден кредит от Вселената – Красиво! Нашият хазаин на този дом е Духът. Колкото повече харесваме духовното в себе си себеподобните най-вече, толкова повече получаваме надбавки и обратно. Защо често казваме – Аз не се харесвам?! Тогава следва да не харесваме природата и всичко, което е около нас… Та нали всичко това около нас, под нас и над нас е в хармония – “И Бог създаде човека по свой образ и подобие”, Бог всъщност е Хармония. Вие, които четете това, бихте ли намерили своята Хармония сега? Да опитаме, струва си.

…Един глас, който никой друг не чува…

 ОБРУЛЕНИ ЦВЕТОВЕ…

Човек често изпада в ролята на цвете в саксия… Един/а ще ви постави в сърцето си, сетне ще бъдете преместени някъде в пространството на “стаята”, като спомен съхранен. Или просто подменени… за повечето хора ще бъдете като ненужни за техният интериор, духовността винаги остава незабелязана…може би. Ще разказват за вас, колко щастие сте носили, но само ще разказват. Така е устроен живота, егото не позволява да приеме дадено нещо като константа, егото е лишено от усещането за безусловен алтруизъм, именно и за това е его. Да, няма да ви поливат повече, но не се отчайвайте вашите сълзи са многократно по силни от всяка роса и дъжд. Друго цвете ще заеме мястото ви, това е парад на суетата, кръговрат на цветята. Ала вие винаги ще си останете онова цвете, което ще ухае на Щастие, независимо дали сте подменени, преместени, изместени или заменени – Бъдете!

Красимир Куртев

Да видим, какво съм мислил и какво съм откраднал в тези Не вдъхновяващи мисли:

  • Кой съм аз, кой съм аз? И така докато не се запознах…със себе си
  • – Ти не си прав! – казал скакалеца на охлюва. Последният отвърнал – Ти също не си прав! В такава ситуация на противоположности, кой всъщност е прав? …Прав е онзи, който не казва – Ти не си прав…
  • В плен на мечтите…реалността не е това, което виждат очите…мечтите са проекции…капан от илюзии…понякога…
  • Толкова много лъгах…и когато веднъж казах истината, ето какво стана с носът ми…
  • Усещате ли вече струните на Нощта, тя нежно се сбогува със своят любим – Денят, за да се роди Утре…
  • Колко много обещания плават след нас хората…те са хартиени, но ни превръщат в каменни отломки…
  • След като се отрони – Обичам те,Сълзата промълви: – Винаги ще има място, където сърцето има повече вериги…
  • Мечтаех да сваля звезди и планети…опознавайки себе си разбрах, че звездите са Божествено проявление в небесата, а човека е същото на земята…Не искай повече от това, което Свише ти е дадено…
  • Прави, каквото ще правиш и без това ще те одумват и хулят.
  • Зад красивите слова се крият лоши намерения…по някога…
  • Твоето решение е като чаша, може да не бъдеш разбран от обществото, масата върху която стои чашата ти… и тогава може да се счупи чашата…За това не страхувай , просто смени масата…
  • Твоята сълза е отражение на всички океани…изпълнени с мъка
  • Преди да бъда удавен от хорските клюки, бих се потопил във ваната на собственото си мнение…
  • Нямам нищо против, че ме измами, нямам нищо против, че ми каза лъжи и истини, имам нещо против, че повярвах…
  • Всички копнежи умират сами…освен един – Копнежът за Любов.
  • …Докато търсих Истината открих Заблудата…
  • Тя каза: Идваш и си отиваш…Аз съм твоята кратка радост и после…ти пак си тръгваш…обратно там, където любовта е пепел…Утре отново ще дойдеш, и пак радост, и отново там…… но все пак имам чувството, че те обичам..
  • Не винаги острите думи са обида, стига да умееш да походиш правилно с нежно докосване.
  • Не поставяй душата си в клетка, губиш единствено ти
  • Готови ли сте за сеитба, а помислихте ли, какво ще пожънете?
  • Душата отива към небето, когато пада върху теб понякога звезда..И после се завръща щастлива.
  • Разделям се с ангелските криле…натрупах много грехове чрез своите мечти…
  • Колкото повече превръщаш твоите мисли в проблеми…толкова повече твоят живот се превръща в хартиена лодка…
  • -Защо гледате, ала сте със затворени очи? Вие виждате обвивката на човека, а не неговата същност! Това не е ли същото да гледате красиво бляскавата кора на гнилата отвътре смокиня или се отвращавате от пчелата, която смуче божествен нектар от сбръчкания портокал? – Тъй рече Кей Пакс и събра гнилите ябълки търкалящи се на тържището, и промълви – Суетата е времево возило за илюзиите човешки…
  • АЛЕГОРИЯ

-Здравей, Кей Пакс! Как си днес?

-Приветствам слънчевите лъчи и с радост гледам птичките как прелитат.

– Гледам не се молиш на иконата, Кей Пакс?!

– Аз отправям мисли към Живото, пасторе, а не към съсеченото дърво нарисувано от творение.

– Трябва да спазваш религията, обредите – да слушаш моите проповеди!

– Какво е това религия, пасторе? Нима това не е ваша – човешка измислица, защо имате толкова религии, а вярвате само в един Бог?!

-Кей Пакс, ти богохулстваш!

– Напротив, пасторе! Обръщам се към Истината и Тя нежно ме погалва.

-Коя е пък тази Истина!

-Това, което вие наричате Бог от гледна точка на религиозната ви форма, което е антипод на Истината и се нарича Заблуда – усмихнато отвърна Кей Пакс докато хранеше мравките…

  • В суетата си погинах, бях Творение, страстите ми светски ме превърнаха в кукла на конци – нежните окови… И Въпреки това ще премина през ситото на своите грешки и ще затръбя – Аз отново Живея!
  • …За да намериш най-голямата мъдрост намери този, който мразиш и не осъзнато той ще ти я даде… (не знам дали е мой цитат…)
  • Какво ще кажат хората ли?…Предпочитам да слушам църковните камбанарии…
  • …Опитах се да замълча…едва тогава разбрах, че останалите са глухи….
  • Душата ни е като паднал ангел от небето, от нас зависи дали ще я изправим или ще остане в кома..
  • …Проблемът според мен е, че вместо да търсим истината такава каквато е, с всичките и плюсове и минуси, всеки се опитва да я вкара в рамките, които той иска да докаже…
  • Човек е създаден за Търсач, плава с лодка – сал (символ на събрани мисли), търси светлина сред Светлината…
  • ….Ако не знаеш, що е Вселена тогава определено си на половина с времето…
  • Човек следва да знае, кога да се оттегли от житейската надпревара. Това не е предаване на човешката личност, а слизане с чест от сцената на суетата. Аплодисменти очаквайте единствено от себе си…

Има още…докато ме обземе лудостта…