Анализирай с Красимир Куртев

Нещастие от предположенията

Нещастие от предположенията

 

Нещастие от предположенията. Когато правим предположения, създаваме своята драма. Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност.

Предположения? Не прави предположения!

Третото споразумение (от четирите) от Дон Мигел Руис е:

 

„Не прави предположения“

Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност. Правим предположение за действията и мислите на другите – приемаме го лично – после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Затова винаги, когато правим предположения, си търсим белята. Правим предположение, разбираме нещо неправилно, приемаме го лично и в крайна сметка от нищо и никакво създаваме истинска драма.

Тъгата и нещастията, които сте преживели, са били резултат от правене на предположения, резултат от това, че приемате нещата лично. Помислете за момент колко истина има в това твърдение. Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично. Целият ни сън за ада почива върху това.

Именно ако правим предположения и приемаме нещата лично, ние създаваме много емоционална отрова, защото обикновено започваме да тръбим за предположенията си. Не забравяйте, клюкарстването е начинът, по който общуваме в съня за ада и предаваме отровата помежду си. Тъй ако се боим да поискаме изясняване на нещата, правим предположения и вярваме, че сме прави в заключенията си; после защитаваме предположенията си и се опитваме да изкараме другите виновни. Винаги е по-добре да задаваш въпроси, отколкото да правиш предположения, защото предположенията те обричат на страдание.

Голямото нещастие е, че човешкия ум създава огромен хаос, който ни кара да тълкуваме и да разбираме погрешно всичко. Виждаме само онова, което искаме да видим, чуваме, каквото желаем да чуем. Не възприемаме нещата такива, каквито са. Имаме навик да сънуваме без всякаква реална основа. Ние буквално сътворяваме сънищата си във въображението си. Не разбираме нещо, правим предположение за смисъла му и когато истината излезе наяве, балончето на съня ни се пука и тогава откриваме, че не е било, каквото сме си мислили.

Пример: разхождате се в парка и виждате човек, който ви харесва. Той ви поглежда, усмихва се и после отминава. Можете да направите множество предположения на базата само на това преживяване. Чрез тях сте в състояние да сътворите цяла фантазия. И наистина искате да повярвате в нея и да я направите реална. От предположенията ви започва да се оформя цял сън и е възможно да повярвате: „О, този човек наистина ме харесва“. Тогава в ума ви започва цяла връзка. Може би в страната на фантазиите дори се жените. Но фантазията е във вашия ум, в индивидуалния ви сън.

Когато правим предположения във връзките си, ние наистина си търсим белята. Често предполагаме, че партньорът ни знае какво мислим и не е необходимо да изразяваме на глас желанията си. Правим предположението, че той ще постъпи така, както искаме, защото ни познава много добре. А когато това не стане, се чувстваме наранени и казваме: „Трябваше да се сетиш“.

Надявам се, че това споразумение ви е харесало. Не е ли време да свалим маските си на многострадални и спокойно да си легнем без да правим предположения?

Теми #когато правим предположения #мислите на другите #моето нещастие е #нещастие #своята драма #създаваме #тъга #тъгата и нещастията #търсим си белята #че правя предположения