Моята последна песен

моята последна песен

Моята последна песен е сбор от послания бликащи от Душата, когато се превръщаш в проводник на Светлината. На теб бих казал – Подарявам ти душата си!
Тази карета е моята гореща длан и тя е единствено за Теб!

Букет от Маргарити събрани в моята последна песен

ПРИНЦЪТ И АНГЕЛЪТ

Тя каза: “Мечтаех си за принц, а получих ангел”. Той каза: “Избягай от миналото, отвори нова страница и напред към бъдещето” Съдбата каза:

Отвори нова страница и не отваряй старата за да не прочетеш последният ред!

ЗА САМОЖЕРТВАТА

Когато всички си тръгват, тя е до мен…Няма човек, който да не е побеждаван, няма човек, който да не търси своята помощ… Мнозина имат нужда от подкрепа, ала малцина дават себе си като опора…Единици биха прострели телата си като мост за да минеш ти през тях до отсрещният бряг…Когато всички си тръгват, тя е до мен – САМОЖЕРТВАТА…

СИЛНИТЕ
Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Автор – Веселина Атанасова

Когато не знаеш, какво искаш ти си просто очертание на образ – без съдържание. За това е казано: “Ти струваш, колкото един цял свят, ти струваш, колкото много светове, но как да ти се помогне, когато ти всъщност не знаеш, какво искаш!”

ЗАБРАВИ МИНАЛОТО

В момента се замислих, как може да загърбим миналото? Обръщаме се с лице към хоризонта, слънцето сякаш бавно се потапя в морето галено от морският бриз. Ние не мечтаем, а просто наблюдаваме реална чудновата гледка и миналото е вече там, зад гърбът ни. И в този миг погледнем ли назад ще потънем завинаги в миналото…Изживейте този миг, който съдбата ви го предоставя безрезервно.

АЗ МОГА

“Не зная дали и колко ме обичаш,
но ми стига аз да те обичам безкрайно.
Не мога да те накарам да вървиш с мен,
но мога да бдя невидимо над твоя път.
Не мога да искам нищо от теб,
но мога да ти дам всичко,
което ми е по силите.

Не мога да накарам времето да спре,
но мога да пазя завинаги в сърцето си
всеки наш миг…
Не мога да върша вълшебства,
но откакто си в живота ми
имам едно от чудесата на света.”

ГНЕВА И ОБИДИТЕ, КОГАТО НЕ ГИ ПРИЕМЕШ, ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРИНАДЛЕЖАТ НА ТОЗИ, КОЙТО ГИ НОСИ СЪС СЕБЕ СИ…
Обещах Ви, господине че ще нахраня егото Ви. Защото едни хранят егото си чрез своята злоба, други изкореняват егото си. Искахте да бъдете нахранен, моля заповядайте – Сервирам пред зажаднялото Ви его огромен ордьовър „аз съм лъжец“ и Ви пожелавам – Добър апетит! За десерт утоляващ „чистата“ Ви душевност поднасям следното:
„Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава . Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.

– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

ОПИТОМЯВАЙ

Опитомявай това, което най-трудно се опитомява и те владее
„Гун Доу-дзъ попитал: „Всички сме хора, но защо едни са велики, а други са долни”? Мен-дзъ казал: „Следващия великото в себе си става велик човек; следващия дребнавото в себе си става долен човек”. Попитал: „Всички сме хора, защо едни следват великото, а други дребнавото?” Отговорил: „Органите на зрението и слуха не мислят и се въвеждат в заблуждение по отношение на същностите. Същността, докосвайки се до същност, я увлича със себе си. Органът сърце (душа) мисли и достига до същината; когато не мисли – не достига. Това ни е дадено от Небето. Ако се установиш в това велико, тогава не ще се заблудиш в малкото. Така се става велик човек.” (Мен-дзъ)
Това, което мъдреца иска да каже, е, че всеки трябва да се приеме такъв, какъвто е, да приеме, и човека, и звяра в себе си с любов. Като под звяр се разбира злото, чувствеността, греха. И трябва да вземе решение, или да изгони звяра от себе си, или да се опита да го опитоми.

В ОКОТО НА БУРЯТА ИЛИ…
Човешката буря, не би ме сломила, ала човешката мъка определено би ме свлякла на земята…
“Когато птицата е жива… тя яде мравки.
Когато птицата е мъртва… мравки ядат птицата.
Времето и Обстоятелствата могат да се променят.
Не подценявай, не наранявай никого в живота.
Днес може да си силен. Но помни.
Времето е по-силно от теб!”

ПРИЯТЕЛСТВО – ПРЕДАТЕЛСТВО
„Истинското приятелство не може да бъде изиграно…”
Що е приятел? Приятел е този,който знае какво мислиш или чувстваш. Този,който те приема такъв какъвто си или просто казано “Приятел на който да се опреш,а и той/тя”. Какво е предател.Човек който знае най-болезнените ти места,там където най-много те боли и въпреки това те предава заради ИНТЕРЕСИ.Човек,който до вчера си наричал”брат”, а днес “враг”.

ПО РЪБА НА БРЪСНАЧА
Защо идваш при мен нарязан, защо не си зададе този въпрос преди това? Знаеш ли защо, защото ти унесен в твоите проблеми не мислиш как да вървиш по острието на бръснача. Ти подскачаш, ти си нетърпелив, ти винаги бързаш, а мисълта иска плавност, да се плъзгаш по острието на бръсначът, а не да падаш от него, увисвайки в своята безпомощност и пак да се качваш върху острието кървейки. Сега разбра ли, защо си нарязан и наранен?
Колко истинност има в мъдростта на Паблу Коелю – Ако мислиш, че риска е опасен, опитай еднообразието – то е смъртоносно-

Свещеният Граал е в теб!
На всеки един от нас му е дадена Чаша, еднаква по обем и по цвят. Тези чаши следва да се пълнят от Изворът. С какво ще я напълниш, това е твое право-имаш даден свещен Избор. Ала не гледай в чашата на другите, тези чаши са същите като твоята. Защо при едни е пълна тази чаша, а при друг не е? Защото на теб ти е дадено да пълниш, както и на всички останали! Не следва да униваш, че някой човек има успехи, има, защото си пълни чашата, а твоята? И когато твоята чаша е празна, ти пълниш очите си със сълзи…Не осъзнаваме, че всеки един от нас притежава Свещеният Граал, винаги го търсим нам, където не трябва…

ОБРУЛЕНИ ЦВЕТОВЕ…
Човек често изпада в ролята на цвете в саксия… Един/а ще ви постави в сърцето си, сетне ще бъдете преместени някъде в пространството на “стаята”, като спомен съхранен. Или просто подменени… за повечето хора ще бъдете като ненужни за техният интериор, духовността винаги остава незабелязана…може би. Ще разказват за вас, колко щастие сте носили, но само ще разказват. Така е устроен живота, егото не позволява да приеме дадено нещо като константа, егото е лишено от усещането за безусловен алтруизъм, именно и за това е его. Да, няма да ви поливат повече, но не се отчайвайте вашите сълзи са многократно по силни от всяка роса и дъжд. Друго цвете ще заеме мястото ви, това е парад на суетата, кръговрат на цветята. Ала вие винаги ще си останете онова цвете, което ще ухае на Щастие, независимо дали сте подменени, преместени, изместени или заменени – Бъдете!

Следва…може би…