Планетарни идеи

Мисли на кръстопът

Мисли на кръстопът

Мисли на кръстопът, всяка мисъл е изправена на кръстопът, хаотично се лута във всички посоки. Първичната мисъл не зачита нищо, когато е на кръстопът, истината, илюзията, доброто, душите, които освобождават тялото, сякаш остават не зачетени, остават без предимство.

Есе за истината

“Истината винаги ни пронизва от към гръбнакът” –  Krasimir Kurtev

Истината е като една малка песъчинка, която потъва в бурното море на човешката душа. Тя е като неразтворен подарък, който очаква всеки, а когато се отвори – изненадата може да не бъде много приятна.
 
Всеки човек има тайни, крие истини или ги отрича. Но дали всичко може да бъде простено? Може би да, защото реката на лъжите все някога пресъхва и хората успяват да забравят и да си простят взаимно.
Реалността наистина може да срути въздушните кули, които ти, той или тя строят. От друга страна – може да ги направи по-силни и по-издръжливи, за да посрещнат всичките бури, които доста често разклащат иначе така подредения им свят.
 
Истината е като малка шушулка, която рано или късно се пропуква и не може да бъде скривана дълго време.Има истини, които нараняват болезнено, други – не чак толкова, но е важно да се прости и да се осъзнае, че вероятно всичко е било за добро! Откровеността може да бъде полезна за живота. Например,, Аз знам, че това е така! ” затваря диалога, а другият, който мисли другояче, се оказва, че не знае.
 

Но ,, Аз мисля по този начин. А ти? “ е въпрос, който отваря вратата. Той подсказва, че хората мислят различно, подканва и другия да сподели своите мисли и да бъде искрен.Искреността не е една от най-често срещаните черти у хората в днешно време. Но ако човек се опита да казва истините направо в очите на другите, диалогът ще бъде по-лесен и за двамата.

 

Може да изглежда наистина странно, но по пътя към истината се открива какво чудо е човекът. Времето лекува, а хората понякога не разбират, че и другите имат свои права и гледат по различен начин на живота. Все пак е важно да надделее здравият разум. Не бива да се забравя, че всеки крие дълбоко в себе си своята малка истина за света, в който живее. Необходимо е да я потърси и да успее да я съхрани завинаги в сърцето си.

 

 

Илюзията

 

(из „Илюзията и човекът – дон Кихот“(есе)

Човешката личност е един микрокосмос, чиято значимост и ценност много често са поставени на изпитание от обективната реалност и затова илюзията се превръща в свещен оазис, който съхранява личността.

Светът на илюзията е необятен, както безгранична е мечтата и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, изгражда възможността човекът да се чувства свободен, а този порив е градиво-величав и намира израз в думите на мъдреца Дон Кихот: „Свободата е най-висшето благо.”

Човекът е сложно триединство на чувство, мисъл и действие. В света на илюзиите той разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защото въображаемия свят е отражение на мечтата за хармония, която липсва в реалността, и стремежът да бъде вписана в нея, неизбежно поражда съпротива, а понякога и трагикомични резултати.

Илюзията има и позитивен смисъл, защото дистанцира човека и му дава възможност да се извиси, откъсвайки се от реалното, да добие свръхсили и вяра в себе си.

Колкото и да е красив светът на илюзията, той неизбежно откъсва човека от живота и ражда трагикомичността. Вечната житейска дилема за това как е по достойно да се живее – дали с мъдра лудост или с пошла трезвост има своето разрешение, съобразно с морала на всяко време, а ключ към общочовешкото и ценното е образът на безумния мъдрец Дон Кихот, чийто светъл идеал за справедливост и свобода подлежи единствено на преосмисляне.

 

Душите, които се освобождават от тялото

 

“Да обобщим тогава: Душите, които се освобождават от тялото, бързо си припомнят да наблюдават и контролират своите мисли много внимателно, защото всичко, което си помислят, те сътворяват и преживяват.

Повтарям отново, същият процес е валиден и за душите, които все още са в тяло, с тази разлика, че резултатите не са толкова непосредствени. И тъкмо този „времеви” промеждутък между мисълта и творението, който може да трае дни, месеци или години – създава илюзията, че нещата се случват на вас, а не са причинени от вас. Това е илюзия, която ви кара да забравите, че вие сте причината в този случай.

Както вече няколко пъти описах, тази забрава е „превърната в система”. Тя е част от процеса. Защото вие не можете да сътворите Истинската си Същност, докато не забравите Истинската си Същност. Тъй че илюзията, която поражда забравата, е съзнателно търсен ефект. Когато напуснете тялото, с голяма изненада ще установите мигновената и очевидна връзва между своите мисли и онова, което сътворявате.

В началото това ще бъде за вас шокираща изненада, а след това много приятна, когато започнете да си припомняте, че вие сами сте причината за сътворяването на своя опит, а не просто понасяте резултатите от този опит.”

 

Той ме удари пръв

Вместо това той: „Взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек, отговорността е ваша“ (Матей 27:24). Имаше достатъчно вина във всички. Измивайки ръцете си, Пилат се надяваше, че е приключил с въпроса, но е запомнен най-вече с това единствено действие, отколкото с нещо друго, което е казал или направил. Измиването на ръцете е станало символ на опита да се прехвърли вината към друг чрез отхвърляне на личната отговорност.

Кой не е чувал детските оправдания за лошо поведение: „Той ме удари пръв… Тя започна първа“. Ако искаме да обвиним някой друг, винаги ще намерим извинение за собственото си поведение. Поемането на отговорност не е естествено – то трябва да бъде преподавано и научено. Никога не бъркай извиненията с причини. Ако търсиш да обвиниш някого или нещо за провалите и недостатъците си, винаги можеш да намериш извинение защо не си направил правилното нещо и не си този, който е трябвало да бъдеш.

 

Нова форма на бъдещето

„Не е лошо да забравяме. Понякога това е най-доброто, което можем да направим. Има неща, които не е нужно да помним, такива, които носят безпокойство и болка, и такива, за които нямаме обяснение. Такъв вид преживявания заемат мястото на добрите спомени, които могат да ни изграждат и вдъхновяват.

Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните? Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си”

„Като забравям задното и се простирам към предното“ (Филипяни 3:13)

Да превърнем мислите си в наши слуги

Вътрешният ти живот се състои от ума, волята и емоциите ти. Умът често има доминираща роля в направляването на чувствата и избора ти. Мислите ти имат ролята на рул, който определя решенията и посоката, която поемаш. Направлявай мислите си, за да вървят в правилната посока, а не ги оставяй да те водят след себе си. Направи мислите си свои слуги, а не господари. 

 „Умът, управляван от Духа, води към живот и мир“ (Римляни 8:5, 6; Исая 55:8, 9).

Мислите на някои хора са като своенравни деца – много активни, но не особено продуктивни, освен ако не бъдат направлявани (доста твърдо понякога) по подходящ начин.
Чудиш се как да го постигнеш? Уверявам те, че мислите ти няма да тръгнат в правилната посока по естествен начин. Ще е необходимо доста сортиране и избиране. Бог на мира е близо до тези, чиито мисли са Му угодни.

Теми #доброто #душите #илюзията #истината #които освобождават тялото #мисли #мисли на кръстопът #първичната мисъл #хаотично