Луцифер: Поклони ми се…

Случило се е така, че си дишаме един на друг въздуха във време на тотална и агресивна имиджмейкърова публичност, където сакрален е Образа в неговата мания да бъде наложен, продаден и едва ли не обожествен. В епохата на древния Рим това е било привилегия само за императорите, но сега всеки варварин може да овладее изкуството да се представя като един неотразим Цезар.

Защо забрави, че не трябва да си правиш кумир, или самият ти да да се преобразяваш като идол от небосклона на другите?

Измамливите превъплъщения са изкушения за превъзнасяне, но винаги завършват на дъното на пропастта. Вгледай се в помръкващите емблеми на тоя свят и прецени дали искаш да си една от тях. Двойнственият живот не е живот, а авантюра на ръба на пропастта. Вместо това, можем да бъдем еднакви както пред Бог, така и пред хората. Започва се с осъзнаването, че Той ни вижда в тайното и игрите ни, на които ние се наслаждаваме, за Него са гнусни грехове…

Обаче, все пак, подлежащи на опрощение…

Аз съм този, който съм, аз съм себе си, аз съм си аз…

Как да я слушам тая проклета гордост, която търси единствено позата на завоевателя, възседнал своя Буцефал, докато чувствам, че сърцето ми е готово да загуби всичко – само не и вярата, не и любовта Божия, не и онези приятелства, без които за него животът е свършил?

Не случайно хората казват “умрях от страх”, “умрях от завист”, “умрях от скука” и т.н. Ех, ако не гледахме само на себе си и около себе си, а можехме да погледнем нагоре!… Ами сигурно нямаше да сме толкова умрели…

Понякога животът ти предлага изгодна сделка. Но ти се вглеждаш в нея и разбираш: трябва да жертваш бисер небесен от твоите ценности, за да придобиеш нещо съвсем изтляващо и земно. Така човек и без да е сатанист, може да се превърне в поклонник на сатана. Обаче откаже ли му предложението, впечатленият Бог ще назначи ангели за негови слуги.

„Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.“ (Евангелие от Матей- 4:8 -11)

Когато Дейвид Ковърдейл изпя, че знае накъде се е запътил – там, където греховете му няма да бъдат опростени, милиони решиха, че това е най-великото рок-парче на всички времена (Whitesnake – Crying In The Rain). А когато Робърт Плант почти гениално изплака, че по пътя надолу сенките се възвисяват над душите и Джими Пейдж размазващо го потвърди с двойния гриф на Свирача, призоваващ ги към себе си, те си казаха, че ето, това е тя – “Стълбата към небето” (Led Zeppelin – Stairway To Heaven). Завладяващото присъствие може да бъде и сатанинско. Внушението – измамно. Екстазът – ескалатор към ада. Луцифер може и завинаги да е изгубил Небето и Божията слава, но не и засеняващите си херувимски дарби. После ще дойдат Мадона, Бионсе, Риана, Лейди Гага… След тях – също толкова много чакат на опашка… Предизвикателни, стъписващи, рейтингови, пиедестални…

И алчни да превръщат в поклонници цели океани от души. За жалост, обикновено накрая се давят в дълбините им и свършват в огнената бездънна яма… Както това ще се случи и с онзи, който предсмъртно ги мами с вдъхновението си…

Използвани източници: http://anlov.blog.bg