КАК СИ, ПРИЯТЕЛ?

Винаги питам хората – “как си”, защото мен никой не ме пита. Колкото повече питам всеки – Как си? – толкова повече се чувствам по-добре. Дали е за добро или зло ще потърсим своите отговори в тази публикация.

Здравей, как си?

Не знам как съм, нито как трябва да бъда. Но всички ме питат това. Трябва да кажа, че съм добре, да продумам онова, което се очаква от мен. Постъпя ли иначе, превръщам се в онзи странния, когото не бива да заговаряш. Ала върна ли полумеханично “добре съм”, всичко е наред. А добавя ли “никога не съм бил по-добре”, отсреща очите блесват, снегът се отърсва от студенината, тъй както кучето от просмукалата се в козината му вода. Да излъжа, че съм добре, когато всъщност ми е зле, да кажа, че те обичам, дори ако не желая да те гледам, е чудовищно лицемерие, непростимо отклонение от рицарския морал.

Здравей, как си?

Когато бърборя онова, което не е в мен – тогава не съм аз.

Чуят ли ме, ябълките в градината ми ще изпокапят, електричеството ще спре в своето справедливо негодувание, прасето на баба ще издаде книга с меланхолична поезия, а в съзнанието ѝ дори не ще проблесне мисълта да ме попита дали съм гладен.

Здравей, как си? – И други небивалици.

Всичко, което познавам и в което вярвам, ще се срути, ще се търкулнат останките му из безкрайната и хлъзгава вселенска пързалка, пък после ходи ги гони!

Здравей, как си?

Боя се от това питане. Добре ли съм, или съм зле? Не зная как съм, но мога да пиша, докато ми стане ясно.

Имам чувството, че съм спал с години и наскоро съм се пробудил. Подавам се плахо из меките завивки на съня, очите привикват със светлината, а ушите с околния шум. Силуетите и звуците се сливат в чужди за мен човешки фигури. Но ето че този, който върви насреща, го познавам. А така ми се говори! Пристъпям с премерени крачки към него. Отварям устата си и изстрелвам първи думи, но изрекъл ги, вече е късно, съзнавам го, злото е сторено. Питам го:

Как си?

Той мълчи и ме гледа особено. И не отговаря. А аз не знам защо…

Използван източник WEBSELO

АМУЛЕТ ПАУНОВО ОКО – Хризолит