Анализирай с Красимир Куртев

Какво се случва с моето здраве?

Какво се случва с моето здраве?

Какво се случва с моето здраве? Тялото не може да се разболее. Само ума може да заболее и само ума може да се излекува. Да мислим или да вярваме, че материята има способността да се разболее, е да вярваш, че тялото е нещо, което не е твое. И за да излекуваме ума си, трябва да разберем нещо, което е фундаментално в метода бионевроемоция: всичко, което ми се случва в тоя живот, сам го привличам.

Ние като наблюдатели, проектираме нашите вярвания в околния ни свят и всичко, което се случва на телата ни, е в зависимост от нашите подсъзнателни програми, наследени от нашите предци и убеждения. В действителност никой не вижда това, което е пред него, а вижда света в зависимост от това, как е програмиран и структуриран.

 

И винаги, когато имаме какъвто и да е физически симптом, трябва да се питаме: какво е това, което иска да ми каже моето биологично подсъзнание?

Тялото не може да се разболее

Физическата болка винаги е отражение на емоционален конфликт. Замисляли ли сте се някога, ако захарта причинява кариес, за какво имам кариеси само на горните зъби и не на долните, след като се храня с всички зъби? За какво имам артроза само на дясното коляно и лявото е перфектно, след като използвам и двете колена еднакво? За какво ме боли единия крак, а не другия? За какво имам артроза само на C5, D7 и D3 например, а останалите са перфектни? И какво става със здравите прешлени, каква информация имат в себе си, за да са здрави?

Интерпретирайки симптомите, можем да се осводим от вярванията, които ни лимитират и да изцелим тялото си. Болестта и физическите симптоми ни показват какво трябва да променим в живота си, за да сме здрави. Светът ни показва и винаги ще ни показва онова, което проектираме в него. За всеки е вярно онова, в което вярва, защото външния ни свят е отражение на вътрешния. Отвън нищо не съществува, не можеш да видиш нещо, което не е в теб. Затова света е различен за всеки.

 

За да можем да се излекуваме, трябва да разберем, асимилираме и интегрираме, че онова, което виждам в другите, не е в другите, а съм аз самия. Това разстройва много хора и не ти позволява да обвиняваш другия, да осъждаш другия, да търсиш грешките в другия. Ако съм болен или имам непроятности, винаги търся някой виновен. И преди всичко, са ни научили и продължават да учат, че причината за болестта никога не трябва да я търся в мен!

 

В каквото вярвам – това е моята реалност. Чрез такова възприятие на реалността, започваш да разбираш кой си, в зависимост от онова, което проектираш върху другите и възприемаш като тяхна същност. Този закон винаги функционира и не се променя, защото е закона за Сътворението.

В БНЕ разбираме едно изключително важно нещо: всичко, което ме заобикаля, е част от мен, аз съм го привлякъл в моя живот. Няма жертви, изчезва термина жертва. Мен никой не ме обижда. Аз самия се обиждам чрез другия. Мен никой не ме малтретира. Аз сам се малтретирам чрез другия. Мен никой не ме лъже, аз се лъжа чрез другия. И когато осъзная това, искам от другия да ми прости.

Човека е единственото „животно“, което се препъва два пъти, три пъти, и продължава да се препъва цял живот. Човека е единственото животно, което го малтретират всеки ден и на следващия ден се връща отново да го малтретират, за да може да казва, че другия (шефа, съпруга, съпругата…) е виновен за мизерния му живот или за болестите му.

Вината е една от най-разрушаващите емоции и най-много болести предизвиква. Вината е емоцията, която е дълбоко закотвена в дълбоката подсъзнателна омраза към самия себе си. И оттук трябва да започнем да работим за собственото ни събуждане. Болестта винаги е егоизъм. Научили са ни, че ако обичаме другите, трябва да страдаме.

Когато страдаме и се жертваме заради другите, се превръщаме в егоисти, и затова хората, които страдат, се разболяват. Вината, нито грехът съществуват. Човека няма способността да греши, всичко, което правим е единствения правилен начин, за да можем да еволюционираме като личности.

“Ако все още се чувстваш виновен, е защото егото ти все още те контролира, защото само егото може да изпита чувство за вина.” Курс на Чудесата

 

Пътя на болестта

Как се появява симптома или болестта, който ние наричаме просто един процес. Болестта е едно умствено, психологично състояние, което те кара да живееш един опит на рак на черния, рак на белия дроб и т.н. Патологията не е в клетките, а следва една умствена заповед. Симптома или болестта винаги започва с един емоционален шок. Този емоционален шок въздейства върху психиката, все още не се е проявил в тялото.

 

Този шок може да е внезапен или с натрупане. Например живеем ситуация на страх от смъртта, която идва изведнъж, внезапно: умирам! В момента на шока има едно въздействие върху мозъчното реле.

Имаме рептилиански мозък, мозъчен ствол, малък мозък, кортекс, бяла материя, сиво вещество. Доктор Хамер, чрез разпитване на всеки пациент поотделно какво му се е случило и правене на Так, томографии, открива, че във всяка зона на мозъка, се появява едно прекъсване на зоната, като електромагнитна вълна, един концентричен кръг, на точно определено място на мозъка.

Остава удивен, прави карта на мозъка и открива, че всички жени, които имат, например, рак на гърдата и са деснячки, и имат един шок на загуба на дете, имат тази следа на точно определено място на мозъка, нарича се Мишена на Хамер. Когато живеем един психологичен, емоционален шок, първо остава следа в мозъка, а тялото ни отговаря с един симптом.

В зависимост от това, как всеки човек изживява емоционалния шок, може да има психическа или органична болест. Например при шока страх от смъртта, мозъчния ствол, е който отговаря за този конфликт, ембрионалния слой е ендодерма, и се развива един процес в органа, в белите дробове.

Не, цигарите не причиняват рака, а вярването, мисълта на човека, че пушенето води до рак. Дори само като визуализираш написаното на кутийката, на подсъзнателно ниво вече действа страха от смъртта. Това също е естествен начин за контролиране на пренаселването на планетата. Ако пушиш, всеки път, когато си дърпаш от цигарата, чувствай удоволствието, което ти доставя да пушиш, дърпай от цигарата с усещането, че си Бог и знай, бъди уверен, че цигарите не причиняват рак!

Въпросът с цигарите е друг: за какво пуша?

Променяме възприятието на шока, как човека изживява емоционалния шок и симптома започва да намаля, раковите клетки започват да намалят, защото вече не се нуждаем от тях, и тогава имаме един инфекциозен процес в белите дробове, за да може излишните клетки да изчезнат. Туморите намаляват, ако липсват бактериите, се капсулират. Ние наследяваме информация от нашите родители и прародители, и ако нямаме нито една трансгенерационна следа, няма да имаме никакви заболявания.

Източник ТУК

You cannot copy content of this page