Анализирай с Красимир Куртев

Какво говорят числата според Кабала

Какво говорят числата според Кабала

Какво говорят числата според Кабала? Въпрос, който вълнува търсачите на духовното и дава импулс на езотерици – кабалисти да изследват в дълбочина същността между реалност и действителност. Много учения изследват вибрациите на числата. Кабала е наука, в която е заключено всяко човешко същество, тоест паметта на творението от Творецът.

Според Кабала, човешкият индивид е вид кутия, нещо поставено в рамка. Когато отключим всяка една рамка ние бихме могли да разгърнем нашият потенциал заключен в тази кутия. И така, ако вземем числените стойности на лицето Х и те са 29.05.1978г. и направим традиционното редуциране ще получим вибрация в числото 5.

кабала

Ще започнем от вибрациите на числата 1,2 и 3.

Ниво едно в Кабалата

ЕДИНИЦА – Абсолюта, единния Бог, потенциал, уединение, творческо начало, непроницаемост, непредсказуемост.
Коментар. Единицата символизира непроявеното творческо начало, заключено вътре в човека. Тя е присъщо затворена – за разлика от тройката. Такова например е уединението на съзряващата мисъл, която не се нуждае от нищо друго освен от пълно усамотение. Това е зърното, зародишът, потенциалната възможност за бъдеща изява от всякакъв вид. Единицата е абсолютно непроницаема, тя е черна кутия, в която с течение на времето може да се случи нещо, но да се прозре вътре в нея е невъзможно.

Единицата е потенциална реалност и по-точно – възможна мисъл и енергия, които могат да се освободят във всякакъв вид, без да се знае предварително точно какъв.

Изявите на единицата на ниско ниво може да се представят като свобода и енергия на злото, т.е., на активните инволюционно и хаотично начало, по-точно на онова, което подхранва тяхната творческа мощ. Обаче последното е преимуществено вторично по отношение на пo-висшите прояви на единицата (творчеството на доброто), тоест обикновено злото повтаря идеите на доброто, но в ограничен, принизен вид, като използва най-различни допълнителни хитрости. При това – независимо от нивото -единицата винаги притежава всички тези качества, включително непрони-цаемост и непредсказуемост, така че дори висшите духовни йерархии не са в състояние да предскажат точно коварните замисли дори и на най-незначителното дяволче.

Единицата символизира Абсолюта като универсално пораждащо творческо начало, както и всеки негов образ в който и да е план на Вселената, т.е., изходния момент на всеки творчески процес и раждане на новото. Единицата е като художниците, които подреждат четките пред статива, като възпитателите, вселяващи истината в детските души.

Нито едните, нито другите, нито който и да е на света знае какъв резултат ще се получи, но в някакъв момент става приобщаване към Абсолюта или обратно – може да се смята, че тук Абсолютът моделира (възсъздава) себе си в конкретни условия.
Единицата е загадъчна, изпълнена със смисъл, тя е затворена – намира се като че ли извън времето и пространството, сякаш има собствено съществуване.
Първо ниво
ИДЕИ
Двойка – отрицание, двойственост, разпад, антагонизъм, противопоставяне, разединение, поляризация, центробежност.
Коментар. Най-общо операцията по прибавяне на единица (+1) означава излизане отвъд пределите. В дадения случай 2=1+1 може да се тълкува като първоначална проява на потенциала, който се съдържа в единицата – проява груба, несъвършена и най-вече идваща по пътя на отрицанието. Това е бунт – на порасналото дете срещу родителите, на Луцифер срещу Бога.

Тук, особено на ниско ниво, е характерен антагонистичен дуализъм, позиция на противопоставянето „или-или”, която напълно отрича сътрудничеството – „и-и”. Под влияние на двойката са прозелитите1 в широкия смисъл на думата, тоест хората, които едва са навлезли в нов егрегор, но вече страстно го пазят от останалия свят.

Характерната заблуда на двойката е впечатлението, че изчерпва целия потенциал на единицата. В действителност това съвсем не е така, но магията на поляризацията, заставяща световъприятието да става в черно-бели краски, в този случай е много силна и освобождаването от нея не се получава до самия край.

За разлика от затвореността на единицата, двойката определено е отворена – по подобие на магнита, привличащ частици с всякакъв заряд: положителен -към единия полюс, отрицателен – към другия. На ниско ниво двойката символизира неустойчивост и разпад на еволюционно низшите елементи.

На пo-висше равнище тя олицетворява неустойчивостта, свързана с колебанията между две противоположни (в някакъв смисъл) състояния, които се възприемат като антагонистични и затова преходите носят страдание и са дисхармонични, но всяко едно само по себе си е много определено и устойчиво. От позицията на външен наблюдател обаче ситуацията изглежда тъкмо толкова устойчива, колкото е промяната на годишните сезони – от лято към зима и обратно.

Изобщо двойката е дисхармонична. Това е антагонизъм, който може да се смекчи, но не напълно, за да не се допуска състоянието „не мога нито с теб, нито без теб”. Двойката символизира двата полюса и напрежението между тях в празното пространство. Само раждането на нещо трето може окончателно да разреди това напрежение.
Двойката е привлекателна, открита, напрегната и непълна.
Тройка – синтез, хармонията на дадено ниво, устойчивост, локална самодостатъчност, центростремителност, адаптивност, период на времево разгръщане (xaрaктeриcтикa на времевото измерение).
Коментар. 3 = 2+1 – преодоляването на противопоставянето в двойката означава раждане на нещо трето, което качествено променя картината на взаимодействие. Извършва се синтез, в чиито резултат се (1 Прозелит – яростен привърженик на религия. – Бел. Ред), получава троен съюз, напълно хармоничен за неговите участници, но разположен в едната плоскост на битието – тройката символизира плосък триъгълник, който се чувства прекрасно в своята равнина и не вижда -или игнорира – останалото пространство.

Всички предишни вътрешни противоречия и външен антагонизъм са забравени. Тройката в своята плоскост си е самодостатъчна и напълно устойчива. Противоположно на двойката тя (в своята равнина) е затворена, но притежава характерни притегателни, хармонични качества. Тя извлича хармония от околния свят, присвоява си я, леко пренастройвайки нея или себе си с цел по-добро усвояване.

Изобщо тройката е много адаптивна, но никога в своя вреда. Тя е привлекателна отвътре (т.е., за себе си), но също така изглежда красива и хармонична отдалеч. Но когато тя успее да се до-бере до вас, ще се прояви като хармоничен вампир-паразит – само ако не ви се отдаде да проникнете вътре в нея или да я проработите като цяло.

Друго тълкуване на тройката – това е период на времево разгръщане на събитията, тоест последователността на състоянията сатва, тамас, раджас -съзидание, оформление, разрушение. Това е пълен цикъл на съществуване на всеки обект във времето на дадения план, с други думи тройката е основна характеристика на измерението време. (Освен времево има още хоризонтално и вертикално измерение. Техните характеристики са съответно 8 и 7, вж. по-нататък.)
Тройката е вкоренена в потока на времето. Изглежда сякаш тя стои в началото, в средата и в края. При това на ниско ниво на развитие тя постепенно забавя хода на времето и изпада в летаргия. На високо ниво тройката избира турбулентното течение и го стабилизира.
На вид тройката е красива, уверена в себе си, не-насилствена. Нейният интерес към света е чисто егоистичен. Тя излъчва хармония в обкръжението, но в по-голяма степен я притегля обратно при себе си.

Следва продължение

Източник: Авесалом Подводни Кабала на числата

Теми #кабала #числа #числото едно