Истинското ти тяло е чисто и непроницаемо

Дърво и небе

Истинското ти тяло е чисто и непроницаемо. Но поради заблудите не го осъзнаваш. И заради това напразно понасяш кармата.

Пътят е неизразим с думи – Думите са илюзия

По своята същност Пътят е съвършен. Той не се нуждае от усъвършенстване. Пътят няма форма, нито звук. Той е неуловим и труден за възприемане. Той е като когато пиеш вода – знаеш колко топла или студена е тя, но не можеш да кажеш на другите. Онова, което само Татхагата знае, хората и боговете не осъзнават.

Осъзнатостта на смъртните е недостатъчна. Докато са привързани към феномените, те не осъзнават, че умът им е празен. И като погрешно се вкопчват във външното проявление на нещата, те губят Пътя. Ако знаеш, че всичко произхожда от ума, не се привързвай.

Привържеш ли се, губиш осъзнатостта си. Но щом видиш своята природа, целият Канон става изпълнен с празни приказки. Неговите хиляди сутри (свещени текстове, обобщаващи във формата на афоризми ведическото знание) и шастри (свещената индуска литература)сочат към чистия ум. Разбирането е в паузата между думите.

Каква е ползата от доктрините?

Върховната истина е отвъд думите. Доктрините са думи. Те не са Пътят. Пътят е неизразим с думи.

Думите са илюзия. Те не се различават от нещата, които се явяват в сънищата ти нощем, били те дворци, каляски, гористи паркове или лъвове на брега на езерото. Не развивайте в себе си наслада от тези неща. Всички те водят към прераждането. Помни това, когато настъпи смъртта.

Не се привързвай към феномените и ще преодолееш всички препятствия. Миг колебание и ще попаднеш в плен на дявола. Истинското ти тяло е чисто и непроницаемо. Но поради заблудите не го осъзнаваш. И заради това напразно понасяш кармата. Където откриеш наслада, те чака робство. Но щом веднъж се пробудиш за своето изначално тяло и ум, вече не си ограничаван от привързаност.

Всеки, който изостави трансцедентното заради земното, в която и да е от милионите му форми, е смъртен. Буда е онзи, който намира свободата и в сполуката, и в несполуката. Такава е силата му, че кармата не може да го улови. Независимо каква е кармата, будата я трансформира. За него рай и ад не са нищо. Осъзнатостта на смъртния е като мъгла в сравнение с тази на будата, който прониква във всичко, отвътре и отвън. Ако не си сигурен, не действай.

Действаш ли, започваш да скиташ из цикъла на раждане и смърт и безуспешно търсиш убежище. Бедността и страданията са породени от погрешно мислене. За да разбереш този ум, трябва да действаш, без да действаш. Само тогава ще видиш нещата от перспективата на Татхагата (Татхагата- едно от заглавията на Гаутама Буда : “Този, който дойде така”, Татхагата превъзхожда всички, които идват и си отиват – за всички временни явления . Той е този, който е открил истината ).

Но отначало, когато тръгнеш по Пътя, твоята осъзнатост няма да притежава фокус. Ти обаче не бива да имаш съмнения, че всички тези картини идват от собствения ти ум и от никъде другаде.

Ако като в сън видиш светлина, по-ярка от тази на слънцето, всички привързвания, които са останали в теб, изведнъж ще изчезнат и природата на реалността ще ти се разкрие. Подобно явление служи като основа на просветлението. Но това е нещо, което само ти знаеш. На другите не можеш да го обясниш.

Или ако докато вървиш, стоиш, седиш или лежиш в тишината на гората, видиш светлина, независимо дали е светло или тъмно, не казвай на другите и не се опитвай да я задържиш. Това е светлината на собствената ти природа.

Или пък ако докато вървиш, стоиш, седиш или лежиш в тихия мрак на нощта, всичко ти се стори като на дневна светлина, не се плаши. Това е твоят ум, канещ се да се разкрие.

Или пък, докато сънуваш нощем, видиш луната и звездите в цялата им яснота, това означава, че действията на ума са към своя край. Но не казвай на другите. А ако сънищата ти не са ясни, все едно се движиш в тъмното, това е, защото умът ти е забулен в грижи. Това също е нещо, което трябва да знаеш, че е от твоя ум.

Ако така познаваш своята природа, не ти е нужно да четеш сутрите и да призоваваш будите. Ерудицията и знанията не само са безполезни, но и стоят на пътя на твоята осъзнатост.

Доктрините служат само за посочване на ума. Веднъж щом видиш своя ум, за какво да обръщаш внимание на доктрините?

Из “Проповедите на Бодхидхарма”

15