Истината-Парадоксите на Времето. Истината не се доказва, какво ще тръгва човек да доказва реалността. Но тя е често трудно приемлива за повечето хора,защото не, че е неразбираема, а защото сваля заблудите на хората директно и това действа може-би доста зашеметяващо, а оттам поражда и страх, който би трябвало човек да преодолее много по-рано.

Шепа размисли в дланите на Мона Лиза

Дух, Душа и Тяло

Духът, душата и тялото са свързани на земен план като съвкупен образ, който показва степента на проявление на качеството на свързаността между тях, чрез бодростта на духа най-вече,който влияе на душата и тялото,според желанието да бъде проявен. Каквото е отвън, такова е и отвътре, и каквото е горе, такова е и долу.

Всички езотерични науки не са създадени от прищявка, каквато е и физиогномиката и френологията, а възможност човек,сам наблюдавайки се,да вижда и духът си наяве,като се прибавят и реалните способности човек,променяйки генетичните си кодове на ментално ниво, а оттам и на формата, тъй като мисълта е винаги преди формата, да се влияе и върху излъчващата се от него хармония в пространството чрез контролирани от самия него движения, жестове, мимики, поза на тялото, но не изпълнявани с доза фалшива артистичност, която винаги личи и излъчва фалш.

Това се възприема за част от мирогледа на един човек не отведнъж,а с поредица размисли върху самата структура на формата защо е именно такава, а не друга,и то дълго време размишления и наблюдения,за да постигне накрая един абсолютно естетически вкус към формата и да започне да се прилага.

Тази свещена Троица-Дух, Душа и Тяло не би могла да съществува отделно на Земята,чрез нея се изразява живота, но до каква степен ще има израз на основното-Духа,зависи от грижата за трите неща едновременно.

Не може да се отрича кое и да е от тях или да се влагат различни степени на усилия за развиването им и усъвършенстването им,защото това води до аномалия,тоест не хармоничност и в трите едновременно,която се проявява на физическо ниво. А това ще доведе до дисбаланс и в Цялото.

Учтивостите между хората

Твърде често учтивостите между хората са прикрити недоброжелателства или начини „да се отбие номера“, както се казва. Един поздрав не е все пак повод да се разпитва човека за целият му живот и то до най-малките подробности,само от чисто любопитство може-би, а също и събиране на материал за поредните клюки,като се наблюдава,че впечатления почти винаги правят сензационните преживявания на „жертвата“, без ни най-малък искрен мотив да се набляга върху добрите изживявания на човека.

Баналните хора общуват банално, а сами може-би не знаят за своята повърхностност. Но след това ако някой им изчезне от хоризонта, много силен глад изпитват за чуждите възгледи като цяло за живота, защото си нямат нито собствени истински преживявания, нито може-би критерии за изграждане на собствените си мирогледи.

Човек не би трябвало да се обгражда с хора, за да има на кой нечий гръб да се опира при трудности, или пък да създава взаимоотношения за да не се чувства самотен или някое друго усещане за недостатъчност. Връзките с другите трябва да се основават най-вече на споделяне на най-доброто от себе си, а не да се поставят изисквания и след това да има и очаквания. Аз, ако не познавам добре самия себе си, едва ли ще се намеря в тълпата. Но това не означава, че сред хората, човек трябва да преиграва себе си.

Фалшът винаги изпъква доста ярко, макар излъчващият го да си въобразява обратното. Всичко „говори“ за този, който умее да вижда и да разбира дребните детайли, без издребняването. Всичко си има лице и гръб, и зависи „артиста“ какво показва на сцената, и дали наблюдаващият го вижда и двете страни.

Истината

Истината не се доказва, какво ще тръгва човек да доказва реалността. Но тя е често трудно приемлива за повечето хора, защото не, че е неразбираема, а защото сваля заблудите на хората директно и това действа може-би доста зашеметяващо, а оттам поражда и страх, който би трябвало човек да преодолее много по-рано.

Да, тъжно е след доста време да се прозре,че основното направление в живота е било пълна заблуда,но това не е повод да се отхвърля истината, критикувайки я или наричайки я с някакви измислени определения, само защото не е била дори предполагаема като вариант или възможност, или защото е по принцип по-трудният път. Всеки страх води към незнание, и обратното.

Просветлените, дори тихомълком, променят вечните заблуди, осъзнавайки истините. А доколко ще бъдат разбрани, зависи от това дали те ще се изявяват по някакъв начин и дали всъщност ще се разбира смисълът на думите или другите изразни средства, които те са употребили.

Много често не се знаят съдържанията на самите изразни средства и колкото хора ги наблюдават,толкова и интерпретации съществуват за тези изразявания или се възприемат обичайните клиширани интерпретации на изразните средства. Може-би трябва по-задълбочено да се вниква в тях, за да се разбира същността, съдържанието.

За греховете

Всеки човек е отговорен за греховете на другите малко или много, тъй като всички сме свързани чрез общия Колективен Дух и самото наличие на тези прояви, винаги засягат всеки човек,независимо къде се намира. И ако се осъжда нечие поведение,то излиза,че човек осъжда и Себе си,не съзнавайки това. В Новата Епоха целта не е да се сочат с пръст грешниците, а да се показват веднага конструктивни начини за промяна.

Но не само на думи,всеки може да преподава и дори някои хора считат,че е достатъчно да се каже в лицето на „грешника“ големината на неговото злодеяние,вместо да се покаже ясно и точно какво да се предприеме, за да не се допускат неправилности повече. Друг е въпросът, ако Човекът по принцип осъзнава какво върши и няма желание да се променя към Добро или му идва твърде недоброжелателно твоята намеса, ако ти си по-младият да речем, или таи в себе си мания за непогрешимост или не харесва лично теб.

Истината е там някъде,по средата, измежду крайностите,полярностите, които при сблъсъкът помежду си, пораждат Парадоксите на „Времето“.

С благодарности към Монна Лиза Ренесанс!