Анализирай с Красимир Куртев

Изгубеното доверие

Изгубеното доверие

Изгубено доверие се връща, когато има истинско разкаяние, промяна, бистър поглед за нещата. Изгубените илюзии рядко се връщат, а ако се върнат то е да те опустошат наново. Преди да вярваме на другия първо трябва да вярваме на себе си, на интуицията си и да имаме ясна преценка. Иначе как ще виним, че друг ни е предал, когато ние постоянно се предаваме сами. И как ще вярваме на друг, когато не вярваме на собствените си усещания?

Връща ли се изгубено доверие?

Мога да имам частично доверие на много хора, но то е само по отношение на дадени неща, защото да се доверя изцяло на някого за мен не значи, да му споделя нещо, а да вярвам, че мога да разчитам на него, да вярвам в абсолютно всичко, което ми казва, да вярвам, че дори да му поверя живота си в даден момент той няма да ме изостави.

Напразните очаквания по отношение на някои хора бъркаме с доверие. Те не са основани на нищо реално, а единствено на нашите илюзии, на един идеализиран от нас образ за човека. Такова доверие е изява на емоциите, не на разума. То винаги е неразумно.Неговият свят е пъстър и наивен като картина на Митничаря Русо. Рано или късно се оказва, че е напълно нереален. В това е била неговата хубост.

Падне ли гримът, светът на доверието(тоест очакването прикрито под маска на доверие) става безплътен. Сянка на илюзиите ти. На желанието всичко да не е такова, каквото е. Напразните очаквания, илюзиите създават един нереален свят. Това е свят, в който не само не може, но и не бива да се живее. Бременен е с… Разочарования? Огорчения? Непредсказуема болка? Слаби думи.Нереалният свят носи в себе си бомбата на реалностите.

Взривът на истините.

Той не наранява, не осакатява. Той разрушава до основи.

Тогава казваме, че другият ни е предал, а всъщност не той ни е предал, а ние сами сме се предали, като сме се самозалъгвали по отношение на него. Истинското предателство на доверието е единствено ЛЪЖАТА, а всичко останало е загуба на нашия идеал. И обвиняваме другия затова, че ние сме предали себе си, като сме се лъгали.

Човекът, който вярва, не може да бъде измамен. Ако се лъже, тогава значи,той има някакви съмнения в себе си, защото само, когато очите са пълни с облаците на съзнанието(илюзиите), ти не можеш да виждаш. Когато си способен да виждаш и погледът ти е ясен, самото присъствие на човека ти казва дали той е измамник или не.

ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО И ДОВЕРИЕ – Притча

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие.

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

– Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала…

– Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз…

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но… Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече…

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:

– Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите…

Използвани източници: Каква е разликата между това да имаме напразни очаквания по отношение на някого и това да му имаме доверие?   

Приятелството вече си било тръгнало

Теми #доверие #изгубеното доверие #лъжа #любов #Планетарни идеи #предателство #приятелство #усещания