Защо Бог се отнася еднакво към праведни и грешни?

Защо Бог се отнася еднакво към всички нас? Едни живеят праведно, а други тънат в грехове – Има ли справедливост?  Скъпи читателю, в тази публикация може би ще попаднеш  на противоречиви съждения, а може би ще си отговориш сам на въпроси, които години наред са чакали смирено своите отговори.

Защо Бог не награждава праведните и не наказва грешниците?

“Няма праведен ни един; Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един”. “Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят”. “Аспидова отрова има под устните им”. „Техните уста са пълни с клевета и горест”. “Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира”, „Пред очите им няма страх от Бога”.” (Римляни 3:10-18).

Защо Бог се отнася еднакво към праведни и грешни?  Много хора си задават този и други подобни въпроси, но рядко намират отговор. Едни  търсят отговор в религиите , други в различни философски учения. Общото между всички е, че чувството им за справедливост е накърнено и пречупено.  Има и хора, които стигат до крайност и се отказват от вярата си в Бог.  За съжаление, често ние виждаме малки парчета от пъзела, но голямата картина ни убягва.

 

По презумпция ние очакваме  за всяко добро дело да бъдем възнаградени и за всяко зло – наказани. Но да си отговорим правилно на горните въпроси, трябва първо за запомним, че на този свят  няма наказание и награди, и душата идва в този свят, за да може успешно да премине през изпитанията в живота, и да постигне близост с Бог.

Според  еврейския  мъдрец  Рамбам, човекът е единственото същество надарено с възможност за свободен избор: “Всеки човек има право на свободен избор: Ако той иска да върви по правилния път и да е праведен – той има способността да го направи. А ако иска да върви по лош път и да бъде злодей – той има способността да направи и това.

Човекът няма аналог в материалния свят по това, че самият човек  с неговото съзнание различава добро от зло и действа в съответствие с волята си и няма нещо, което да го удържи от извършването на добра или лоша постъпка “(Мишнех Тора,” Закони на разкаяние “, 5: 1).

Според философа, свободата за избор, която притежава човек – не е случайна, а част от първоначалния план на Твореца, пожелал да създаде човека напълно свободен. Тоест, човек да има свободата да избере доброто, без да бъде принуждаван.

Ако допуснем, че наградите и наказанията за греховете  се случват в този свят, всички праведници  ще благоденстват, а всички злодеи – ще страдат и ще се мъчат.  Всяко добро дело ще бъде възнаградено и всеки недостоен акт – незабавно наказан.

Ще бъде ли възможно в този случай да се каже, че хората ще имат право на свободен избор при спазването на заповедите и отказването от греха? Или свободата в този избор, няма да е повече от нормалното решение на възрастен човек, да не скача от скала или да си мушка пръста в контакта? Теоретично, разбира се, тези действия са възможни, но кой със здрав разум ще го направи?

С други думи, Рамбам  е считал, че ако Всевишния е искал спазването на заповедите наистина да е в резултат на свободен избор, не по принуда, той е трябвало да създаде един свят, такъв какъвто е, съществуващ в съответствие с естествения ред, в който няма очевидна връзка между правда и благосъстояние, просперитет и спазването на заповедите. И в който Бог е скрит, тъй като, ако Бог, се разкрие на всички , кой би посмял да върши зло?

Но да се върнем пак на основния въпрос: Защо праведните страдат, а грешниците благоденстват?

В Тората пише: “Тези, които имат повече заслуги, отколкото грехове  им се дават страдания в този свят  за дребните грехове, които са извършили, за да може в бъдещият свят  да получат пълна награда. А тези които имат повече грехове, отколкото заслуги  им се дава награда в този свят  за добрите дела, за да се изиска от тях в бъдещият свят.”

Разбира се  има много различни мнения, но основното което се откроява е, че в този свят праведниците  страдат  за малкото грехове, които имат, за да се изчистят напълно, а на грешниците  им се дава покой и благосъстояние за малкото добри дела, които са извършили, така че да загубят дяла си в бъдещия свят. В своята безкрайна справедливост,  Бог  плаща на грешниците  в този живот и за най-малкото свършено добро многократно, за да не могат  да имат претенции за Бъдещият свят, а праведниците изчиства, чрез страдания  още тук в този живот, за да могат директно да влязат в Рая.

Колкото един човек е по-близо до Създателя, толкова е по праведен и обратно, колкото по далече е от Създателя, толкова по-голям грешник е. Ние всички сме деца на Бог и той ни обича еднакво, но когато даден  човек забрави за Бог и се обърне към материалното и Бог, затваря очите си за него. Несъмнено този човек  ще може да достигне много в света, ще има власт, пари и всякакви земни удоволствия, Твореца  е добър и няма да му пречи в нищо, възможностите  пред  него  ще са открити широко, но вратата към вечния живот  ще бъде затворена.

Колкото до праведниците, Бог  подлага на най-големи изпитания най-близките до него. Мъдреците  казват, че тези които сгрешат и веднага получат удар са големи души или имат заслуги. Често Господ  изпраща определени изпитания  на хора отклонили се от пътя, за да се обърнат към него и да изпълняват заповедите.  Завърнали се  по този начин наградата им, ще бъде увеличена многократно.

Безспорно е, че светът се е превърнал в арена на насилие, дори плашещ на моменти. И много от нас биха искали да живеят в съвсем различен свят, в който  доброто винаги побеждава злото, праведните триумфират, а злодеите биват наказвани. Въпреки това, за живота в такъв свят, човечеството ще трябва да плати със свободата си и не би се реализирала съвършената еволюция, която Бог е предопределил за нас.

Снимка: картина от Peter Nicolai Arbo (1831–1892), Dagr (1874)

Използвани референции: astrostar.eu

АМУЛЕТ ЛУНАТА СОНАТА – Лунен камък Шри Ланка