Езотерика

ЖЛЕЗАТА НА ДУХА СЕ СИНТЕЗИРА ОТ ЕПИФИЗАТА

ЖЛЕЗАТА НА ДУХА СЕ СИНТЕЗИРА ОТ ЕПИФИЗАТА

Жлезата на духа…Миниатюрен орган, разположен в средата на мозъка, метафизичният източник на вътрешната светлина, описана от мистиците. И в западните, и в източните мистични традиции има предостатъчно описания на ослепително ярка бяла светлина, съпровождаща пълното разгръщане на духа.

Епифизната жлеза при човека

 

 

 

„Просветлението” обикновено е резултат от преминаването на съзнанието през различните равнища на духовното. Всички мистични учения описват този процес и етапите му. Например в юдаизма съзнанието се движи през сефиротите, т.е. кабалистичните центрове на духовното развитие, най-висшият от които е кетер – короната. В традицията на Аюрведа тези центрове се наричат чакри и различни преживявания също бележат движението на енергията през тях. И в Аюрведа висшата чакра е короната, или хилядолистният лотос. И според двете учения мястото на тази сефира или чакра – короната, е в средата на черепа, като анатомично съответства на епифизната жлеза при човека.

За пръв път срещаме текст за самата епифиза в трудовете на Херофил, гръцки лечител от 3-ти век пр.н.е. – епохата на Александър Велики. Научното й наименование е латинската дума pineus, свързана с pinus – бор. Така е, защото този орган има формата на шишарка. Не е по-голям от нокътя на кутрето ви. Била анатомичен куриоз в продължение на две хилядолетия. На Запад никой нямал представа какви са нейните функции.

Интересът към нея нараснал, след като привлякла вниманието на Рене Декарт. Френският философ и математик от 17-ти век, известен с постулата си „Мисля, следователно съществувам”, търсел източника на мислите. Самонаблюдението показвало, че е възможно да има в ума си само по една мисъл в даден момент. Но от коя част на мозъка се появявали тези отделни мисли? Декарт предположил, че епифизата, като единствен орган в мозъка, който не е удвоен/ епифизата е особена и с факта, че е единствена в мозъка.

Другите му области са по двойки – лява и дясна/, поражда мислите. Той смятал, че мисленето или човешкото въображение по природата си е духовно явление, което ни принадлежи, поради нашата божествена същност. Иначе казано, нашите мисли са израз и доказателство за съществуването на нашите души. Декарт е бил убеден, че епифизата има важна роля в изразяването на душата. Разглеждал я като „седалище на душата”, посредник между духовното и материалното.

Колко се е доближил до истината? Какво знаем днес за биологията на епифизната жлеза? Можем ли да намерим връзка между нея и същността на духа?

Всъщност епифизата при човека не е част от неговия мозък. По-скоро се развива от специализирани тъкани от небцето на зародиша. След това се премества към средата на мозъка…Мен лично доста ме заинтригува фактът, че човешката епифиза се открива в развиващия се зародиш седем седмици /49 дни/ след зачатието. Любопитно е, че това е почти точният момент, когато за пръв път се различават ясно и признаците на мъжкия или женския пол. Преди него полът на зародиша е неопределен и неустановим. Значи епифизата и най-важната диференциация при човека – половата, се появяват по едно и също време.

Според тибетската „Книга на мъртвите” минават 49 дни, преди душата на наскоро починал човек да се „превъплъти”. С други думи, минават седем седмици от момента на смъртта на един човек до „прераждането” на жизнената сила в нейното следващо тяло. Следователно 49 дни са необходими и за прераждането на душата, и за появата на епифизата, и за половата диференциация при човека. Вероятно тази жлеза действа като антена или като гръмоотвод, привличащ душата.

Преди преломния 49-ти ден плодът е може би само материално, а не материално-духовно същество. Имаме ли основания да смятаме, че след седем седмици зародишът е отделна, надарена с разум, значи и с дух, цялост?…Трудно е да въведеш идеята за „дух” във всяка научна дискусия. По-трудно е обаче да не го направиш, когато изучаваните явления просто го налагат…Нарекохме епифизата „жлеза на духа.” Следва да се запитаме каква е биологичната основа на духовните преживявания? Или коя е „молекулата на духа”?

Нарича се ДМТ /диметилтриптамин или N,N-диметилтриптамин, ако трябва да сме точни/. Синтезира се от епифизата и е най-простото от триптаминовите психеделични, ендогенни /ендогенно за човека е всяко вещество, произвеждано от собствения му организъм/вещества, влияещи на рецепторите за серотонин, които от своя страна повлияват настроението, възприятията и мисленето. ДМТ е налице в тялото на всеки човек и се среща често в растителното и животинското царство. Той е част от нормалното устройство на хората, както и на други бозайници, морски животни, треви, жаби, гъби и плесени, цветя и корени. Вече е по-лесно да се изтъкне къде не се среща ДМТ.

Тази духовна молекула дава на съзнанието ни достъп до изумителни и неочаквани видения, мисли и чувства. Тя отваря широко вратата към светове отвъд пределите на нашето въображение. Може би истинската висша функция на ДМТ е „контактът през булото”, а не постигането на мистичното изживяване. Може би той променя съзнанието ни така, че да виждаме обитателите на другите плоскости на битието. ДМТ дава повтарящ се, постоянен и надежден достъп до другите „канали”. Различните плоскости на битието си съществуват непрекъснато.

Всъщност са съвсем наблизо и предават постоянно! Но ние не ги възприемаме, понеже не сме устроени така – нашата структура ни поддържа включени към канала на „нормалното”. /Физиците-теоретици предполагат съществуването на отделни вселени, опирайки се на явлението „интерференция”. ДМТ може би позволява на нашия мозък –приемник да усети тези вселени/. Еуфорията, която ДМТ предизвиква, се дължи отчасти на мощния приток на бета-ендорфин в мозъка, а той е подобен на морфина. Освен това силно повишава концентрациите на мозъчните хормони вазопресин и пролактин, за които се смята, че играят важна роля в чувствата на привързаност, близост и симпатия.

Някои автори предполагат, че езикът се е развил от психеделично усиленото асоциативно възприемане на първите звуци. Други смятат, че психеделичните състояния са станали основа за най-ранните религиозни представи.

Защо организмът ни синтезира ДМТ?

Мозъкът е извънредно чувствителен орган, твърде податлив на токсини и неравновесие в обмяната на веществата. Един почти непробиваем щит – кръвно-мозъчната бариера, не допуска нежелани активни частици да минават от кръвта през стените на капилярите в мозъчните тъкани. Тази защита се отнася дори за сложните въглехидрати и мазнини, които другите тъкани използват като източници на енергия.

Вместо тях мозъкът употребява само най-чистото гориво – проста захар, глюкоза. Само че някои молекули са привилегировани с усилен превоз през кръвно-мозъчната бариера. Мозъкът привлича конкретни химически съединения на своята строго охранявана територия. Например допуска аминокиселини, необходими за поддържане на белтъчините в тъканите му.

Преди трийсетина години японски учени установиха, че мозъкът пренася активно и ДМТ през бариерата в своите тъкани. Когато тялото произведе или поеме ДМТ, определени ензими го разлагат за броени секунди. Те се наричат моноаминооксидази/МАО/. Когато и където тази дрога се появи, организмът се грижи тя да бъде изчерпана незабавно. В известен смисъл ДМТ е храна за мозъка и мозъкът се отнася към него както и към глюкозата, своето безценно гориво. Мозъкът скоростно пренася през защитната си система ДМТ и със същата скорост го разлага. Създава се впечатлението, че ДМТ е необходим за нормалното функциониране на мозъка. Едва когато концентрациите му станат прекалено високи, започват нашите необикновени преживявания.

Какво прави ДМТ в телата ни? Защо го произвеждаме?…Защото е „молекулата на духа”.

Най-общата хипотеза гласи, че епифизата отделя психеделични количества ДМТ при по-необикновени събития в живота ни. Когато индивидуалната жизнена сила прониква в зародиша-моментът, в който наистина се превръща в човек, тя минава през епифизата и отключва първичен прилив на ДМТ. По-късно, по време на раждането, епифизата отделя още ДМТ. При смъртта жизнената сила напуска тялото през епифизата и освобождава последния приток от тази психеделична молекула на духа. Разлагащата се тъкан на епифизата въздейства върху остатъчното съзнание след смъртта.

Може би тя продължава да отделя ДМТ в продължение на часове и въздейства върху мъждукащото остатъчно съзнание. И макар че енцефалограмите не отчитат вълни в „мъртвия” мозък, кой знае какво е вътрешното психическо състояние през това време.Тоест – може да се каже, че при настъпването на смъртта епифизата е най-дейният орган в тялото. Последиците от този взрив на ДМТ за съзнанието в умиращия мозък е отдръпването на завесите, скриващи дотогава онова, което тибетските будисти наричат „бардо”- състоянията между този живот и следващия. Тялото става напълно безжизнено, а съзнанието се освобождава от него и съществува като поле сред множеството полета на околните неща. Тогава молекулата на духа вече е изчерпала своята полезност като водач към тези светове. Пренесла ни е на другия бряг и зависим само от себе си.

През следващите дни напрягаме своята воля или желание, за да преобразуваме уникалния отпечатък на живота си, натрупания опит, спомени, навици, склонности и чувства от завършилия живот. Щом приключи това съзнателно премисляне на личната история, то води към сливане на полетата с околните. Сякаш е звъннала камбана – отначало звукът е силен, постепенно се слива със звуковия фон и накрая затихва. А каквото е останало, се слива със следващата материална форма на живот – най-подходящата да бъде продължено онова, което не е стигнало до завършек в предишния живот.

При хората тези неизчерпани склонности и незавършени дела могат да навлязат в зародиша едва когато той е готов. Подготовката може би обхваща 49 дни и може би се проявява в оформянето на епифизата, способна да синтезира ДМТ. Вероятно тази жлеза действа като антена или гръмоотвод, привличащ душата. А половата диференциация на мъжки или женски индивид, случваща се в сщия момент, дава биологичната рамка, в която жизнената сила вече може да се осъществи. Всички духовни учения предлагат твърде психеделични по характера си описания на преобразяващите личността състояния, които са цел на тези духовни практики.

“Не можеш да умреш. Не можеш да се махнеш. Не можеш нито да добавиш, нито да отнемеш. Неспирният поток е безсмъртие. Идеята “аз съм” се върти в кръговрат.няма пустота. Всичко е запълнено. Убедена съм в това.” – д-р Рик Страсман

Ослепителна бяла светлина, срещи с ангелски и демонски създания, екстаз, излизане извън времето, небесни звуци, чувство за смърт и прераждане, връзка с могъщо и любящо присъствие – тези преживявания са общи за всички вярвания. Медитацията или молитвата също могат да предизвикат силно изменени състояния на съзнанието. Синтезът на ДМТ би могъл да е в основата на тези мистични или духовни преживявания.

Как би могла медитацията да причини отделяне на ДМТ от епифизата?

Няколко направления в медитацията постигат особено фино настройване на вниманието и съзнанието,например чрез пълно съсредоточаване в дишането. Измерена с електроенцефалограма, мозъчната активност отразява тази синхронизация. При множество изследвания е потвърдено, че опитни в медитацията хора пораждат в себе си мозъчни вълни, които са по-бавни и по-добре организирани от типичните за всекидневното съзнание. Колкото „по-дълбока” е медитацията, толкова по-бавни и силни са вълните. Други направления допълват тези похвати с напеви, чиито думи от древни езици, вероятно притежаващи уникални духовни свойства, могат да постигнат забележителни психични въздействия.

Практиката на визуализация, при която човек изгражда все по-сложни и динамични мислени образи, също може да доведе до блажени и възвишени състояния на съзнанието. В тези условия преживяването има динамично, но устойчиво качество, подобно на неподвижна вълна в река. Наглед вълната изобщо не помръдва, а водата се носи навсякъде около нея. Вълните създават присъщ единствено на тях звук или тон. Такива вълнови явления, пораждайки звук или тон, свързан с честотата им, създават разсеяни полета на въздействие с голям обхват. Обектите, попаднали в полетата, вибрират на същата честота – явлението се нарича резонанс. Пример за силното въздействие на резонанса е чупенето на стъкло от не особено мощен, но с определена височина звук. Стъклото резонира на същата честота като звука в околната среда. В особената структура на стъклото възникват твърде големи напрежения и то се пръска.

По подобен начин медитативните похвати, използващи звуци, гледки или свойства на психиката, могат да генерират вълни, чиито полета предизвикват резонанс в мозъка. С хилядолетията чрез проби и грешки хората са открили, че някои „свещени” думи, образи и умствени упражнения оказват точно желаното въздействие. Може би резултатите се дължат на особените полета, генерирани в мозъка. Чувстваме как съзнанието и тялото ни резонират с тези духовни упражнения.

Разбира се, епифизата също трепти на тези честоти. В епифизата може би се появява процес на резонанс както при пръскащото се стъкло, макар че изобщо не е толкова разрушителен. Жлезата започва да „вибрира”на честоти, които отслабват многобройните бариери пред образуването на ДМТ: клетъчния щит, съдържанието на ензими и количествата анти-ДМТ. Крайният резултат е психеделичен приток от молекулата на духа в епифизата, който причинява субективните състояния на мистично осъзнаване…

Из”Молекулата на духа”, д-р Рик Страсман

Публикацията достига до вас благодарение на Satya

Теми #дмт #езотерика #епифизата #жлезата на духа #молекулата на духа