ЖИВОТЪТ Е ПАРАД

Животът е парад. Може да вървим по главната улица под звуците на оркестъра и в един момент да осъзнаем, че минаваме покрай това, което търсим. Какво да правим? Да спрем и да напуснем парада? Да продължим да вървим напред без съжаление? Да се чувстваме зле затова, че всичко, което сме искали, е на погрешната страна на улицата? Минало е! Забрави го и продължи напред!

ПАРАД НА ЖИВОТА

Понякога нашият парад не е много хубав и тълпата не се интересува от нас. Ако влачим със себе си всичко, покрай което сме минавали в живота си, ще съсипем настоящето си. Няма бъдеще за човек, който живее в миналото.

Ние сме това, което вярваме че сме. Когато сме израснали с негативни послания, насаждащи в нас убеждението, че сме неспособни, неграмотни и непохватни личности, които ще се провалят във всичко, с което се заемат,ще ни бъде доста трудно да се отървем от тази представа за нас самите. Пък и тя е доста удобна, защото ни освобождава от задължението да постигнем нещо. Можем просто да се оправдаваме с фрази като “Такъв ми е характерът” или “О, не, вината не е моя.”

Можеш да обвиняваш гените си, родителите си, лошото образование, бедността или милиони други неща за това, че животът ти е такъв, какъвто е. Или можеш да се отърсиш от миналото си и да заявиш твърдо, че ти си божествено създание с огромен потенциал. Помисли си за всички хора по света, които са направили точно това. Те са преодолели проблемите си и са избрали да следват мечтите си. Някои дори са рискували живота си, за да полетят в Космоса, да катерят планини или да стигнат до полюсите. Помисли си за всички свои преживявания, които си затворил вътре в себе си.

Винаги мисли за това като за затваряне на капака – както когато опаковаш багажа си в куфар и затваряш, а после и заключваш капака му. Понякога правим така и с живота си и пътуваме по житейския си път с всичко пакетирано и затворено дълбоко вътре в самите нас. Така убиваме красотата на самото пътуване.

Научете се да отваряте капака и да пускате навън нещата, които преживявате вътре в себе си. Нека сърцето ви да живее в сандък със съкровище, а не в куфар с преоценени вещи. Да, може би ще има неща, вещи и събития, които ще ви наранят. Но вече знаете, че не можете да излекувате нещо, ако го погребете дълбоко в себе си. Така то само ще се заравя все по-надълбоко и от тази рана ще ви боли все по-силно.

Когато научава, че е болен от рак, прочутият писател Габриел Гарсия Маркес написва прощалното си писмо към своите близки и читатели по целия свят. Нобеловият лауреат пише следното: “Ще напиша цялата си омраза върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето… И как ще се насладя на голям шоколадов сладолед! Научих, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че истинското щастие е в това как стигаш до него”.

Сега се погледни в огледалото. Това, което виждаш отразено там, е съвършено произведение на изкуството, уникално и неповторимо. Сега заяви високо и ясно всичко, което искаш да постигнеш. Днес е време да тръгнеш на път. Но го направи с леко сърце. Имаш пълната екипировка! Сподели някоя стара болка с приятел. Отвори куфара си с тайни и го превърни в сандък със съкровища. Ще видиш колко по-лесно ще стане пътуването ти. Открий твореца в себе си и заяви пред всички и най-вече пред себе си, че си способен да извършиш неща, каквито никога не си вярвал, че е възможно да постигнеш.

Не се страхувайте! Животът е толкова прекрасен, колкото сами пожелаете да бъде!

Автор: Д-р Бърни Сийгъл (“Балсам за душата”)

АМУЛЕТ ПРИЛИВНА ВЪЛНА – Океански яспис