Анализирай с Красимир Куртев

Желанието е нашия първороден грях

Желанието е нашия  първороден грях

 

Желанието е нашия първороден грях, описан във всички свети книги. Желанието от творения да станем творци е описано макар и метафорично в Библията. Посягането към дървото на познанието от страна на Ева и желанието на Адам да приеме греховният плод. В един от кораничните хадиси желанието е описано също като първороден грях. Когато са вливали в първият човек дух в тялото му, той посяга към плодът когато Духът е стигнал едва до неговият кръст. Това желание води до рухване на първото човешко копие.

Желанието е първороден грях – Кабала

В Кабалата са описани основните желания, които са ни смъкнали извън петте висши свята. Първите три са желанието за секс (размножаване), храна и подслон. След като придобиваме тези три желания се поражда друго желание – Пари, това ни желание ни отвежда до петата степен – Власт.

Желанието може да ни изправи и пред дилемата , дали да осъдим себе си – чувството за вина. Сал Ракели пише:

Съществува едно широко разпространено религиозно вярване, че желанието трябва да бъде премахнато. Да, наистина има едно състояние на отсъствие на желания, което води до притихване на ума, безвремие и по-висша съзнателност. Това е едно силно екстатично състояние, но то не може да бъде постигнато насила с опити да се надмогне желанието.

Да се гледа на желанието като на по-малко желателно от отсъствието на желания е равнозначно на попадането в един много болезнен капан. Подобно на всичко друго в живота, желанията трябва да бъдат обичани и приемани, за да може да се учите от тях. Желанията не са лоши. Те са необходима част от еволюцията. Когато желанията биват потискани, те се превръщат в страстни, неутолими желания, които са деструктивни.

В основата си буквално всички страстни желания представляват сублимирани желания. Обикновено страстното желание е просто маска за прикриването на истинското желание, както в случая с копнежа за сладко, в основата на който е желанието за любов.

Желанието може да се разглежда като средството, което волята използва, за да помоли за онова, което тя иска. Освен ако вече не сте високо еволюирали, ще ви бъде много трудно просто да повелите съществуването на нещо, ако преди това не сте имали желание за него.

Волята използва желанието, за да ни пришпорва към действие – ако желанието е достатъчно силно, действието ще последва по-бързо. Когато всички нива на нашето същество са балансирани, желанията ще бъдат нормални и здравословни. Единствено когато не сме в хармония, желанията стават деструктивни. Деструктивните желания винаги показват, че има някаква част от нас, която не приемаме.

Самоубийството, например, е едно съществуващо на много нива заболяване, което обхваща волята, ума и тялото. Когато желанието се потиска, волята изпада в чувство на безсилие, тъй като умът игнорира средството за комуникация на волята.

В крайна сметка тя се предава и губи воля за живот. Ако това се прави съзнателно, човекът може да се опита да отнеме собствения си живот. Ако се прави подсъзнателно, човекът може да преживее фатален инцидент или да се зарази от смъртоносна болест.

Желанието се потиска най-вече поради обременяване от страна на обществото и родителите. Ако винаги сте искали, например, да бъдете художник, но вашите родители са ви разубедили, тъй като не са вярвали, че бихте могли да си изкарвате прехраната с това, и вместо това сте станали лекар, възможно е да сте изгубили част от волята си за живот, като сте се отрекли от своите артистични желания.

Желание – Осъждане – Вина

Осъждането е дейност на егото, която, когато й се позволи да превземе съзнанието, заменя способността на висшия ум за различаване. Осъждането винаги се основава на минал опит. Проблемът при осъждането е, че то поддържа отделеността, тъй като онзи, който съди, разделя и държи отделено онова, което осъжда като лошо, неправилно, недостойно или неприемливо. Осъдените емоции обикновено биват отречени и потиснати, което поражда още проблеми.

Осъждането на някаква част на аз-а е основната причина, поради която човек не може да напредне по пътя на изцелението и личностното израстване. Когато съдим, ние сме затворили умовете си за нови начини, по които да гледаме на нещата. За да се измъкнем от кръга на страха и от другите капани на егото, ние се нуждаем от свеж подход.

Но когато умовете са ни замъглени от съдене, става невъзможно да се отворим за новото. Осъждането е тясно свързано с вината. Вината възниква тогава, когато чувстваме, че сме били осъдени като недостойни, или когато сме осъдили действията си като лоши и неправилни.

“Живот на предела” Сал Ракели

Кабала Тест – Магии, Демони, Проклятия

Теми #вина #желание #желанието #желанието е нашия първороден грях #осъждане #първороден грях