Анализирай с Красимир Куртев

Егоизъм или Егоцентризъм?

Егоизъм или  Егоцентризъм?

Егоизъм и Егоцентризъм? Разделим ли тези три понятия, нещата стават доста по-елементарни и лесни за анализ и обяснение. Егоизмът е вид поведение на себичност, венецът на самолюбието. Френският философ Клод Адриан Хелвеций дава друго определение – „разумно себелюбие“. В психологически аспект определението Егоизъм е прекомерната любов на индивида към самия себе си. В резултат на тази самовлюбеност, той несъзнателно подчинява всички чужди интереси и желания на собствените си.

Вие, кое избирате, егоизъм или егоцентризъм?

Според някои егоиста е в състояние да промени тази схема на поведение при подходящи обстоятелства. Дайте му приемлив мотив и модел на поведение и той ще върне нивото на егоизма си в общоприетите социални норми. Това, разбира се, не е толкова лесно, колкото звучи, но е възможно. А егоизма в норма е жизнено необходим на всеки от нас. В горния смисъл на думата – бъдете егоисти.

Ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш никой друг. За да можеш да обичаш друг безкористно, трябва първо да си опознал и обикнал себе си. Трябва да си успял да станеш самодостатъчен. Тогава няма да обичаш другия само защото задоволява някакви твои материални или духовни потребности, а защото като цялостна и самодостатъчна личност харесваш и искаш да бъдеш с друга такава личност.
Авторът приключва със сложния въпрос относно егоизма и се фокусира върху действителния проблем. Хората, които в ежедневното общуване наричаме егоисти, всъщност са егоцентрици.

Нека проследим внимателно трактовката:

При егоцентриците нещата стоят по съвсем различен начин. Егоцентризмът е патологична форма на егоизма. При него, здравословния, осигуряващ физиологичното и социално ни оцеляване егоизъм, се превръща в абсолютен егоизъм. Егоцентрикът е човек, който несъзнателно приема себе си, като център на Вселената. По принцип това е нормален етап в развитието на личността докъм 6-7 годишна възраст.

През този период се осъществява постепенна диференциация между Аза и външния свят, която е придружена от Его-центрирано мислене. Детето гледа на хората, предметите и събитията около себе си, единствено от своя гледна точка. Подобно възприемане на света е лесно обяснимо. В това време се полагат основите, върху които ще се изгражда бъдещата личност и поради тази причина мисловния процес е абсолютно консервативен и не само, че не разрешава на детето съществуването на различни гледни точки, но и изобщо не допуска в главата му мисълта за съществуването им.

Тоест, то изобщо няма идея, че е възможно хората около него, да мислят по начин, различен от неговия. До тази възраст детето е център и критерий за света. Например, ако го попитат дали има братче и детето отговори утвърдително, то на въпроса: „А братчето ти има ли братче?” – задължително ще отговори: „Не.”

По подобен начин стоят нещата при егоцентриците. По ред причини, които няма да разглеждам тук, тази инфантилна нагласа се запазва и у тях. Те просто не са способни на „де-центриране” – невъзможно им е да се поставят на мястото, на който и да било друг. Това обикновено води до сериозни и перманентни трусове в личния им живот, поради което в повечето случаи го заместват с активна професионална реализация.

Оттук с голяма степен на вероятност може да се твърди, че по-голямата част от неприлично богатите обитатели на тази планета, заработили парите си сами, са егоцентрици. Което ще рече, че често работохолизма е симптом на егоцентризма. Не си мислете обаче, че това е задължителна черта на тази категория хора или пък, че егоцентризма е характерен само за тях. Напротив, той може да бъде характеристика на хора с всякакъв интелектуален, материален и социален статус. Просто богаташите са интересен пример.

Това обаче не е толкова съществено. Важното в този случай е, че подобно поведение неизменно води до капсулиране на личността и до изолирането и от останалите членове на обществото, като често се явява и основен мотив за самоубийство. Дори и да не доведе до самоубийство, което в интерес на истината не е най-разпространеното явление сред егоцентриците, то бавно, последователно и сигурно унищожава у тях онова, което сме свикнали да наричаме човещина.

Ако живееш така, сякаш другите съществуват само за да обслужват собствените ти нужди е невъзможно да общуваш нормално с тях. Още по-невъзможно е да ги обичаш. Най-много да ги класифицираш като помощен персонал, на който да гледаш благосклонно от висотата на „божествената” си личност: да приемаш присъствието им, когато те слушат и да ги премахваш от живота си, когато си позволят да имат собствено мнение по какъвто и да било въпрос.

Отнасяйки всичко към себе си, за егоцентрика е трудно да открие да открие духовен смисъл в живота си, тъй като мисленето му е материално и прагматично насочено. В този смисъл егоцентризма е препятствие пред разгръщането на духовния потенциал на човека.
Освен личностен, егоцентризма е и сериозен социален проблем. Ще се опитам да обясня защо: съвестта е основния контролен механизъм на личността. Като контролен орган тя работи на принципа на съчетаването на желанията на личността с морала, етиката и социалните норми, които от своя страна са практическа еманация на взаимоотношенията между хората и два от основните за тях елементи: емпатия и уважение.

Тъй като съвестта на егоцентрика сработва само и единствено, когато е накърнен собственият му интерес и личност, логично следствие е, че той няма никакви проблеми с нарушаването на основни социални норми като: кражбата, лъжата и емоционалното и физическо нараняване на другите (запазвайки, разбира се, ненакърнен юридическия си статус).

При това той винаги има логично и рационално обяснение на поведението си, което изгражда в очите на другите, социално приемлива обосновка на социално неприемливите му егоцентрични мотиви. Почти винаги егоцентриците изглеждат на пръв поглед добри, порядъчни и принципни хора. Често, например егоцентриците смятат и твърдят, че това, което правят и начина, по който го правят е техен личностен и социален дълг.

Парадокс е, че егоцентриците много обичат да обвиняват другите в егоизъм. Мнението им обаче е, че егоистите са хора, „които се интересуват повече от себе си, отколкото от тях”.

Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.Сократ

И приключва: „Та така, бъдете егоисти и обичайте себе си, но не бъдете егоцентрици. Глупаво би било да се опитвате да вникнете и да се съобразите с емоциите и чувствата на всички хора около вас, но бихте могли да го правите поне за колегите, приятелите и близките си. Това ще е добре както за вас, така и за тях. Когато казвате нещо или предприемате някакво действие, замислете се как то ще повлияе на хората, които засяга. Не е чак толкова трудно, а и с абсолютна сигурност ще промени живота ви към по-добро. Току-виж ви харесало в този смахнат свят да бъдете повече човеци.“

Дали се лутаме между облаците наречени брегове с лодката на нашето его – Вие, кое избирате, егоизъм или егоцентризъм?

Анализирай това чрез коментар

Лични хороскопи, Руни и Таро отговори

Теми #анализирай това #его #Егоизъм или егоцентризъм #егоцентристи #егоцентрици #красимир куртев #самовлюбеност #самолюмието #себелюбие
You cannot copy content of this page