ДУХОВНОСТ ИЗВЪН МАСКИТЕ

духовност-извън-маските

Духовност извън маските. Фейсбук резонанси, дали говорим и пишем за Духовност и в същото време сме скрити зад маски? Всъщност въртейки обръча на въпросната Духовност ние се давим в собствените си проекции. Дали е така, отговорът се крие в самата публикация…може би.

Колко пъти си позволил на духа да се изяви чрез теб

Напоследък е много модерно да се разисква на тема “духовност” и все повече хора говорят за това. Ако пък си успял да се сдобиеш с такъв етикет, то можеш да се считаш за голям популярен щастливец в ерата на ню-ейджа. Според някои да си духовен, значи да си непременно беден, да не ядеш месо или пък да се подвизаваш в някоя и друга група, където усилено се дискутира участието на рептилиите във властта…

2-духовност-извън-маските

Склонна съм да приема, че духовността се измерва по съвсем друг начин, а именно: колко пъти си позволил на Духа да се изяви чрез теб, колко пъти си избрал да бъдеш добър, наместо лош. Колко пъти си успял да се удържиш да не “прободеш” някой, който преди това жестоко те е наранил. Аз лично се сещам за един такъв случай, когато едвам се удържах да не залепя ужасяващ душевен шамар на мой близък. Знаех, че много ще го заболи точно сега, когато се чувства най-слаб, знаех, че си го заслужава, а и всички други покрай мен споделяха мнението ми. Едвам се сдържах.

Луната ми е в Скорпион и понякога жилото ми може да бъде доста болезнено. За момент обаче през главата ми прелетя мисъл, която ме отклони от намерението ми: какво право имам аз да наранявам божиите чеда и коя съм аз, за да решавам доколко те го заслужават, или не? Може би моето ограничено съзнание не ми позволява да видя скритите механизми, поради които се случват определени неща на определени хора. Имам ли изобщо правото да сторя това, щом нямам идея за цялостната картина на битието? С огромно усилие на волята успях да се въздържа и да потуша “справедливия” си гняв.

Почувствах как напрежението в гърлото ми спадна и остана само една емоция – на облекчение. /Голяма сила е смирението! Неслучайно се казва в Писанието, че гневът е най-големият грях, довел Каин до братоубийство. Всъщност всички божи заповеди имат за цел да ни предпазват от самите нас в повечето случаи и спазвайки ги, ние не вършим добрина на Бог, а на себе си./ ….Та успях да се въздържа и не нараних своя ближен. Същият този човек само след няколко дни ме измъкна от много трудна ситуация без изход, която не знам как би завършила, ако не беше той.

Исках да кажа, че можем да се наречем духовни , когато позволяваме божествените качества в нас да вземат превес. Склонна съм да вярвам, че наистина, когато човек общува с ангелски същности /аз лично съм убедена в съществуването им/, в аурата му остава завинаги по една светла точка. Това означава, че ако човек редовно отправя своите молитви, мисли и воля в тази посока, то ще дойде ден, когато аурата му ще се превърне в огромно светещо кълбо. И той ще може с чиста съвест да се нарече “духовен”.

Може би на някои моите размисли ще прозвучат отвлечено и наивно, но поне се надявам да не ги окачествите като откровено налудни – все пак сте отбрана аудитория.

Автор: Satya

Светът има нужда от свидетеля на истинската духовност, истинската святост, без примес от лицемерие. © 1990 World Challenge

Как може вината да танцува в цялата Духовност?

Забрави греха, забрави светостта – и двете са глупави.

Двете заедно са съсипали всички радости на човечеството.

Грешният се чувства виновен, оттам и радостта му е погубена.

Как можеш да се наслаждаваш на живота, ако непрекъснато се чувстваш виновен, ако все ходиш на църква, за да изповядваш, че си направил тази и онази грешка?

Грешка след грешка след грешка… изглежда целият ти живот е изграден само от грехове. Как можеш да живееш с радост?

Става невъзможно да изпитваш удоволствие от живота.

Ставаш тежък, натоварен. Вината затиска гърдите ти като камък, смазва те, не ти позволява да танцуваш.

Как можеш да танцуваш? Как може вината да танцува?

Как може вината да пее? Как може вината да обича? Как може вината да живее? И така онзи, който мисли, че прави нещо грешно, е виновен, обременен, мъртъв преди смъртта, вече е погребан.

Автор: Asen Hadjiev

Духът – Горе и долу, това е едно цяло

Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за Духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за Духа и материята.

 

В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че Духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието. Духът и материята – това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята – това са спещи духове. Но каквото и да е отношението между Духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята – това е обективната, външната страна на Битието; а Духът – това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят Духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже, както казах, те са две страни на единната Реалност. (7, с. 143)

 

Горе и долу – това е едно цяло. Божественият свят, ангелският свят, физическият свят и всички други светове съставят едно цяло, един Божествен свят. Всеки един от нас е поставен, има специално място. Той трябва да функционира там. Ако ние функционираме правилно, тогава този Божествен организъм ще гледа да се справи по някакъв начин с нас. (23, с. 13)

Всичко, каквото става на Небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на Небето. Това е Реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете. (146, с. 227)

Пътер Дънов

Фалшива духовност by David Wilkerson

„Безкомпромисната позиция на Господ срещу тези „вярващи” ми отвори очите за онова, което се случва днес в църквата. Същото се случва и в тези последни дни- фалшива вяра. Това е довело до влизането в църквата на фалшива духовност, която е със сатанински произход. Евангелието е размито толкова много, че дори демони биха могли да се числят към някои църкви. Биха могли да викат „амин” на голяма част от проповедта. Яков написа: „Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш – и демоните вярват и треперят.” (Яков 2:19).“