Анализирай с Красимир Куртев

ДИСЕКЦИЯ НА ДУШАТА

ДИСЕКЦИЯ НА ДУШАТА

Дисекция на душата в няколко реда. И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните.

Тя – Душата

О, да разбира се, че докато е жива душата ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства. Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение? Да, най-добре е наистина с нещастна любов.

Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко. Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането – защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?!

Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите – дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено. Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката.

И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот. Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си.

Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред. Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.

Анализираме, но анатомията на душата ни убягва! И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата… И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС! Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си. Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия.

И не се безпокойте – опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, наблюдавайте… Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи – за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете.

В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания! А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки. Животът ви чака, за да експериментира с вас -Не го разочаровайте!

“Ако искаш можеш да помогнеш, ако искаш можеш да попречиш. Ако искаш можеш да обичаш, ако искаш можеш да нараниш. Ако искаш можеш да си съпричастен, но можеш да останеш и безразличен. В крайна сметка всичко зависи от това, какво наистина искаш. И да понесеш отговорността за това, което избереш.”

“Душата ми-Цяла Вселена”

В тази публикация са включени подбрани статуси от социалната мрежа Фейсбук

Теми #анатомия на душата #дисекция #душата #жива дисекция #надежда и душа #реакция на душата #фейсбук