Езотерика

Дисекция на душата без скалпел

Дисекция на душата без скалпел

Дисекция на душата без скалпел . И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните.

Дисекция на душата – Фейсбук резонанси

Разбира се, че докато душата е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.

Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?

Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко.

Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането – защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите – дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено.

Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот.

Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред. Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите. Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!

И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата… И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!

Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.

Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия. И не се безпокойте – опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, наблюдавайте…

Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи – за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете. В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!

А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.

Животът ви чака, за да експериментира с вас -Не го разочаровайте!

“Ако искаш можеш да помогнеш, ако искаш можеш да попречиш. Ако искаш можеш да обичаш, ако искаш можеш да нараниш. Ако искаш можеш да си съпричастен, но можеш да останеш и безразличен. В крайна сметка всичко зависи от това, какво наистина искаш. И да понесеш отговорността за това, което избереш.”

“Душата ми-Цяла Вселена”

В тази публикация са включени подбрани статуси от социалната мрежа Фейсбук

Теми #анатомия на душата #жива дисекция #надеждата и душата #реакцията на душата
You cannot copy content of this page