ДЕМОНИ И ЧАКРИ

Демони и чакри

Демони и чакри. Освен баланс и хармонично преминаване на Кундалини чакрите имат и друга „демонична“ дейност – Предупреждаване. Така наречените чакра демони са диаметрално противоположни на основните предназначения на самите чакри. Тези демони предупреждават. И все пак нека да вникнем заедно в една доста интересна статия. Надявам се тя да бъде тема за размисъл.

 

Чакрите и техните демони

 

 

„Всяка от чакрите има и това, което аз наричам специфичен демон. Той влияе на правилното функциониране на чакрата и подкопава идентичността ѝ. Използвам думата „демон” не за да обознача някакъв вид зло същество, а като начин да назова противоположната сила, която изглежда е в противовес на естествената активност на чакрата. Причината да употребя думата „изглежда” е, че демоните се появяват, за да ни научат на нещо. Резултатът от действието на противоположната сила обикновено е засилване на това, на което се противопоставя. Присъствието на демона пречи на чакрата да си върши работата, но това предизвикателство ни принуждава да сме по-съзнателни за тази работа, така че евентуално да я вършим по-добре.

 

Когато не сме съзнателни за тях, демоните задържат нашето развитие. Те фиксират енергията ни на определено ниво на чакрата като блокират нашите действия и проявления, както и намирането на решение. Ако осъзнаем демона и анализираме причините да бъде тук, ние достигаме до едно по-дълбоко разбиране за самите себе си. Да признаем, че ни е страх например, ни помага да се изправим лице в лице срещу този страх, да разберем неговия произход, което евентуално би ни направило по-уверени. Да осъзнаем тъгата прави възможно излекуването и на сърцето ни става по-леко и ведро.“

Енодия Джудит, „Източно тяло, западен ум“

ПЪРВА ЧАКРА – ДЕМОН: Страх

Когато съществуването ни е застрашено, ние се страхуваме. Страхът повишава нашата осъзнатост и предизвиква прилив на естествени химикали в тялото (като адреналин например), за да го енергизира и подготви за действие. Страхът насочва вниманието ни към „тук и сега”, но го концентрира навън и нагоре към чакрите на възприятие и ментална активност. Ние ставаме много бдителни, неспокойни, тревожни. Не можем да се укротим или да намерим покой. Като че ли всеки момент ще излезем от кожата си.

Въпреки, че страхът е демонът на първа чакра, той е един свещен враг, чието присъствие ни учи на много неща. Страхът присъства като съюзник на самосъхранението, учейки ни колко важни сме самите ние и че имаме нужда да се погрижим за себе си. Само когато осъзнаем този демон като наш съюзник, ще можем наистина да го победим.

Ърнест Хоулмс, който е основоположник на науката за философията на ума, описва двете качества – страх и вяра – като подобни. Страхът е вярване, че нещо ужасно може да се случи, докато вярата е вярване, че нещо добро ще се случи. Въпреки, че резултатите са различни, причините са едни и същи – и двете са вярвания, които ръководят поведението ни и влияят на начина, по който се чувстваме. Ако можем да заменим неразумния страх с разумна вяра, то тогава имаме естествен антидот за демона на нашата първа чакра.

ВТОРА ЧАКРА – ДЕМОН: Вина

Вината значително съкращава свободния поток на движение като премахва удоволствието от него. Ако се чувствам виновен за това, което правя, аз не му се наслаждавам напълно. Не мога да усетя изцяло преживяването понеже една част от мен е скована, ограничаваща или се опитва да контролира действията ми.

Вината поляризира личността. Тя противопоставя светлината на мрака, доброто на лошото. Днес ние сме прекрасни, на другия ден ужасни само защото сме направили нещо. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-тъмна е сянката. Колкото вината е по-голяма, толкова повече се опитваме да се дистанцираме чрез безупречно поведение. Безупречното поведение засилва движението на естествения енергиен поток от долните чакри нагоре и има свойството да поляризира ума и тялото. Поляризираната личност се характеризира с „или-или” тип мислене. Без многообразието на дъгата ние сме заключени между избори в черно и бяло.

Разбира се има здравословен аспект на вината: тя е чувство, позволяващо ни да анализираме поведението си преди, по време на или след действията ни. Когато не е изкривена, вината ни посочва къде са границите и къде трябва да променим нещо. В ролята си на обратна връзка вината не е демон, а водач. Само когато вината стане прекомерна, навик, субективизирана и вредна, тя влияе на свободния поток на движението и пълното чувствено усещане на живота, които са толкова необходими на втора чакра. Вината е учител, когато ни води, но е демон, когато се привържем към нея.

ТРЕТА ЧАКРА – ДЕМОН: Срам

Срамът е обратнопопорционален на личната сила – колкото повече се срамуваме, толкова по-малко силни се чувстваме и толкова по-трудно е за егото да се формира. Срамът блокира освобождаващия енергиен поток и пречи на енергията, издигаща се от долните чакри, да се преобразува в ефективно действие. Ние се срамуваме от себе си и се противопоставяме на първичните си инстинкти, които в такъв случай трябва да се контролират от ума. В резултат на това личностите, привързани към срама, се чувстват като в капан и могат да изградят поведение на принудително повторение и пристрастеност.

Когато възходящият освобождаващ поток се блокира в трета чакра, тогава се засилва низходящият проявяващ поток на съзнанието. Тогава умът управлява, обвързвайки биологичната енергия с контролирани модели, създавайки понятието „привързан към срама”. Хората, привързани към срама, отдават по-голямо значение на мислите си отколкото на инстинктите си, особено на вътрешните гласове, които постоянно им казват колко лишени от стойност и нисши са те. Спонтанността е ограничена от вътрешен критичен анализ, който идентифицира и обезсилва волята.

ЧЕТВЪРТА ЧАКРА – ДЕМОН: Скръб

Тъй като естествените инстинкти не могат да бъдат напълно подтиснати, те периодично избухват в тъмни форми, които само засилват чувството на срам и неадекватност. Когато се държим лошо, губим самообладание, проваляме се или имаме пропуски в бдителния контрол над себе си, ние се засрамваме все повече. Например човек на диета или употребяващ определени вещества, който често гуляе и прекалява или предприемач, който саботира работата и успеха чрез отлагане и пасивно-агресивно поведение. Блокажът на волята не позволява низходящият ток да влезе във втора чакра с нейната ориентация към удоволствието, така че тези дейности рядко им носят истинско удоволствие. Наказанието за срама е страданието, а нуждата да се повторят злощастието и провала ни държи в едно много нещастно, фалшиво състояние на баланс.

Демонът на скръбта тежи на сърдечната чакра като камък. Когато сърцето ни е натежало от мъка, е трудно да го отворим, дори ни е трудно да дишаме. Когато отричаме скръбта ние не усещаме чувствата си и нашата жизненост. Ставаме твърди и студени, сурови и дистанцирани. Можем да се чувстваме мъртви отвътре. Когато скръбта се осъзнае и изрази, намираме живия ключ за отваряне на сърцето. Проливаме сълзи, казваме истината и на сърцето му олеква. Дишането става по-дълбоко. Появява се чувство за повече свобода, което осигурява повече пространство за нашия дух. Надеждата се възражда. Справянето с нашата собствена скръб ни води до състрадание към другите.

Когато се влюбим, ние се лишаваме от защитите си. Отваряме се за другия и за света. Разширяваме съзнанието си и растем. Когато сме наранени в любовта, тогава са наранени нашите най-уязвими аспекти и доверието ни. Наранена е най-чистата ни форма. Вече не изглежда безопасно да бъдем себе си. Нашата система – наранена в самото ѝ ядро – изключва и ние губим не само любимия си, но и себе си. Това е най-голямата загуба.

Ако приемаме, че любовта наистина може да е най-важният елемент на нашето благополучие и духовен растеж, тогава всяко накърняване на способността ни да намерим любов, е сериозна рана. Когато смятаме, че това накърняване влияе на начина, по който се отнасяме един с друг в по-широката социална сфера, то ние имаме не само личен проблем, но и сериозна колективна ситуация. Там където скръбта наранява, състраданието лекува.

ПЕТА ЧАКРА – ДЕМОН: Лъжи

Лъжите могат да се изрекат с думи, но могат да се изразят и с действия или с езика на тялото. Когато се страхувам да покажа на някого колко съм развълнуван, аз ограничавам мускулите на лицето си или държа ръцете си надолу встрани до тялото. Тогава аз лъжа с тялото си и не съм в резсонанс със собственото си поле. Естественият ми процес е блокиран.

Когато живеем според нашата истина, тогава има резонансна връзка между нас и другите. Когато този резонанс се прекъсне, ние не се чувстваме отделени. Постоянната отделеност подкопава здравето ни. Така както моторът има нужда всичките му вибриращи части да се сработят гладко, така и нашият основен резонанс се нуждае от същото. Това позволява напредването ни да се случва по един прекрасен начин.

ШЕСТА ЧАКРА – ДЕМОН: Илюзия

Илюзията изтръгва съзнанието ни от възприятието с отворен ум като го фиксира в неподвижен образ. Илюзията е статичен образ, който бива изместен с течение на времето и по тази причина е нереален. Илюзията, която имам за това как нещата би трябвало да бъдат обичайно, е образ за това, което в момента не е. Моята привързаност към него ме изважда от настоящето, където бих могъл да виждам реалистично. Моята фиксация върху тялото ми, което тежи 5 кг. по-малко, проваля оценяването на тялото ми каквото е сега. Моята илюзия за това каква трябва да бъде една връзка ме кара да критикувам всички аспекти, в които връзката ми се отклонява от този образ и аз не откривам значението, което те биха имали за мен.

Илюзиите се поддържат чрез влагане на духовна енергия. Когато се фиксираме върху образ, всичко се превръща в гориво за постигането му. Ако мислим, че някой не ни харесва, ние възприемаме и най-малкото несъответствие като доказателство. Хипохондрикът приема и най-малката болка като доказателство за болест. Когато инвестираме в илюзия, тя блокира енергията ни и засилва привързването. Разбира се, колкото повече сме привързани, толкова повече енергия трябва да вложим и тук вече сме в опасност от обсебване. Тъй като илюзията не ни връща обратно енергията, която влагаме в нея, тя не ни носи удовлетворение или цялостност и както при пристрастяването продължава да ни примамва с фалшивите си обещания.

Когато илюзията се подхранва от свръхфункция на шеста чакра, тя се превръща в пристрастяване или делюзия. Пристрастяванията фиксират необичайно количество енергия върху определен въпрос; делюзиите събират множество илюзии около определена основна тема. Далеч от заземената връзка с първа чакра горните чакри се въртят лудо като двигател с разглобен съединител – много работа без напредък. Колкото повече влагаме в илюзията, толкова по-трудно ни е да я изоставим. Затворени в нея ние сме закотвени в повтарящи се цикли, които ни пречат да изградим истинско разбиране.

СЕДМА ЧАКРА – ДЕМОН: Привързаност

Когато привързаността е необходима за създаване и поддържане на отношения, които са от съществено значение за по-ниските чакри, това засилва нашата способност да разширим съзнанието си в коронната чакра. Привързаността отрича постоянно променящата се същност на вселената. Тя ни държи закотвени във времето, неспособни да напреднем, затворени в ограничено пространство и без възможност да прегърнем по-обширното измерение. В източните религии привързаността е считана за основа на страданието.

За някои да се освободим от привързаностите означава да се освободим от отговорност. Това може да се превърне в начин на бягство. Когато пътят ни стане тежък, ние предпочитаме просто да се откажем от свързаността си, отколкото да работим по трудните въпроси. Действайки по този начин ние постигаме мир, но жертваме израстването си.

По-вярното тълкувание е, че освобождаването от привързаностите показва как насочваме духовната си енергия. Да се освободим от привързаност означава да се освободим от фиксация към нещо външно, да се откажем от нуждата да контролираме, от нашето желание за определен изход. Привързаността е нашият начин да не се доверим на мъдростта на вселената докато всъщност тя се опитва да ни научи на нещо. Ние се привързваме защото се защитаваме от страданието, а не виждаме страданието като урок. Привързването означава, че ние сме сигурни, знаем кое е най-доброто. То не позволява проявление на смирението, което отваря духа ни за нещо по-голямо.

Превод – Мария Дончева, The Chakras – Anodea Judith

Източник: ТУК

Автор: Камелия Хаджийска

Парапсихолог Магиите не се развалят, а се хармонизират