Да се съобразяваш с тълпата

Да се съобразяваш с тълпата, посетено на наивните… Ние с вас си пием от “Духовното“ без да се интересуваме от хорското мнение. И кому е необходимо, какво ще кажат хората?! Те и без това вечно ще ни одумват, нима ще се издигнем в очите на глупците, не напротив.

Веднъж се видях с мой стар съученик. Целите изпотени и зачервени със съпругата му шетаха от магазин в магазин. Попитах го, коя е причината така притеснено да обикалят из центъра. Той тягостно ми отвърна, имали сватба и им дали дарове. Но някои от тях били без цена на етикета и трябвало да узнаят цената на даровете, за да върнат по друг повод неща на същата стойност във вид на подаръци. Смаян аз се опулих и попитах – А защо? Жена му отреагира като ужилена, ами какво ще кажат сетне хората, че сме дали подаръци с по-ниска цена ли!

Какво ще кажат хората-тълпата ? Аз и чуждото мнение

Какво ли не правим само и само да угодим на хорското мнение, дори се е превърнало в някакъв вид зависимост. Ние не живеем за нас, а за хорското мнение. Тормозим децата си да подражават на съседи, познати и роднини, вършим неща, които не удовлетворяват нас самите, а хората или семпло казано – обезличаваме се като индивиди.

Хората и тяхното прословуто мнение. Понякога надценяваме значението си в живота на околните и се притесняваме прекомерно от мнението им. В съгласието с тях няма нищо лошо, наистина няма как всеки да си прави каквото му душа иска, но причината не е само общото благо, а и в нашето лично спокойствие и приобщаването ни към определена социална група.

Седите си на светофара, който е червен и блеете. Около вас има хора и двама тръгват, а след тях се понасят и останалите, в частност и вие, без даже да сте погледнали. Един мой познат много обичаше да прави този номер, когато все още е червено и се забавляваше много от „хорската тъпота”, но тук става дума по-скоро за конформизъм. Правите нещо, защото другите го правят. Няма само вие да си чакате, я!

Харесва ли ти да чуваш „ДА“!

Конформизмът представлява промяна в поведението или мнението на личността в резултат на действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група. Той е един вид механизъм, който ни вписва сред околните, но ако прекалим с него няма да станем популярни и обичани, а …невидими. Понякога просто ни се налага да се съобразяваме с общото мнение и правила, например да не караме в насрещното платно, защото изведнъж сме решили да ставаме бунтари. Много от нас понякога не се замислят над нещо, при положение, че има единодушие за него.

Ние просто се съгласяваме, защото не може толкова много хора на едно и също мнение да грешат, нали? Или искаме да се харесаме на околните и да избегнем спор и конфронтации, затова просто кимваме утвърдително. Един експеримент на д-р Соломон Аш онагледява точно тези склонности: той показва на участниците три линии, различни по дължина (А, В, С), и една (Д), която ще ти избие очите, че е еднаква с линия В.

Той поставя свои хора, които съвсем уверено да заявяват, че линия Д е еднаква с друга. 35% от хората се съобразяват с очевидно грешното мнение, въпреки че няма нито награди, нито санкции. Важно е да се вмъкне, че самостоятелната им преценка не се е променила – те са осъзнавали, че не е така, но са продължавали да го твърдят.

Конформизмът на кантар

Да се впишеш, да не се изложиш, да не ти се смеят децата в градината, да не те сметне за смешна момчето, което харесваш… Много хора почват да пушат, за да се впишат. Някой пропиват, защото всичките им приятели пият. В крайна сметка има хора, които са по склонни към конформизъм от другите. Каква е тайната им? Ако сте с ниска себе оценка, по-лесно ще се подадете, защото ще се съмнявате в собствената си преценка. Важна е и самата ситуация, доколко сте компетентни по темата, кой стои срещу вас и какво ви е мнението за него. Колкото повече го уважавате и му имате доверие, толкова по-склонни ще сте да се съгласите с него.

Подчини се на властта ми

Казват ви, че участвате в експеримент за изследване на ефекта на наказанието над паметта. За целта при даване на грешен отговор от човека срещу вас, вие натискате бутон и му подавате ток: от 15 и постепенно стигащ до 450 волта. Това е постановка, но вие не знаете. Колкото повече ток подавате, толкова повече другият човек се гърчи и вика. Вие виждате това, но докога ще спазвате дадените ви нареждания? Над 62% от хората прилагат електрическите импулси до самия край! Тоест, огромен брой от хората биха наранили съзнателно друг човек, защото някоя авторитетна фигура им е казала, че трябва.

Разсейване на отговорността

Младо момиче става жертва на нападение. Започва да вика и да се защитава, доколкото може, и това продължава повече от половин час. Хората в блока пред който се развива драмата гледат през прозорците си, но никой не вика полицията. И знаете ли защо? Защото всеки смята, че някой друг вече го е направил. Ако сте сам, шансът да помогнете е най-голям. Колкото повече хора има, толкова повече намалява вероятността това да се случи. Просто всеки смята, че тъй като има и други хора, отговорността не е само негова. Тук, разбира се, не говорим за близки хора.

И така: да бъдеш или да не бъдеш съгласен с другите. Нещата не са толкова прости, естествено, но няма да навреди на никого да помисли защо наистина прави нещо и какви са подбудите му да каже „да”.

В този ред на мисли се сетих за една басня за бащата, синът и конят.
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
– Бе какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
– Ха-ха-ха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Ха-ха-ха…
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
– Виждаш ли, синко, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!