Анализирай с Красимир Куртев

ДА ПРЕМЪЛЧИМ ИЛИ ДА ИЗЛЪЖЕМ?

ДА ПРЕМЪЛЧИМ ИЛИ ДА ИЗЛЪЖЕМ?

 

Да премълчим или да излъжем? Въпросът как се учим да лъжем изобщо не стои на дневен ред. Очевидно е, че щом лъжата не е част от съзнателното възпитание, цялото си умение придобиваме от реалните си взаимоотношения с хората около нас. Тоест, правим това, което виждаме, че другите правят и го овладяваме до степен, която личностната ни конституция и желанието (съзнавано и несъзнавано) ни разрешават. Световната здравна организация би следвало да се самосезира и да обяви пандемия от лъжа.

Човек, който е прям го възприемат като жесток, но Съдбата е още по директна, тя е безмилостна – Красимир Куртев

Да премълчим или да излъжем

Тогава изниква логичен въпрос: какво ни кара да се лъжем с такава непоколебима последователност? Според най-краткото определение, лъжата представлява деформиране на действителността на излъгания. Не съществуват оправдания за лъженето. Съществуват обяснения.

Има два основни вида лъжа: премълчаване и изкривяване. Така е по дефиниция. Горното пояснение съм длъжен да направя тъй като на повечето от нас не им изнася да се слага знак на равенство между лъжата и премълчаването. Това ни поставя в твърде неизгодна позиция. Но така или иначе мнението ни по даден въпрос не променя реалността. Премълчаването си остава един от двата основни вида лъжи, като при това е по-разпространения. Причината е, че когато имаме избор за начина, по който да излъжем винаги ще предпочетем да премълчим.

Посветих тази публикация на теб, защото не правиш разлика между лъжа и премълчаване – Красимир Куртев

Това е много по-лесно, тъй като не е се налага да се измисля легенда заместваща истината, която след това да трябва да помним, за да не ни изхващат след време. Което ни води до един много съществен проблем при лъженето. Това е непрекъснатото напрежение, придружаващо опитите ни да не забравим какво сме излъгали. Ако сме изрекли само една лъжа, това разбира се не би било особен проблем. Но ние лъжем често и лъжем различни хора. Което означава, че с времето породеното от акта на лъжата напрежение се натрупва и превръща живота ни в ад.

Още една гледна точка за Премълчаването

Премълчаването е предателство? Да, за мен е така! Не само лъжата, а и премълчаването.За мен те са с равен знак, еднаква тежест и равни последствия. Щом на моята съвест тежат еднакво, значи така е и за останалите хора. Нали и аз съм човек?!

Премълчаването е предателство?! Нали и то причинява болка, нали и то наранява.. Става ли ни по-малко неприятно като ни обяснят, че не са ни казали защото не сме питали, а не защото е толкова важно? Че са ни спестили гняв, нерви, безпокойство или сълзи. Плачем ли по-малко после? По-бързо ли прощаваме или забравяме? Не! Значи е вярно!

„Премълчаването – Какво по дяволите значи това, изобщо? Да стиснеш зъби, когато от устата ти напира да излезе – обичам те или не те обичам вече? Да си прехапеш езика, когато ти се иска да изкрещиш, че нещо не ти харесва? Да преглътнеш горчилката от обида? Да не споделиш… Да пропуснеш да споменеш. Да забравиш… умишлено? Да си съобразителен, благороден или страхлив?“

Премълчаването не е ли като да накапеш с нещо върху покривката, а след това да започнеш да мажеш със салфетката върху петното, тайничко, докато никой не гледа. Ако излееш нещо цветно или мазно, петното е голямо и видимо, и не изтриваемо, може да не се изпере. За момента дори не можеш да го скриеш и оставяш предмет – чиния или чаша от горе му, за да не забележи никой какво си сътворил. И в крайна сметка когато си тръгнеш, на масата, на мястото където ти си седял, под чашата ти някой намира петното и разбира за стореното от теб. А ако покривката наистина не се изпере, петното остава – за винаги…

Премълчаването е предателство! Твърдя го с увереност, защото познавам вкуса на разочарованието от предаденото доверие. За да не съм голословна – познавам и вкуса на тайната която отлежава на устните ми, тежи на гърдите ми и задавя говора ми… Познавам още и последствията от премълчаването = лъжата за живота и света ми.

Интересно само, защо аз успях така бързо да усвоя, че не бива да се лъже и премълчава… Защо така ярко запаметих разочарования поглед, предадените сълзи и фалшивото здравей след моите премълчани тайни… А масово хората забравят какво са причинили впечатляващо бързо и го правят отново, отново и отново. Някои дори живеят така – в мир със себе си и с лъжа на уста…

Дали ще ме излъжеш или ще премълчиш нещо – аз ще разбера рано или късно! Без значение дали ме мамиш или щадиш – ще ме заболи и няма да ми мине! Не ме интересува дали те е страх или не ти пука! Познавам лъжата, познавам премълчаването, познавам себе си.

На тези които никога не са ме лъгали – благодаря и пак заповядайте! На онези, които ми спестяваха – ще кажа само, че помня! А останалите, които ще продължат да ме лъжат или ще премълчат нещо в бъдеще – нека знаят , че единствените неща, които не прощавам са предателството и неуважението… Последствията от лъжата в моя свят са класика – ‘Дръж се така с хората, както искаш те да се държат с теб!” Ако предпочиташ да играеш по този начин, с премълчаването… мини в миналото НИ сам и то още сега!

Реквием за формите на лъжите

Лъжата и нейните форми, премълчаване и изкривяване е въпрос на лична преценка за всеки един от нас какво, кога и как да избере. За хората, които ще изберат лъжата, мисля, че изясних част от последствията. За тези, които ще изберат да говорят истината и които желаят да се предпазят от лъжите на другите има различни варианти. Очевидно не е лесна работа да се направи разлика между лъжа и истина в един прозаичен разговор, но една от добрите възможности е, да овладеете системата от правила на разговора, формулирана през 1950 г. от американския философ Пол Грайс. Той смята, че за да се разбират, когато говорят един с друг, за хората е необходимо между тях да съществува нещо като негласно споразумение, което да включва у себе си следните 5 задължителни пункта:

1. Говорете нито повече, нито по-малко от абсолютно необходимото за адекватно предаване на информацията – това правило изисква от вас да дадете достатъчно информация по обсъжданата тема. Нарушаването му означава: лъжа чрез премълчаване или чрез вкарване на информационен шум.

2. Не се отклонявайте от темата – това правило налага думите ви да касаят само и единствено темата, която се разисква.

3. Говорете само истината;

4. Говорете недвусмислено – това означава да говорите директно и ясно точно по темата, а не да използвате неясен или двусмислен език.

5. Говорете учтиво, уважавайки словесния модел на събеседника – което ще рече да не понижавате и не повишавате тона си по време на разговора. Изслушвайте търпеливо и се старайте да съобразявате интелектуалното ниво на разговора с това на събеседника си.

Подобни правила, разбира се, са свръх силите на политиците и адвокатите, но за нас обикновените хора, изискванията им не са невъзможни. И ако се спазват, би ни било безкрайно по-лесно и по-приятно да общуваме и да се разбираме един друг.

Никой не може да ви принуди да лъжете. Това си е само ваше решение и ваша отговорност.

Използвани източници:
Премълчавам/ Потулвам – речник

Има два основни вида лъжа: премълчаване и изкривяване

Премълчаването е предателство

Езотерични консултации – Парапсихолог

Теми #взаимоотношения #да излъжем #да премълчим #истина #лъжа #психология