Да попаднеш в капана на Искам

да попаднеш в капана на искам

Да попаднеш в капана на Искам е често явление породено от нашето его. „Искам да се харесвам на тези, на които искам. Обаянието е не опакован подарък. Искам да бъда подарък. Искам всички около мен да ми се възхищават. Искам! Искам! Искам! Искам да знам как това се прави!” – каза ми в пристъп на откровеност едно мило момиче.

 

Конструиране на собственото съновидение – Искам

В своето житие срещаме хора, общуваме с тях. Понякога ни карат да сме щастливи, понякога ни натъжават- Perpetuum mobile — „вечно движение“. В тези хора ние сякаш търсим своето огледало, онзи огледален ефект чрез който бихме искали да прочетем мислите на другите за нас.

Така ни се иска, а правим ли го правилно?

Когато сме изнервени или щастливи чрез харизмата си излъчваме фотони (от гръцки φωτός — светлина) елементарни частици, едни от калибровъчните бозони, които са приносители на квант енергия.

И в двете ситуации възниква великият космичен сблъсък. Ние предаваме част от себе си на отсрещните, от този взрив – конгломерат ние се превръщаме в холограма, те – хората са радостни от нас или са ни гневни. Нашето излъчване е харизма – ” Харизма – това е силата на личното влияние, това е обаяние, което излиза от човека. Харизма – това е твоето сияние, твоето светене, това е силата на твоето влияние върху обкръжаващите. Харизмата – това е енергия, която излиза от човека.

Но енергия тайнствена, светла. Тя привлича хората. Хората попадат под влияние на харизматичните личности. Тя предизвиква възхищение и обожание. Тя сякаш извлича от другото его положителна енергия.

И то, почувствало това, се отплаща с възхищение и обожание към този, който е предизвикал в него тези чувства.” Сиреч от нас самите зависи дали ще драснем клечката кибрит и ще запалим изпепеляващ огън, изгаряйки всяка надежда да се харесаме, или ще превърнем кибритените клечки в благовонно ветрило на добронамереност.

С много Любов и Радост в душата си споделям това с вас от “Отвъд страха”, Мигел Руис “Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате. Научете се да се отнасяте с уважение към всичко, ко­ето съществува.

Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несп­раведливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целият ни живот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор.

Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени­ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъгът, който наричаме ад, може да се излекува. Ние са­ми сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда. Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото.

Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуж­даете от нещо, ще откриете мъдростта. За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.”

Конструиране на собственото съновидение Аз създавам своя живот

Това е огромен труд, но аз обичам всяка крачка по пътя. Старая се да вложа себе си във всичко, което правя. Когато осъзнаете силата на всяко свое действие, ще излъчвате само любов. Ако някоя рана продължи да ви напомня за себе си, ще се наложи да направите още един преглед, за да се зали­чи цялата рана. Ако пребивавате в състояние на любов, няма какво да загубите. Вие живеете в състояние на пълнота. Вие сте богът на земята.Тази идея е прекрасна.

Когато се пробудите от съня, тя ще престане да бъде абстрактна концепция и ще се превърне в реалност. Вие сте любов. Но докато не се пробудите, тази идея ще си остане само теория. Поетата отрова ще ос­тане във вас и ще ви разрушава както преди. Както преди ще бъдете изпълнени с прекомерно самомнение. Всичко това са капани на старото съновидение.

То ще иска да ви държи здраво в своите лапи, защото се страхува от любовта. Да притежаваш знание е прекрасно, но и знанието е капан, докато не го активираш. Милиони души са уловени в примката на студеното знание, защото не поз­нават любовта.

Струва им се, че знаят, но тяхното зна­ние е дошло от мрежата на съновиденията, в която всички се блъскаме Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде ис­тина и за останалите. Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите.

Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.